О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр.София, 01.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1353/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Д. [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 402 от 26.10.2012 г. по гр.д.№ 791/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 1227/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от Д. К. А. против касатора искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 189/ 30.03.2012 г. на директора на Д. [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист Управление на собствеността и отбранително-мобилизационна подготовка”; за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 134 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига два (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправни въпроса. Първият касае разграничението между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.12 КТ и чл.328 ал.1 т.2 КТ, когато някои от трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, не са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение. Второто питане е относно моментът и актът, въз основа на които възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.12 КТ – достатъчно ли е утвърждаването на ново щатно разписание или е необходим нарочен акт, с който дадена длъжност да бъде предвидена за заемане по служебно правоотношение. Касаторът сочи, че по тези въпроси са налице основанията по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК и моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация Д. К. А. оспорва жалбата и твърди, че жалбоподателят не е формулирал надлежно правен въпрос по чл.280 ГПК и че само на това основание искането му следва да бъде отхвърлено. Евентуално поддържа, че оплакванията не са във връзка с решаващите мотиви по въззивното решение, защото уважаването на исковете е обосновано със съкращаването на заеманата от него длъжност. Оспорва също така доводите, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, счита приложените от касатора съдебни решения за неотносими към процесния казус и обосновава, че въпросите са без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима.
Не може да се приеме, че касаторът не е формулирал правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. Той е посочил изрично кои правни разрешения на въззивния съд оспорва и е представил практика, която според него дава противоположни разрешения по същите въпроси. Това е достатъчно с оглед целите на производството по чл.288 ГПК, а доколкото формулировката на въпросите не е достатъчно прецизна, то допустимо е тяхното поясняване и доуточняване от касационната инстанция, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Въззивният съд е установил, че ищецът е работил при касатора по трудов договор, заемал е длъжността „Главен специалист Управление на собствеността и ОМП”. С изменения в щатното разписание работодателят е предвидил тази длъжност да бъде заета по служебно правоотношение от „Младши експерт Управление на собствеността и обществени поръчки”, като се запазвали функциите, които е имал ищеца по управление на собствеността. Функциите, свързани отбранително-мобилизационната подготовка, били прехвърлени към длъжността „Главен специалист Автотранспорт”. Въз основа на измененията била издадена заповед за уволнение на ищеца поради това, че длъжността, която заема по трудов договор, е предвидена за заемане по служебно правоотношение. Съдът е посочил, че утвърждаването на изменения в щатно разписание е факт, въз основа на който може да възникне право за работодателя по чл.325 ал.1 т.12 КТ, обаче за целта е необходимо предвиждането за служебно правоотношение да касае същата длъжност, която се заема по трудово. Ако са внесени изменения във функциите на длъжността, работодателят следва да съкрати щата и да извърши подбор, иначе уволнението е незаконно.
При тези мотиви на въззивния съд въпросът с какъв акт на работодателя може да се предвиди заемането на една длъжност по служебно правоотношение, не обуславя обжалваното решение. Съдът изцяло е възприел доводите на ответника, че не е необходим нарочен акт на работодателя, с който една длъжност да бъде предвидена за заемане по служебно правоотношение, а е достатъчно в този смисъл да се измени щатното разписание. Касаторът не може да се оплаква от правно разрешение, за което сам е настоявал пред инстанцията по същество, а доколкото именно предложеното от него тълкуване е възприето по поставения въпрос, по него касационно обжалване няма основание да бъде допуснато.
Другият въпрос обаче обуславя решението, защото въззивният съд е приел, че при наличието на някои различия в длъжностните функции на „Главен специалист Управление на собствеността и ОМП” и „Младши експерт Управление на собствеността и обществени поръчки”, работодателят няма право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ. Той следвало да предприеме съкращаване на щата съгласно чл.328 ал.1 т.2 КТ и да изпълни съпътстващото това уволнително основание задължение за извършване на подбор. При тези съображения на инстанцията по същество въпросът за разграничението между основанията чл.325 ал.1 т.12 КТ и чл.328 ал.1 т.2 КТ, ако някои от трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, не са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение, предпоставя крайния изход от спора. Следва да се приеме също, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото няма данни за съществуваща практика по него, а законът не дава изричен отговор.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките п чл.280 ал.1 т.3 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 402 от 26.10.2012 г. по гр.д.№ 791/ 2012 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 132,68 лв (сто тридесет и два лева, шестдесет и осем стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: