О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 02.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 75 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 5697 от 29.08.2018 година по гр.д. № 15243/2017 година на Софийски градски съд е отменено решение № 185100 от 02.08.2017 г. по гр.д. № 81240/2015 г. на Софийски районен съд в частта му, с която предявеният от К. Е., действащ чрез законния му представител К. Х. К.-Е. против Сдружение Спортен клуб „Болоспорт”, [населено място] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД е уважен за разликата между сумата 5000 лева и 11000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, вкл. частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения му размер от 20000 лева . В решението на въззивния съд е прието за установено, че на 31.01.2015 г. ищецът (към този момент на шест години и осем месеца) е бил на ски училище, организирано от ответното сдружение. По време на обучението е пострадал поради падане, при което е получил закрито счупване на тибията (голямопищялната кост) на лявата подбедрица. Ски учителят, служител при ответното сдружение, присъствал на инцидента, незабавно свалил ските и със свой колега пренесли детето в близко до учебната писта заведение за обществено хранене. Там ски обувката е била свалена, без обаче кракът да се шинира и детето да се транспортира до най-близката болница – задължителни изисквания по медицинските стандарти при настъпила травма на долен крайник и съмнение за увредата му. За инцидента е била уведомена майката на детето, която е изпратила на мястото своя баща, транспортирал детето до МБАЛ „Токуда Болница София” ЕАД със собствения си лек автомобил. Детето е прекарало около час и половина преди да бъде закарано в болница, без да са били предприети мерки за обездвижване на крака и поставянето му в хоризонтално положение. В болница „Токуда” е било извършено закрито наместване на фрактурата и назначена гипсова имобилизация за 45 дни. На 16.05.2015 г. са били направени контролни снимки в Университетска болница по ортопедия Горна баня, при което е установено незадоволително наместване на костните фрагменти. В УМБАЛ „Пирогов” ЕАД е направено ново закрито наместване и поставен гипсов крачол. Гипсът е бил заменен с ортеза на 12.05.2015 г., свалена на 30.06.2015 г., като продължителната имобилизация е довела вторични усложнения, наложили курсове ЛФК, масажи и уредна гимнастика. Възстановяването е отнело около седем месеца, забавено поради неточното наместване на фрактурата поради консервативния начин на лечение, което би могло да се избегне при приложено оперативно наместване. След счупването детето е изпитвало силни болки, каквито е търпяло и при двете намествания на костта; изпитвало е значителни неудобства през целия възстановителен период поради нарушената физическа активност, които неизбежно са рефлектирали и върху психическото му състояние. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че ответното сдружение отговаря за вредите, причинени на ищеца от противоправното бездействие на своите служители – ски инструктурите, които не са предприели необходимите мерки за незабавно шиниране на крака след настъпване на инцидента и транспортиране на пострадалото дете до медицинско заведение. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на понесените от ищеца болки и страдания следва да бъде определено обезщетение от пет хиляди лева, присъдено на основание чл. 49 ЗЗД. Прието е, че определеният от първоинстанционния съд размер от единадесет хиляди лева се явява завишен, както с оглед обстоятелството, че действията на ответника не са в причинна връзка с настъпилите за ищеца страдания поради извършените намествания на костта и продължителния период на възстановяване, така и с оглед социално-икономическите условия в страната.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена до размер на 11000 лева е постъпила от К. Х. К.-Е. в качеството и на законен представител на К. Е.. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил в противоречие със съдебната практика въпросите допустимо ли е съдът при преценка на размера на обезщетението за неимуществени вреди да стеснява приложното поле на определените в съдебната практика критерии или го определя по справедливост на база субективна преценка и следва ли въззивният съд, при занижаване на определеното от първоинстанционния съд обезщетение да обоснове и мотивира изводите си за определения по-нисък размер. В подкрепа на тези доводи са приложени ППВС № 3 от 23.12.1968 г.; решение № 202 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 6375/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 198 от 03.10.2014 г. по гр.д. № 2307/2014 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 191 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 1836/2014 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 215 от 18.11.2014 г. по гр.д. № 1287/2014 г. ІІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба Спортен клуб „Болоспорт” счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът допустимо ли е съдът при преценка на размера на обезщетението за неимуществени вреди да стеснява приложното поле на определените в съдебната практика критерии е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. При определяне на обезщетението на неимуществени вреди, въззивният съд не е стеснил определените в съдебната практика критерии – обратно, съобразил е всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението, в т.ч. възрастта на пострадалия, характера и интензитета на претърпените страдания, продължителността им, последиците от причиненото увреждане в т.ч. негативните психически изживявания на пострадалия, както и социално икономическите условия в държавата.
Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на Върховия касационен съд и по въпроса следва ли въззивният съд, при занижаване на определеното от първоинстанционния съд обезщетение да обоснове и мотивира изводите си за определения по-нисък размер. Следвайки установената съдебна практика, съдът е изложил мотиви за съображенията, налагащи редуциране на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетение. В съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, съгласно която обезщетение е дължимо за само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, въззивният съд е съобразил, че ответникът не дължи обезщетение за всички понесени от ищеца болки и страдания през периода на лечение и възстановяване; че обезщетение се дължи за проявеното бездействие непосредствено след настъпване на инцидента, но не и за понесените от ищеца негативи поради проведения метод на лечение, както и за наложилото се повторно наместване на фрактурата и продължителния период на възстановяване, отразили се негативно върху психиката на пострадалия. Съобразил е и социално-икономическите условия в страната, т.е. стандарта на живот с оглед средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 18.12.2018 г. с адвокат Д. Т. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърт гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5697 от 29.08.2018 година по гр.д. № 15243/2017 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Е., действащ чрез законния му представител К. Х. К.-Е. със съдебен адрес в [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Сдружение Спортен клуб „Болоспорт”, [населено място] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: