О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 30.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2405 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Б. С. чрез адвокат С. В. срещу решение № 589/25.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговско отделение, трети състав по в.гр.д. № 924/2013 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, признаващо за установено по отношение на [фирма], че К. Б. С. му дължи сумата от 27000 лв. по запис на заповед, издаден на 23.06.2009 г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В касационната жалба касаторът поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Производството пред ПОС е по предявен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 27000 лв. – предмет на издадена от К. Б. С. запис на заповед от 23.06.2009 г. с поемател по записа ищеца – търговското дружество [фирма], [населено място]. За да потвърди уважителното решение на ПОС по така предявения иск и с оглед възражението на ответника, че е подписал записа на заповед, но при наличие на търговски взаимоотношения с дружеството – ищец във връзка със закупуване на консумативи за шивашка производство, ПАС е приел, че съществуват каузални правоотношения, но между страни, различни от издателя на записа на заповед. Налице са данни за каузална сделка – продажба на платове за шиене между фирма [фирма] с управител К. Б. С. и ищеца [фирма] с представен погасителен план, но менителничният ефект не е подписан от законния представител на дружеството длъжник, а от К. Б. С. като физическо лице. Направена е и съпоставка между дължимите от [фирма] към ищцовото дружество суми във връзка с каузалните правоотношения към 03.05.2010 г., които са в размер на 48505.68 лв., като е прието че падежът на задължението по процесния запис на заповед е 07.08.2009 г., а за посочената по-горе дължима сума от [фирма], която е много по-голяма, с уговорка за разсрочване, но без данни да е изплатена към 2009 г. в каквато връзка са представени шест броя приходни касови ордери и признати задължения от [фирма] към [фирма] в значително по-голям размер от 48505.68 лв. С оглед на тези данни е направен извод за липса на идентичност между вземането, произтичащо от каузалната сделка и вземането в размер на 27000 лв. по записа на заповед, който според ответника бил издаден за да обезпечи изпълнението на задължението по каузалната сделка, а според ПАС няма идентичност между страните и размера на вземанията, нито може да се приеме, че в полза на ищеца е осъществено частично плащане. От приложения запис на заповед няма данни за осъществени частични плащания за погасяване на ефекта, съобразно чл.492 ал.3 ТЗ, при което няма основание да се прави връзка между издадената ценна книга, подписана от ответника К. Б. С. като физическо лице и каузална сделка, при която той е законен представител на търговско дружество. Според ПАС при редовно издаден менителничен ефект и при направени възражения за недължимост на сумата с оглед на каузални правоотношения от длъжника, той е следвало да ги докаже, което в случая не е установено, доказано е само наличие на каузални отношения между други субекти и суми.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. „Следва ли ищецът да докаже и наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден запис на заповед, при направено възражение от страна на ответника или е достатъчно да се извърши само, проверка за редовността на записа на заповед от външна страна, за успешната провеждане на установителния иск по чл.422 ГПК?” 2. „Дали при формиране на вътрешното си убеждение, съдът е бил длъжен и е следвало да обсъди в мотивите на решението си, всички релевантни за спора доказателства, доводите и възраженията на страните?”
Така поставеният първи въпрос намира разрешението си в междувременно постановеното ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.17 от същото е прието, че при въведено от страните твърдение или възражение, основано на конкретно каузално отношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, какъвто в случая е установен. При въведени възражения, основани на каузално правоотношение всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право. В този смисъл са събраните по делото доказателства и обсъдени поддържаните възражения за наличие на каузални правоотношения между страните във връзка с издадения запис на заповед, като е направен извод за липса на идентичност между страните по каузалното правоотношение и записа на заповед, както и дължимите суми по тях. В този смисъл разрешението по така поставения въпрос е в съответствие, а не в противоречие с междувременно постановеното ТР № 4/2013 г., което е задължително за съдилищата / чл. 130 ал.2 ЗСВ/. Доколкото е налице такова съответствие, съдът не обсъжда твърдените противоречия по този въпрос при цитираната съдебна практика – решения и определения на тричленни състави по обективно неидентични казуси и по време преди постановяване на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Формулираният втори въпрос не е такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразява желание за друг резултат по спора, с оглед формулиране на изисквания към формиране на вътрешното убеждение на съда, което не съответства на изложените съображения на съда в мотивите на обжалваното решение, които манифестират именно формирано вътрешно убеждение на съда от събраните релевантни за спора доказателства, доводи и възражения на страните, обсъдени и преценени от решаващия съд.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 1000 лв. адвокатски хонорар /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589/25.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав по в.гр.д. № 924/2013 г.
ОСЪЖДА К. Б. С., [населено място], [улица], ет.5, ап.20 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], О. „М.”, [улица] сумата 1000 лв. /хиляда лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.