О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
ГР. София, 30.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.03.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4342/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №2005/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма] по чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД – за признаване на нищожността на договор за поддръжка и управление на общите части на сградата и комплекса, в който се намира апартаментът на ищцата, сключен между ищцата и ответника на 13.09.11 г. и за връщане на платената от ищцата по договора сума в размер на 1521 лв. Уважени са частично предявените от ответника срещу ищцата насрещни искове за заплащане на неплатени годишни такси по договора, неустойка по т.5 от договора и обезщетение за забавено плащане на таксата по т.5 от договора.
Ответникът по жалба я оспорва като недопустима, поради характера на спора и цената на исковете и евентуално като неоснователна.
По допустимостта на подадената в срока по чл.283 ГПК касационната жалба, с оглед цената на исковете: В случая едната страна по договора / ищцата/ е нетърговец. Затова, независимо от изразеното в приложените по делото теоретични разработки становище, че договорът по чл.2 ЗУЕС е търговска сделка по чл.286 ТЗ, прагът за достъп до касационно обжалване е като по граждански дела / опр. по ч. гр.д. №4967/16 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
На осн. чл.280, ал.2 ГПК, ред.ДВ бр.50/15 г. не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела, с цена на иска до 5000 лв.
Предявените от Т. Л. срещу [фирма] първоначални искове са с цена под 5 000 лв. Искът за нищожност на облигационен договор за поддръжка и управление, с продължително изпълнение, сключен за неопределено време – т.5.5 от договора, се определя от стойността на договора, която следва да се изчисли по правилото на чл.69, ал.1,т.7 ГПК от сбора на платежите по договора за три години / 3 Х 314,50 евро или 943,50 евро, с левова равностойност под 5 000 лв./. Искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е с цена 1521 лв., на осн. чл.69, ал.1,т.1 ГПК, или също под 5 000 лв.
Насрещните искове на [фирма] по вид и размер са посочени в насрещната искова молба на л.130 от делото и в диспозитива на първоинстанционния съд. От тях с цена над 5 000 лв. е само искът за договорна неустойка за забавено плащане на неплатена такса за 2015 г., в размер на 1,5 % върху дължимата сума от 314,50 евро за всеки просрочен ден за периода от 13.09.14 г. до 16.05.16 г., предявен за сумата от 2 882,39 евро. Този иск е уважен частично за сумата 5,43 евро. Обуславящият го насрещен иск за неплатена такса по договора за 2015-16 г. е уважен изцяло за 314, 50 евро. Може да се приеме, че поставените в изложението във връзка с иска за нищожност на договора въпроси: Кой е обективният критерий, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на пар.1,т.3 ДР на ЗУЕС за наличието на други обекти, обслужващи собствениците и контролиран достъп? и Може ли комплекс от закрит тип по см. на пар.1,т.3 ДР ЗУЕС да съдържа в себе си само една сграда / в режим на ЕС/?- са относими и към спора по тези два парични иска, тъй като изходът му е предпоставен от действителността на договора за управление и поддръжка на сградата и комплекса, в който се намира. Тези въпроси обаче са разрешени в съответствие с практиката на ВКС – така в опр. по ч.гр.д. №47/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, по чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че предвид § 1, т. 3 ЗУЕС и по арг. от чл.3 от ЗУЕС т. нар, „жилищен комплекс от затворен тип“ изисква наличие на поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, всички изградени върху комплекс, обособен в урегулиран поземлен имот, при спазване на изискванията за контролиран достъп за външни лица. В подобен смисъл е и р. по гр.д. №1115/11 г. на ВКС, второ г.о.
В случая, въз основа на данните по делото въззивният съд е приел за установено и за това не се спори, че процесната сграда, в която е апартаментът на ищцата, е в режим на ЕС. Налице са и други обекти, обслужващи собствениците по см. на пар. 1, т.3 ДР ЗУЕС – ограда, барбекю с навес, озеленяване, алеи и осветление, даващи възможност за усамотение и отдих на собствениците на обекти в ЕС. До вътрешния двор се стига чрез подходи, защитени с вътрешни и външни врати, което установява „контролирания достъп” до имота по смисъла на цитираната разпоредба. Наличието на предпоставките по пар.1,т.3 ДР ЗУЕС, според въззивния съд, обосновава сключването на валиден договор по чл.2 ЗУЕС, какъвто е процесният, между ищцата и ответника..
Поради изложеното не са налице основания за допускане обжалването на въззивното решение в подлежащата на такова част, само по насрещния иск за неустойка с цена над 5000 лв. в левова равностойност и по обуславящия го насрещен иск за неплатена такса по договора за 2015 г. в размер на 314, 50 евро.
В останалата обжалвана част, по отхвърлените първоначални и уважените насрещни искове с цена под 5 000 лв., въззивното решение не подлежи на обжалване и касационната жалба на ищцата следва да остане без разглеждане.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №2005/16 г. от 30.05.17 г. в частта по насрещния иск за неустойка за забавено плащане на неплатена такса по договора за поддръжка и управление за 2015 г., с цена 2 882 евро и по обуславящия го насрещен иск за неплатена такса за 2015 г. в размер на 314, 50 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на осн. чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на Т. Л. срещу същото въззивно решение в останалата му обжалвана част – по отхвърлените първоначални и уважени насрещни искове, с цена под 5 000 лв.
Определението в частта за оставяне на жалбата без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: