ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
гр. София, 09.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 493 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца А. С. П. от гр. Горна Оряховица чрез процесуалния му представител адв. П. К. срещу определение № 3771 от 30.11.2018 г. по ч. гр. дело № 5805/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение от 14.09.2018 г. по гр. дело № 11305/2018 г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 23 състав. С потвърденото първоинстанционно определение производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 65/07.08.2018 г./ и делото е изпратено по местна подсъдност на Окръжен съд Велико Търново.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – нарушение на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. Поддържа, че приетите изменения на чл. 115 и чл. 119 ГПК не съответстват в пълна степен на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност. В допълнително представена молба частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на обжалвания въззивен съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и от значение за точното прилагане на европейското законодателство:
1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?
2. Като се имат предвид съответни текстове от раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т. 15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС?
4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента?
5. С промяната на подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития от преди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия?
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател е направил искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, подадена е от адвокат и е приложено изложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Производството пред СГС е образувано по искова молба, подадена в СГС на 21.08.2018 г. от страна на частния жалбаподател А. С. П. против ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение в размер 25 500 лв., представляващо частичен иск от 60 000 лв., за причинените му неимуществени вреди вследствие на допълнителни усложнения от претърпените телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 16.10.2014 г., както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер 165 лв. Софийски градски съд е прекратил производството и е изпратил делото по местна подсъдност на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 65/07.08.2018 г./, тъй като ищецът е с постоянен и настоящ адрес в гр. Горна Оряховица и процесното ПТП не е настъпило в съдебния район на СГС.
За да потвърди определението на СГС, въззивният съд въз основа на служебно направена справка в Националната база данни „Население“ е констатирал, че ищецът е с постоянен и настоящ адрес в гр. Горна Оряховица, приел е, че процесното ПТП е настъпило на територията на гр. Лясковец – област Велико Търново, и се е позовал на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията в ДВ, бр. 65/07.08.2018 г. Изложил е съображения за неоснователност на доводите на частния жалбоподател за несъобразяване с чл. 11 и чл. 12 от Регламент /ЕС/ № 1215/12, предвид приложимостта на Регламента по отношение компетентността на съдилищата от различни държави – членки на ЕС, когато спорното право има трансгранични последици, като в настоящия случай не се твърди наличие на трансгранични последици. Въззивната инстанция е посочила, че с приемане на измененията на чл. 115, ал. 2 ГПК националният законодател се е съобразил именно с духа на цитирания регламент, вкл. т. 18 от съображенията /преамбюла/.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора/частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд по формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като посочените въпроси не отговарят на основния критерий, предвиден в чл. 280, ал. 1 ГПК, и не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С формулираните въпроси частният жалбоподател се опитва да аргументира поддържаната от него в частната жалба и частната касационна жалба теза, че ищецът може да предяви пряк иск срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя на основание чл. 105 ГПК, както и че разпоредбите на чл. 115 и чл. 119 ГПК не съответстват на раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Основните мотиви на въззивната инстанция за неоснователност на твърденията и доводите на ищеца относно местната подсъдност се основават на приложимия процесуален закон – чл. 115, ал. 2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, и неприложимост на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, предвид липсата на твърдение за наличие на трансгранични последици. В определението на САС липсва произнасяне по въпросите, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалото лице, включително и на правото му на защита от вече упълномощен адвокат, поради което не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Релевантният процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на чл. 115, ал. 2 ГПК /редакция след изменението, обн. ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ и по него има формирана практика на ВКС, обективирана в определение № 536/31.12.2018 г. по ч. т. дело № 2917/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о. Според практиката на ВКС с изменението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на специалната местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищеца. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Посочената практика се споделя от настоящия съдебен състав и поради липсата на промени в законодателството и обществените отношения не се налага да бъде променяна. В конкретния случай въззивният съд съобразно конкретните факти /постоянен и настоящ адрес на ищеца в [населено място] и настъпило ПТП в района на [населено място]/ е преценил, че местно компетентен съд да разгледа предявения иск е Окръжен съд Велико Търново, съответен на предвидените в чл. 115, ал. 2 ГПК алтернативни възможности за предявяване на иска.
В рамките на Европейския съюз процесуалната уредба на местната подсъдност е предоставена на компетентността на отделните държави-членки на ЕС, докато процесуалните норми, регламентиращи международната компетентност на съдилищата, предвидени в Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета, уреждат процесуалните отношения с международен елемент /трансгранични последици/. При възникнал спор за присъждане на имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпили в държава–членка на ЕС на лице – гражданин на същата държава, които вреди са причинени при управление на МПС с регистрация в държавата–членка и застраховано в застрахователно дружество със седалище в същата държава–членка, липсва трансграничен елемент. По отношение на този спор се прилагат процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове в рамките на съответната държава-членка.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 ГПК е неоснователно, тъй като тълкуването на сочения от частните касатори Регламент не е от значение за правилното решаване на настоящето дело.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3771 от 30.11.2018 г. по ч. гр. дело № 5805/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: