3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№300
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ч. т.дело №779/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Д. Р. от[населено място], общ. Т. против решение № 42 от 22.06.2010 г. по т.д. № 130/2010 г. на Б. апелативен съд.
Ответникът по касация-[фирма] –[населено място], общ. Т.,чрез процесуалния си представител е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, след възпроизвеждане текста на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК е посочил, че са налице всички регламентирани с тази норма основания за допускане на съдебния акт до касационно обжалване. В подкрепа на това разбиране са поставени въпросите: „Действителни ли са сделките по прехвърляне на акции, сключени в нарушение изискванията на устава на дружеството…вписванията в акционерната книга на акционери и притежавани от тях акции, както и прехвърляния на акции без да е отразено кое лице е извършило това вписване, следва ли да се има предвид… действително ли е прехвърлянето на акции при положение че формата на джирото уредена в чл.468, ал.1 ТЗ / възпроизведен е текста/”. Посочено е, че по тези въпроси имало противоречива практика на съдилищата като обжалваното решение противоречало на решение №134/03 на ВКС, ТК. Посочено е още, че „ на следващо място, съществения въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд бил от значение за точното прилагане на закона, тъй като касаел сделки по прехвърляне на акции при наличие на ограничение в устава.” Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че са фактически, не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, а отразяват разбирането на страната по съществото на спора, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Това основание предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, цитираното решение №134 по т.д. 882/03г. на ВКС няма относимост към разглежданото основание, тъй като обективира казуална, а не задължителна практика, каквато поради това, че не е посочена обуславя и недоказаност на разглежданото основание. Цитираното решение на тричленен състав на ВКС е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и спрямо него страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на общо поставените въпроси, тъй като те въобще не са третирани от цитирания съдебен акт. Освен това по приложението на чл.187,ал.3 ТЗ е налице задължителна практика – решение №153 от 14.12.2009г. по т.д. 116/09г., ІІт.о. на ВКС – постановено по реда на чл.290 ГПК, а и регламента установяващ действието на прехвърляне на временно удостоверение е изричен с новата разпоредба на чл.187, ал.3 ТЗ, на която е придадено обратно действие / пар.15 ПЗР на ЗИД ТЗ – ДВ бр. 104/11.12.2007г./. С оглед това, цитираното решение, обективиращо казуална практика е без правно значение за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а други доводи за наличие предпоставките на това основание не са развити.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява развитото разбиране, че ВКС следва да се произнесе по поставени от нея въпроси, нито възпроизвеждане текста на нормата.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв. / съобразно списък по чл.80 ГПК/.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 22.06.2010 г. по т.д. № 130/2010 г. на Б. апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. Д. Р. от[населено място] да заплати на [фирма] –[населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: