3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 21.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 175/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма][населено място], чрез процесуалния му представител юрк. В. П. З., срещу определение № 32 от 04.01.2010 г. по ч. т. дело № 1 509/2009 г. на В. окръжен съд, Т. отделение. Със същото се потвърждава разпореждане № 27 250 от 08.10.2009 г. на РС[населено място], ХVІІ състав по ч. гр. д. № 10 291/2009 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя [фирма][населено място] срещу Д. „И. и Б.”[населено място] като издател и С. И. Х., В. Д. Г. и С. Х. С. – като поръчители, за сумата от 2 750 лв., претендирана по запис на заповед от 17.03.2008 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение от 11.2009 г. на ВОС по ч. гр. д. № 1 372/2009 г. и определение от 04.01.2010 г. на ВОС по ч. т. д. № 1 509/2009 г., но няма данни съдебните актове да са влезли в сила.
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане № 27 250 от 08.10.2009 г. по ч. гр. д. № 10 291/2009 г. Варненският районен съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя [фирма][населено място] солидарно срещу Д. „И. и Б.”[населено място] като издател и С. И. Х., В. Д. Г. и С. Х. С. – като поръчители, за сумата от 2 750 лв., претендирана по запис на заповед от 17.03.2008 г. Съдът е приел, че представеното заявление се явява нередовно по съображения, че липсва правосубектност на посочения длъжник Д. „И. и Б.”, който е гражданското дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, възниква по силата на договор, не е юридическо лице и отговорност за задълженията на същото носят съдружниците, която е лична и неограничена. Освен това, констатирано е, че представения по делото документ не представлява запис на заповед по смисъла на чл. 536 ТЗ, тъй като не съдържа необходимите реквизити на чл. 535, т. 2 и т. 7 от ТЗ. Срещу разпореждането на ВРС е депозирана частна жалба от [фирма] пред ВОС, който е потвърдил обжалвания съдебен акт с определение № 32/04.01.2010 г. по ч. т. д. № 1 509/2010 г. – предмет на на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото и са решавани противоречиво от съдилищата, нито излага конкретни доводи в подкрепа на соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан с редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и следва ли съдът да даде указания на заявителя по реда на чл. 127 ГПК, когато констатира нередовности на същото.
По формулирания въпрос следва ли при констатирана нередовност на заявленията за издаване на заповед за изпълнение, съдът да даде срок на заявителя за отстраняването й съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 и 3, чл. 128, т. 1 и 2 и чл. 425, ал. 2 ГПК, е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 488/30.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010 г., определение № 431/09.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 414/2008 г. на ІІ ТО, определение № 484/30.12.2008 г. по ч. т. д. № 293/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 402/23.06.2009 г. по ч. т. д. № 376/2009 г. на ВКС, ІІ ТО и др., постановени по реда на новия ГПК. Според същата е недопустимо да се дават указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за неизпълнение в съответствие с общата разпоредба на чл. 101 ГПК. Нормите, уреждащи заповедното производство са специални спрямо общите правила на исковия процес, поради което, при отсъствие на изрично законово препращане, същите са неприложими. При постановяване на въззивното определение Варненският окръжен съд се е съобразил с посочената практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на В. окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 32 от 04.01.2010 г. по ч. т. дело № 1 509/2009 г. на В. окръжен съд, Т. отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: