О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 08.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.12.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 140/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Л. Ш. от [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 94 от 25.10.2011 год., по гр.д.№ 221/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 108 от 01.06.2011 год., по гр.д.№ 306/2010 год. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, иск по чл. 193 КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ЗАД [фирма], гр. София за сумата 47 731.23 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховки – „Каско”,”Гражданска отговорност на МПС” и „Злополука”, ведно със законната лихва върху тази сума и дължимата мораторна лихва за периода – 05.06.2008 год.- 02.03.2010 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал и на материалния закон- чл.186 КЗ, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение относно съдържанието и обхвата на понятието „груба небрежност” е в противоречие с трайно установената казуална съдебна практика, изразена в решение на Софийски апелативен съд от 13.11.2012 год., по гр.д.№ 1441/2002 год.; решение № 432/29.06.2010 год., по гр.д.№ 392/2009 год. на ІV-то г.о.; решение № 1044/04.11.2008 год., по гр.д.№ 938/2006 год. на ІV-то „А” г.о.; решение № 977/14.01.2010 год., по гр.д.№ 298/2009 год. на ІV-то г.о..
Същевременно, според изложеното, съпоставени мотивите на решение № 1026/18.01.2009 год. , по гр.д.№ 4001/2008 год. на І г.о. на ВКС с тези на въззивния съдебен акт на Бургаския апелативен съд, предмет на подадената касационна жалба, дават основание да се приеме, че е налице противоречие в практиката на съдилищата и по определения за релевантен за изхода на делото въпрос на материалното право – дали разпоредбата на чл.11, ал.3 НК следва да се прилага по аналогия.
Въвеждайки отново поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение жалбоподателят счита, че „в противоречие със съдебната практика, обективирана в решение № 352/ 11.07.96 год., по гр.д.№ 133/96 год. на петчленен състав на ВС, е и даденото от решаващия съд разрешение, че Предложението – декларация за сключен договор е писмено заявление, с което могат да се приемат ОУ към застрахователния договор, на които застрахователят се позовава, като действали към относимия за правния спор момент.
Ответната по касационната жалба страна – ЗАД [фирма], гр. София в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Алтернативно е изразено и несъгласие с въведените с касационната жалба касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационен контрол, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд е приел, че независимо от съществуващо между страните валидно застрахователно правоотношение по застраховки „Гражданска отговорност на МПС”, „Каско” с клауза „ пълно покритие” и „Злополука”, обективирани в комбинирана застрахователна полица № 070303А 257744, със срок на действие 11.07.2007 год. – 10.07.2008 год. и причинени на застрахования собственик на л.а. „БМВ 645 СI” с ДК [рег.номер на МПС] имуществени вреди от настъпило на 05.06.2008 год. застрахователно събитие –ПТП, то застрахователят може да откаже заплащане на обезщетението, щом е налице предвидено от Общите му условия изключение на покритие.
Поради това, позовавайки се на одобреното споразумение по НОХД на БОС № 6/2010 год., според което ищецът Ш., управлявал по главната алея на к.к. „Слънчев бряг” застрахования по риска „Каско” л.а. „БМВ 645 СI” с ДК [рег.номер на МПС] със скорост 112 км/ч. при разрешена такава 50 км./ч., е единствено виновен за процесното ПТП решаващият съд е счел, че в случая не е налице основание за ангажиране договорната отговорност на ответното ЗАД, след като в т. 15.5 от представените по делото ОУ на застрахователя е изрично изключен риска при застрахователно събитие, настъпило в резултат на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител или трето ползващо МПС лице.
Въз основа на подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал, вкл. заключението на изслушаната авто-техническа експертиза за механизма на настъпилото ПТП, приложеното във въззивното производство по реда на чл.266, ал.2, т.1 ГПК писмено доказателство – саморъчно попълнено Предложение- декларация за сключване на застрахователния договор и липсата на успешно проведено оспорване на представените по делото конкретни ОУ на АД- застраховател Бургаският апелативен съд е отрекъл основателността на доводите на ищеца както относно тяхната неприложимост, поради неприемането им от застрахования, така и възражението му, че извършените действия по управление на процесния л.а. не сочат на допусната „груба небрежност”.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт , с които е аргументирана неоснователността на предявената от ищеца искова претенция, позволяват да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси, които въпреки непрецизната си формулировка могат да бъдат определени като относими към приложението на чл.186 КЗ – обвързаността на застрахования от ОУ на застрахователя и към вложеното от законодателя съдържание в понятието „груба небрежност” в хипотезата на изключен от застрахователя риск, макар и важни, нямат обуславящо за крайния изход на делото значение, поради което не попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а не възприетата фактическата обстановка или преценката на доказателствения материал, правилността на които, относима към основанията по чл.281, т.3 ГПК, е ирелевантна към основната обща предпоставка за достъп до касационен контрол.
Или, в случая доколкото така въведените от касатора въпроси всъщност целят нова преценка на фактическите констатации на въззивната инстанция относно обвързаността на застрахования от конкретните ОУ на застрахователя, приложени като доказателство по делото и за вида на осъществените от водача на процесния л.а. действия, обусловили приемането му за виновен за ПТП по приключилото със споразумение НОХД № 6/2010 год. на БОС, която е невъзможно да бъде извършена от касационната инстанция, те не биха могли да обосноват и приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до поставения материалноправен въпрос – дали разпоредбата на чл.11, ал.3 НК следва да се прилага по аналогия, то доколкото същият не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, изключва и значимостта му за изхода на делото, което от своя страна води до невъзможност да бъде възприет като общо основание за достъп до касационен контрол.
Независимо от липсата на основната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно за да се отрече основателността на искания достъп до касационно обжалване, следва да се посочи, че в случая е неоснователно и поддържаното единствено аргументирано от касатора селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Обстоятелството, че основен аргумент за отхвърляне на иска е приетата от въззивната инстанция липсата на успешно проведено оспорване автентичността на приложеното от ответното ЗАД заверено копие от Предложение – декларация за сключване на процесния застрахователен договор, саморъчно подписано от ищеца, в т.8 на което изрично е посочено, че подписалият е получил и запознат с ОУ, неразделна част от застрахователния договор, само по себе си дава основание да се изгради правен извод, че различният правен резултат спрямо цитираното решение № 352/96 год., по гр.д.№ 133/96 год. на петчленен състав на ВКС не обусловен от различно дадено от съдилищата разрешение за условията, при което застрахованият може и следва да се счита за обвързан от ОУ на застрахователя– арг. от т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че в нито един от съпоставяните съдебни актове не е бил обсъждан поставеният от жалбоподателя конкретен въпрос дали представените по делото ОУ на застрахователя са тези, които са били предоставени на застрахования при сключване на конкретния застрахователен договор, разрешението на който като фактически такъв, е всякога обусловен от различните факти и ангажирани в хода на процеса доказателства, което жалбоподателят явно не е съобразил.
Не е налице визираното противоречие и по отношение на втория определен от касатора за значим правен въпрос.
Съгласно задължителните разяснения в т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
В случая, както е посочено и в депозираното по реда на чл.287, ал.1 ГПК становище на ответника, приложените с касационната жалба решения, явяващи се казуална съдебна практика, в по- голямата си част са постановени във вр. с възникнали трудовоправни спорове, какъвто не е разгледаният от Бургаския апелативен съд, поради което изискуемият се от т.2 на чл.280, ал.1 ГПК идентитет дори само на това основание -отсъства.
Но дори и да се възприеме тезата на касатора за възможността да се извърши необходимата за поддържаното селективно основание съпоставка между приложените влезли в сила съдебни актове и обжалваното въззивно решение на Бургаския апелативен съд, то твърдяното противоречие не е доказано.
Според приетото в решение № 792/88 год., по гр.д.№ 674/88 год. на ІV г.о. на ВС, възприето и в останалите приложени с касационната жалба решения, груба е небрежността, когато деецът е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но самоуверено се е надявал да ги предотврати, като случайното, инцидентно и неволно движение на същия, съставляващо обикновена небрежност не се включва в съдържанието на това понятие.
Следователно, като е обсъдил подробно всички онези конкретни действия на ищеца, като водач на МПС, довели до настъпване на ПТП, както и механизма на неговото осъществяване, установен от неоспореното заключение на изслушаната авто-техническа експертиза и е приел, че движейки се в тъмната част на денонощието в населено място – оживен курортен комплекс със скорост повече от двойно по-висока от разрешената същият е проявил не обикновена небрежност, характеризираща се с неволни, недостатъчно осъзнати движения, а груба небрежност въззивният съд не е вложил различно от приетото в съдебната практика съдържание в соченото понятие, нито е изяснил последното въз основа на различни, спрямо възприетите от съдилищата, критерии.
Останалите селективни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не са аргументирани от жалбоподателя, извън възпроизвеждане на законовия им текст, поради което според постановките в т.2 и т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, за настоящия съдебен състав отсъства задължение да ги обсъжда.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени в размер на сумата 1 000 лв.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 94 от 25.10.2011 год., по гр.д.№ 221/2011 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Р. Л. Ш. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗАД [фирма], със седалище [населено място], [улица], представлявано от изп.директор Р. Р. Г. сумата 1 000 лева / хиляда лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.