О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 13.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 148 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. К. против решение № 181 от 04.11.2008г., постановено по гр.д. № 191/2008г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 25 от 20.03.2009г., постановено по гр.д. № 1041/2007г. на Кърджалийски РС. С последното е допусната съдебна делба между касатора и бившата му съпруга П. К. А. досежно апартамент № 49, находящ се в гр. К., кв.3, комплекс “В” бл. 97, вх. В със застроена площ 64,53 кв.м. при равни права.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е купен по време на брака на страните с договор от 13.06.1990г. за сумата 13 460 лв. изплатена изцяло със заемни средства от ДСК./у-ние № 04-04-114/11.01.2008г. Заемът е окончателно изплатен с вноска в размер на 7827 лв. от И. С. Г. /майка на касатора/, на който той основава възражението си за частична трансформация. Съдът е преценил това възражение за неоснователно, тъй като придобиването на собствеността е настъпило в момента на сключване на договора за покупка, а погасяването на заема с извън семейни средства няма за последица придобиване на по-голям дял.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е какви следва да са правата на страните върху имота бивша съпружеска общност, купен по време на брака, ако цената му е покрита изцяло със заемни средства, част от които са изплатени от родителите на единия съпруг.
Касаторът обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика, което е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Позовава се на решение № 958/15.04.1970г. по гр.д. № 502/70г. и решение № 818/21.11.1997г. по гр.д. № 664/97г.
Ответникът по касация П. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос – какви следва да са правата на страните върху имота бивша съпружеска общност, ако цената му е покрита изцяло със заемни средства, част от които са изплатени от родителите на единия съпруг.е съществен, тъй като е един от въпросите, на които следва да отговори решението по чл. 282, ал.1 от ГПК /отм/ Този въпрос обаче е разрешен изцяло в съответствие с практиката на ВКС. В решение № 751/19.02.2004г. по гр.д. № 265/2003г. на І гр.о. на ВКС и в много други последователно е прието, че погасяването на облигационно задължение след придобиване на правото на собственост не може да рефлектира върху вече придобитото право на собственост. Съществен за придобиване правото на собственост е момента на реализиране на придобивното основание – в случая договор за продажба, а последващото погасяване на заема със средства, дарени от трето лице води до възникване на облигационни отношения, а не до вещно правна трансформация. Цитираното от касатора решение № 958/15ІV.1970г. е постановено при действието на отменения СК от 1968г., с който не бе предвиден отделен иск за трансформация на лични средства в придобиване на конкретно имущество по време на брака и касае практика по чл. 13 от същия, сега чл.28 от СК от 11985г., който се отнася до придобиване на по-голям дял от цялото имущество, съставляващо имуществена общност в резултат на по-голям принос. Тази хипотеза е различна от иска, респективно възражението по чл. 21 от СК. Решение № 818/1997г. по гр.д. № 664/1997г. акцентира на начина, по който се заявява искането за установяване на пълна, или частична трансформация и по същество не приема нещо различно от установената, цитирана по-горе трайна съдебна практика.
Следователно по формулирания съществен материално правен въпрос и на наведеното в изложението към касационната жалба основание, въззивното решение не следва да се допуска до касация, защото не противоречи на трайната практика на ВКС..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 181 от 04.11.2008г., постановено по гр.д. № 191/2008г. на Кърджалийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. К. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: