3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
С., 25.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6146/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. М. чрез пълномощник В. К. – Пернишка адвокатска колегия против въззивно решение № 164 от 27.06.2013 г. по в. гр. дело № 342/2013 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 194 от 21.03.2013 г. по гр. дело № 6646/2012 г. на Пернишки районен съд за отхвърляне исковете на С. В. М. против [фирма] [населено място] и против [фирма] [населено място] да бъде признато уволнението й със заповед № 1 от 23.08.2012 г. на втория ответник за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ оператор, въвеждане на данни” и да бъде признато за незаконно и отменено предходно уволнение извършено със заповед № 131 от 01.08.2012 г. на първия ответник.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпроси – какъв е предмета на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с твърдение, че съдът се е ограничил да изследва само законосъобразността на заповедта за уволнение, но не и всички фактически и правни твърдения за незаконосъобразност на заповедта от 01.08.2012 г.; допустимо ли е прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, ако са налице предпоставките на чл. 123 КТ; има ли значение, на какво основание е прекратено трудовото правоотношение при наличие на условията по чл. 123 КТ и доколко клаузата за изпитателен срок е действителна с твърдение, че съдът не е дал отговор на този въпроси; с какви доказателства и доказателствени средства, и чия е тежестта на доказване на предпоставките на чл. 123 КТ и използването на фигурата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не е ли форма на заобикаляне на закона с цел постигане на определен правен резултат, при който се игнорира нормата на чл. 123 КТ; допустимо ли е пълно игнориране от страна на съда на възраженията за наличие на условията на чл. 123 КТ и твърдяната недействителност на клаузата по отношение изпитателния срока, само защото по делото има приложена заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Жалбоподателката се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1. и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, не засягат решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С заповедта на първия работодател трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните изразено в писмено. С втория работодател ищцата е сключила нов трудов договор за неопределено време, с който е уговорен срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя в срока за изпитване на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
При тези обстоятелства, съдът е обсъдил тезата на ищцата за приложението на чл. 123 КТ. Приел е, че в случая не са налице предпоставките на посочената разпоредба независимо, че двете дружества се намират в структурата на един холдинг. Всяко дружество е отделен работодател по смисъла на §1, т. 1 ДР на КТ и въпрос на преценка на новия работодател е дали да сключи договор със срок за изпитване, което е сторено от втория работодател. Наред с това съдът е посочил, че трудовото правоотношение с първия работодател е прекратено по взаимно съгласие, което изключва възможността да се обсъжда приложението на чл. 123 КТ. В тази връзка съдът е направил паралел с хипотезата, ако лицето е уволнено от работодателя, в който случай обсъждайки незаконността на уволнението, ищцата може да се позове на чл. 123 КТ, предвиждащ запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя.
Поставените правни въпроси касаят приложението на чл. 123 КТ, който в конкретния случай е неприложим и в този смисъл въпросите не са релевантни за изхода на делото. Твърденията, че съдът не бил обсъдил възраженията на ищцата по приложението на чл. 123 КТ са опровергани, което идва да покаже, че съдът не е извършил нарушение на чл. 146 ГПК, доколкото в изложението са наведени доводи в тази посока.
Относно законосъобразността на първата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с първия работодател, съдът е приложил правната норма към установените факти.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 164 от 27.06.2013 г. по в. гр. дело № 342/2013 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ