О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
С., 07.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 644 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по подадена на 03.01.2018г. касационна жалба от ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 349 от 04.12.2017г. по в.т.д.№ 529/2017г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решението по т.д.№ 472/2016г. на ОС Пловдив за осъждането на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата 73 932.79лв. с ДДС – получена без правно основание като такса пренос по мрежа и такса достъп до мрежа за периода 15.08.2011г.-15.03.2012г., ведно с обезщетение да забава от завеждането на иска.
Касаторът се позовава на основанията за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа, че потребителите на ел.енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, са клиенти на оператора на ел.разпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от правото на собственост върху съоръженията. Счита, че за да се направи преценка дължи ли се цена за достъп и пренос до ел.разпределителната мрежа, водещо е не правото на собственост върху съоръженията, а това, дали са част от ел.разпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение обектът на клиента е присъединен към мрежата. Посочва, че е безспорно установено, че обектите на ищеца са присъединени на ниво на напрежение 20 кв и договор за достъп и пренос до мрежата е сключен единствено с ЕР Юг. Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Какъв е критерият за разграничение между разпределителната и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения, с оглед дължимостта на цена за пренос през ел.разпределителната мрежа и цена за достъп.
Искането е касационното обжалване да бъде допуснато поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с Решение от 22.05.2008г. по дело С-439/06 на Съда на ЕС във връзка с Директива 2003/45/ЕО. Поддържа се, че понятията „пренос“ и „разпределение“ на ел.енергия са дефинирани в чл.2,т.3 и т.5 на Директива 2009/72/ЕО /с която е отменена Директива 2003/54/ЕО/, поради което разрешаването на въпроса изисква тълкуване на националното законодателство в светлината на общностното право като следва да бъде даден отговор и на въпроса как да бъдат тълкувани дефинициите за „пренос” на ел.енергия по смисъла на чл.2,т.3 и т.5 от Директива 2009/72/ЕО, с цел да се прецени съответствието на пар.1,т.44 във вр. с т.20 и „разпределение” на ел.енергия по смисъла на пар.1, т.49 във вр. с т.22 от ДР на ЗЕ с тях. Позовава се на т.46 от мотивите на решението по дело С-439/06 на С., като посочва, че макар и постановено при действието на Директива 2003/54/ЕО, отменена с Директива 2009/72/ЕО, определенията за пренос и разпределение са възпроизведени дословно в новоприетия акт, поради което тази практика е актуална. Поддържа, че единствен критерий за разграничение между преноса и разпределението е напрежението на ел.енергията и че по смисъла на чл.2,т.3 и т.5 от Директивата, „преносна мрежа“ се отнася до електроенергия със свръхвисоко и високо напрежение, а „разпределителна мрежа“ осигурява транспортирането на ел.енергия с високо, средно или ниско напрежение.
Касаторът поддържа искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС: Следва ли разпоредбите на чл.2,т.3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО да се тълкуват в смисъл, че критерият за разграничение между ел.разпределителната и ел.преносната мрежа, съответно между дейностите разпределение и пренос на ел.енергия, е на нивото на напрежение; 2/ При положителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че потребителите на ел.енергия, присъединени към ел.мрежа на ниво средно напрежение, са клиенти на оператора на ел.разпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към която ел.уредби на клиентите са пряко присъединени; 3/ Разпоредбата на чл.2,т.3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допуска съществуването на национални правни норми, като тази, съдържаща се в пар.1,т.44 във вр. с т.20 от ДР на ЗЕ, съгласно която, пренос на ел.енергия е транспортиране на ел.енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и ел.уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. 4/ С оглед критерия за разграничение между дейностите пренос и разпределение на ел.енергия, установени чл.2,т.3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО, допустимо ли е държава – членка да допусне операторът на преносната мрежа да може да предоставя мрежови услуги /достъп и пренос/ на клиенти на ел.енергия, присъединени на ниво средно напрежение, както и преносният оператор да присъединява клиенти на ниво средно напрежение пряко към ел.преносната мрежа.5/ Разпоредбите на чл.2,т.3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО имат ли пряко действие.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва обосноваването и наличието на предпоставките за допускане на обжалването и излага възражения срещу основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е посочила, че в исковата молба ищецът е поддържал, че неговият праводател /цедента [фирма]/ не е имал задължения да плаща за исковия период на ответното дружество цена за достъп и цена за пренос, тъй като е захранвал производствените си мощности по електропроводни кабели 20 kV, собственост на [фирма], с което има сключен договор за наем; че обектите на „Нова П.“ за процесния период са захранвани с електроенергия от Подстанция “Ф.“, собственост на [фирма] и са част от електропреносната, но не и от електроразпределителната мрежа. Твърдял е, че в подстанцията се извършва понижаване нивото на напрежение на доставяната от „Н.“ електроенергия от 110kV на 20 kV, при директно присъединени кабелни електропроводи 20kV, собственост на „М.”, за ползването на които „Нова П.“ е заплащало наем на техния собственик. Поддържал е, че събраните суми като цена за пренос и цена за достъп по издадените и заплатени фактури на ответното електроснабдително дружество, за периода от 15.08.2011г. до 15.03.2012г., в общ размер от 73932.79 лева, са недължимо платени и подлежат на връщане като платени без основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.
Въз основа заключението на техническата експертиза е прието за установено, че е в процесния период производствената база на „Нова П.“ е захранвана с електрическа енергия от два трафопоста – ТП 4 и ТП 10, използвани само за нуждите на търговската дейност на този потребител като електрозахранването е осъществявано на ниво средно напрежение 20 кV в подстанция „Ф.“; че кабелните съоръжения в този период са били собственост на „М.“ и същите са ползвани по договор за наем от цедента. Възприет е изводът на експерта, че съоръженията, към които е бил присъединен обектът, понастоящем са част от електропреносната мрежа, тъй като подстанция“Ф.“ е собственост на [фирма] – дружество, извършващо само пренос на електроенергия и че през процесния период подстанцията е била собственост на „Н.“. Прието е, че отчитането на консумираната електроенергия се извършва в подстанцията на ниво средно напрежение 20 кV, чрез средство за търговско измерване-трифазен, статичен индиректен електромер, намиращ се в релейната зала, с дистанционно отчитане, монтиран през 2007г. и демонтиран 2013г. Отчетено е, че връзката на обекта на дружеството потребител с „Е. Б. Е.“ е единствено средството за търговско измерване – електромерът, разположен в релейната зала на подстанцията, която е собственост на енергийното дружество. Обсъдено е, че съгласно същото заключение обектите на „Нова П.“ ТП 4 и ТП 10 са присъединени на ниво средно напрежение 20 кV към шините на подстанция „Ф.“; че кабелът, служещ за електрозахранване на обекта на Нова П.“, е собственост на наемодателя „М.“, а наемателят е осъществявал и понасял разходите за неговата поддръжка; че съгласно от заключението на счетоводната експертиза, съоръженията, с които „Нова П.“ е присъединено към мрежата – ТП 4 и ТП 10, са заведени в счетоводството на дружеството като дълготрайни материална активи, а кабелите като активи на дружеството-наемодател и че по процесите фактури, в периода 15.08.2011г. – 15.03.2012г., електроснабдителното дружество е включило освен цената за консумираната електрическа енергия и цените за пренос и за достъп, съгласно размерите определени в решенията на К., релевантни към същия период.
След обсъждането на тези доказателства, съставът на апелативния съд е счел, че за процесния период „Нова П.“ не може да се счита за потребител, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. Б. Е.“ и че отсъстват както икономически причини, така и правни основания той да дължи цена за достъп, след като за същия период от време е бил присъединен със собствени и ползвани под наем съоръжения към подстанция „Ф.“, собственост на Н.. Изложени са съображения, че електроразпределителното дружество не е извършило разходи по поддръжка, ремонт и разходи в процеса на пренос на електрическа енергия до неговите обекти. Мотивирано е, че между праводателя на ищеца и ответника в процесния период от време не е съществувала правна връзка, двете дружества не са се намирали в търговски отношения по пренос и разпределение на електрическа енергия и съответно не са съществували насрещни права и задължения.
Обсъдено е, че в този смисъл са и действащите към релевантния период разпоредби на ЗЕ и издадените на основание законовата делегация на чл.104 ЗЕ Правила за търговия с електрическа енергия /отм. ДВ бр.66/2013г./; че при условията на чл.18г от ПТЕЕ/отм./ и чл.30 ПТЕЕ/отм./, потребителите, които захранват собствени обекти или други потребители по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, не дължат цена за пренос, а заплащат единствено цена за достъп на електроенергийния системен оператор. Отчетено е, че търговското дружество „Нова П.“ като потребител, който захранва производствените си обекти по мрежи, които са негова собственост и е присъединен на ниво средно напрежение в подстанцията на „Н.“, е дължал цена за достъп на собственика на подстанцията, където реално е границата на собственост, но не и на разпределителното дружество, което в случая не осъществява мрежова услуга по разпределение на електрическата енергия чрез транспортирането й до мястото на присъединяване на електрическото съоръжение -електропровод, собственост на наемодателя на „Нова П.“ към електропреносната система.
Анализирано е, че в качеството на краен снабдител „Е. Б. Е.“ купува от обществения доставчик електрическа енергия в количества, необходими да покрият потреблението на електрическа енергия на територията на лицензията и продава електрическа енергия на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа в границите на лицензионната му територия; че ответникът издава на своите клиенти обща фактура за дължимите суми за закупена електрическа енергия, за пренос и достъп, като възстановява на разпределителното предприятие събраните суми за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос по електроразпределителната мрежа, а събраните по този начин суми от дружеството потребител, в общ размер от 73932.79 лева с ДДС, като цени на пренос и цени за достъп, за периода от 15.08.2011г. до 15.03.2012г. по описаните в исковата молба фактури, са недължимо платени и подлежат на връщане на претендираното с исковата молба правно основание.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване на първо място следва от обстоятелството, че поставеният въпрос е хипотетичен без ясна връзка и релевантност за решаващите изводи на апелативния съд, обусловили изхода на спора. Съображенията за неоснователност на иска не произтичат, не са основани на посоченото във въпроса тълкуване и разграничаване на понятията „пренос“ и „разпределение“. Следователно, поставеният проблем няма връзка със спора, поради което не притежава съществена характеристика, за да послужи като общо основание за допускане на факултативния касационен контрол, очертана в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС- да е включен в предмета на делото и разрешаването му да е обусловило крайния резултат. При поставянето на въпроса касаторът не дължи сметка за ясните съображения на възиивната инстанция, че праводателят на ищеца не използва електроразпределителната мрежа поради прякото си присъединяване чрез собствени уредби към електропреносната мрежа; че че за процесния период „Нова П.“ не може да се счита за потребител, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. Б. Е.. С оглед мотивите на състава на апелативния съд основният въпрос, предопределил изхода на спора е дали ответникът е предоставил услугите, за които счита че му се дължат таксите за цена за достъп до ел.разпределителната мрежа и цена за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа и дали ел.разпределителното дружество е извършило разходи.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване пряко произтича и от обстоятелството, че отсъства твърдяното противоречие на обжалваното решение с решението по дело С-439/06 на С. /основание за касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2, предл.второ ГПК/, с което е дадено тълкуване на чл.20,пар.1 от Директива 2003/54/ЕО – че тя не допуска разпоредба, която освобождава определени оператори на енергоснабдителни мрежи от задължението да предоставят свободен достъп до тези мрежи на трети лица поради съображението, че мрежите са разположени в пространствено обособен район на предприятие и са предназначени основно за транспортиране на енергията в рамките на предприятието и към свързани предприятия. Извън предмета на настоящия спор са въпросите за: провеждането на принципа за недопускане на дискриминация между потребителите на мрежи; правото на потребителите да избират своя доставчик, предпоставящо необходимостта доставчиците да имат достъп до различните преносни и разпределителни мрежи, които транспортират електроенергията до потребителите; правото на всички доставчици свободно да доставят на своите клиенти.
По искането за отправяне на преюдициално запитване:
Задължение за националния съд за отправяне на преюдициално запитване възниква само ако за решаването на конкретния правен спор е необходимо да се приложи общностна норма, която е неясна, в зависимост от това „дали решение на общностната юрисдикция е необходимо, за постановяване на нейното решение” – чл.267 ДФЕС. Поради изложените съображения за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване, не е налице „решаване на делото“ по смисъла на чл.628 ГПК и отправяне на искане за преюдициално заключение е безпредметно, тъй като с недопускане на обжалването, производството по спора приключва с влизане в сила на въззивното решение.
Тези съображения обуславят неоснователността на искането за отправяне на преюдициално запитване до С. .
Касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 2 270лв. по представения договор за правна помощ от 07.02.2011г., в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 349 от 04.12.2017г. по в.т.д.№ 529/2017г. на Апелативен съд П..
Оставя без уважение искането на [фирма] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 270лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: