3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301/ 01.12.2017г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1837/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. И. А. срещу решение №64/22.03.2017г. по в.т.д.№719/16г. по описа на ВАпС ,с което е отменено решение №673/20.09.16г. по т.д.№147/16г. по описа на ОС Варна в частта,с която [фирма] и ЗАД [фирма] са осъдени поотделно /всеки от тях/ да заплатят на касатора сумата от 115 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,от смъртта на наследодателката му Н. Ц. А., настъпила на 30.06.2013г. в резултат на ПТП,при съпричиняване от водачите на МПС,участвали в ПТП,чиято отговорност е застрахована при двамата ответници и вместо това ответниците [фирма] и ЗАД [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на Д. И. А. сумата 115 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта.
ЗАД [фирма] изразява становище,че решението на ВАпС в обжалваната му част съответства на искането , заявено с исковата молба и направените уточнения.
[фирма] счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол,а по същество – че същото е правилно,като с направеното в касационната жалба оспорване и искане се цели недопустимо изменение на първоначално заявената претенция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия,в състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на страните, намира касационната жалба за недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването на въззивното решение.
С исковата молба Д. И. А. е предявил в условията на пасивно субективно съединяване иск по чл.226 КЗ/отм./, твърдейки, че е претърпял неимуществени вреди от смъртта на майка му , причинена в резултат на настъпило на 30.06.2013г. ПТП.За репариране на тези вреди ищецът е счел като справедлив размер на обезщетение сумата 130 000 лв.,която и е претендирал с петитума на исковата молба.С него е поискано двамата застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“ на двамата водачи на МПС,участници в ПТП, да бъдат осъдени да му я заплатят.С определение от 10.02.2016г. ОС Варна е задължил ищеца да уточни искането си като конкретизира каква е претенцията му срещу всеки от посочените ответници – евентуално съединена /като в този случай посочи процесуално условие при което да се разгледа всеки от исковете срещу тях/ или кумулативно съединена /като в този случай посочи дали сумата се претендира разделно,като се уточни конкретен размер на частта от обезщетението,търсена от всеки от ответниците или да се посочи конкретна хипотеза,пораждаща неделимост и солидарност на общо исканата сума от двамата ответници.В изпълнение на тези указания с молба от 25.02.16г. ищецът е посочил,че заявената от него претенция срещу двете дружества е при условията на чл.53 ЗЗД,а искането му е двете ответни дружества да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата 130 000 лв.
С постановеното първоинстанционно решение ВОС е отхвърлил „субективно кумулативно съединен иск …, предявен солидарно срещу [фирма] и ЗАД [фирма] … за заплащане на обезщетение … за горницата над 115 000 лв. до 130 000 лв.“.В тази му част решението,като необжалвано от ищеца, е влязло в сила. С решението си първата инстанция е осъдила с отделен диспозитив всеки от ответниците да заплати на касатора сумата от 115 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 КЗ/отм./,ведно със законната лихва.
Сезиран с две жалби на ответниците – застрахователи, въззивният съд е намерил в осъдителната му част постановеното първоинстанционно решение за неправилно и след отмяната му е постановил солидарно осъждане на двамата за плащане на сумата 115 000 лв. , ведно със законната лихва.
За да бъде надлежно сезирана касационната инстанция, за страната, потърсила защита срещу въззивното решение, следва да съществува правен интерес от обжалването.Този интерес се явява положителна процесуална предпоставка от вида на абсолютните и за наличието му се следи служебно. Такъв е налице всякога,когато съдебният акт рефлектира по неблагоприятен за страната начин върху нейното материално-правно положение, разглеждано в рамките на очертания пред съда предмет на спора. В този смисъл ищецът няма правен интерес да обжалва решение,с което спорът е разрешен положително за него и претенцията му е била уважена така,както е била заявена.
С атакуваното пред ВКС въззивно решение постановената /по жалбите на ответниците/ отмяна на обжалваната част от първоинстанционния акт не засяга в отрицателен за ищеца – настоящ касатор, аспект правното му положение,доколкото с тази отмяна е отстранено порочното произнасяне на първоинстанционния съд,а претенцията на същия е уважена в пределите,в които спорът е бил пренесен пред въззивната инстанция и съответно на искането,с което съдът първоначално е бил сезиран,след като са били отстранени недостатъците в исковата молба. Произнасянето на първоинстанционния съд с диспозитив, различен от търсената защита, не е основание да се счита искът за изменен,щом такова изменение не е направено по почин на самия ищец и в рамките на предвидените в ГПК преклузивни срокове.
Тъй като с въззивното решение претенцията на ищеца е удовлетворена изцяло до размера,в който е поддържана висящността на спора пред апелативния съд, за тази страна липсва правен интерес да претендира отмяна по реда на касационния контрол,което обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба. Образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.
В полза на [фирма] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78 ал.8 изр.2 ГПК вр. чл.37 ЗПП,вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№2611/ 03.05.17г. на Д. И. А. срещу решение №64/22.03.2017г. по в.т.д.№719/16г. по описа на ВАпС и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д.№1837/17г. по описа на ВКС,ТК, Първо отделение.
ОСЪЖДА Д. И. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място][жк] вх.3 ет.1 ап.47 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщенията за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.