О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София,29.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 672 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма]- в несъстоятелност,[ЕИК] чрез адвокат Г. К., с вх.№16189 от 18.06.2012г. на Пловдивския окръжен съд, срещу решение №772 от 14.05.2012 г. по в.гр.д.№787/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №4213 от 25.11.2011 г. по гр.д.№11730/2011 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ гр.състав, с което са уважени предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу касатора при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 12 352.66 лв., дължима цена за продадени стоки – опаковки от велпапе, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 344.25 лв., мораторна лихва. Пловдивският окръжен е възприел изводите на районния съд, че между страните по делото е сключена валидна сделка на покупко-продажба, доказана и чрез представените по делото три броя фактури. Те са осчетоводени при касатора- ответник и са включени в дневника за покупките, от което обстоятелство Пловдивският окръжен съд е направил правния извод, че това дружество е приело и резултата от сделката. Прието е още, че касаторът не е доказал изпълнение на задължението си по чл.327, ал.1 ТЗ да заплати цената на стоката, поради искът за главницата е основателен и доказан. Основателността на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторната лихва е обоснован с изпадането на ответника в забава, поради изтичането на договорения 30 дневен срок за заплащане на цената по банков път. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че решението страда от липса на мотиви, едностранно е възприета позицията на ищеца, без да са обсъдени доводите на касатора-ответник. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като значим за изхода на делото формулира въпроса за извършване на действия от името на търговеца без представителна власт, уреден в чл.301, ТЗ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- общата- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Посоченият от касатора въпрос за извършване на действия от името на търговеца без представителна власт и уредената в чл.301 ТЗ презумпция за потвърждаване на действията от търговеца, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им, не е обусловил правните изводи на въззивния съд, поради което не е налице общото основание за селектиране на касационната жалба. Пловдивският окръжен съд не се е позовал на чл.301 ТЗ, защото е приел, че фактурите са подписани от управителя на дружеството Е. Д.. Основателността на иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ е обосновал с недоказване на извършено плащане от страна на кастора- купувач. Чрез доводите си за неправилност на обжалваното решение, жалбоподателят допуска смесване на основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. По твърдените закононарушения ВКС би могъл да се произнесе само при осъществяване на същинската си правораздавателна дейност, поради което сочените основания за касационно обжалване не могат да представляват същевременно и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. То въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство. Нормата на чл.301 е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. По приложението й има изобилна съдебна практика, а не се навеждат доводи за необходимост от промяната й.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №772 от 14.05.2012 г. по в.гр.д.№787/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №4213 от 25.11.2011 г. по гр.д.№11730/2011 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: