5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
[населено място] ,11.06.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на трети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3221/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Висш съдебен съвет против решение № 1408/06.06.2018 г. по т.д.№ 2145/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.01.2018 г. по гр.д. № 12407/2014 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от касатора против „Консорциум Ателие 52„ АД обективно съединени искове : с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – за сумата от 74 160 лева – платена на отпаднало основание авансова вноска по сключен между страните, по реда на ЗОП, договор рег.№ 93-00-80/08.05.2009 г. ; с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД – за сумата от 12 360 лева, неустойка за забава , за периода 08.07.2009 г. – 08.01.2011 г., с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – лихва за забава върху главницата, за периода 08.01.2011 г. – 08.03.2013 г., в размер на 16 292,93 лева, к а к т о и за уважаване на предявения от ответника насрещен иск, с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, за сумата от 6 180 лева. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, като постановено при липса на активна процесуалноправна легитимация, предвид извършената в хода на производството замяна на първоначалния ищец – Министерство на правосъдието, с настоящия – Висшия съдебен съвет, на основание пар.82 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ / обн.ДВ бр. 28/2016 г. /, вместо дължимото, според касатора, конституиране на Висшия съдебен съвет наред с първоначалния ищец. Обосновава се произнасяне в противоречие с материалния закон – чл.43 ал.1 ЗОП, тъй като, независимо от установената по делото невъзможност да се изготви възложения проект, в съответствие с действащия ПУП и съобразно предвидената в същия възможност за застрояване на съответния имот, съдът е отказал да приеме, че сключеният договор е с невъзможен предмет. Допустимото изменение на ПУП, съобразено от съда като аргумент за възможен предмет на сделката, касаторът намира в разрив със забраната за изменение или допълване на сключен по реда на ЗОП договор. Акцентира се на обстоятелството, че по делото не е изследван въпроса дали евентуалното изменение на ПУП би предоставило възможност за изпълнение на техническото задание, без да се налага изменение или допълване на последното. Развити са доводи за липса на правна и житейска логика в уважаването на насрещния иск срещу Висшия съдебен съвет, за неизпълнение на задължения, които не е поемал и в този смисъл, че Висшия съдебен съвет не е правоприемник на Министерство на правосъдието в материалното правоотношение с ответника.
Ответната страна – „Консорциум Ателие 52„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като намира, че формулираният единствен въпрос не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение, като не е изводима и очевидна неправилност на същото.
Третото лице – помагач на ищеца – Ц. В. – не е взело становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване единствено в частта по иска с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД съдебен акт, предвид цената на останалите и съобразно чл. 280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът – Министерство на правосъдието, последващо заменен с настоящия – Висш съдебен съвет, на основание пар.82 ал.1 ПЗР на ЗИДЗСВ, е предявил иск по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД срещу „ Консорциум Ателие 52 „ АД , като твърди, че на основание сключен по реда на ЗОП договор от 08.05.2009 г. ответникът се е задължил да изработи идеен и работен проект на сграда – Корпус № 2 на съдебната палата в [населено място], в съответствие с техническо задание, съставляващо неразделна част от договора. За изпълнението му е заплатена авансово сумата от 74 160 лева. Същата се претендира на отпаднало основание, предвид развалянето на договора, поради виновното неизпълнение на ответника. Изготвеният от последния идеен проект / първа фаза в изпълнението на договора /, в два варианта, не е приет от възложителя, като се твърди ,че не отговаря на техническото задание, визата за проектиране за конкретния имот и нормите за проектиране на такъв вид сгради и е в противоречие с изискванията на Наредба № 4/10.01.2008 г. на Министъра на правосъдието, за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт. Правото за разваляне на договора е обосновано със забавата на изпълнителя, за период повече от 30 календарни дни и на основание чл.25 ал.1 от сключения договор.
Ответникът е оспорил исковата молба с твърденията, че техническото задание, неразделна част от сключения договор надвишава драстично застроителните възможности, като площ и височини, на парцела, а регулационните и застроителни книжа, вкл. визата за проектиране не са му предоставени при сключването на договора. Доколкото визата за проектиране му е предоставена последващо сключването, последващо, но своевременно спрямо сключването на договора – само 5 дни по-късно – ответникът твърди да е уведомил възложителя за тази констатация, както и за необходимостта от допълнителна документация по части архитектурна, конструктивна, електро , ОВиК и ВиК, непредставени с техническото задание. Твърди се, че възложителят не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на работата. Предвид качеството му на неизправна страна, възложителят не е притежавал потестативното право да развали договора, а изначалната негодност на техническото задание не рефлектира върху правото на изпълнителя, на основание чл.267 ал.2 ЗЗД и доколкото своевременно е уведомил възложителя за същата, да получи възнаграждение.
Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, по съображения, обобщими до следното: Безспорно се установява от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, че е невъзможно изработването на проект, съобразно техническото задание, който същевременно да е съобразен и с визата за проектиране, респ. че е възможен такъв при промяна на ПУП и съответно издаването на нова виза за проектиране. Техническото задание не кореспондира на застроителния план, като се констатира недостиг на 40 % разгърната застроена площ. Последното,обаче, не обуславя невъзможен предмет на сключения договор, тъй като това основание за нищожност предпоставя наличието на фактическа или правна невъзможност за изпълнение на възложеното. Изготвянето на възложените идейни и работни проекти е фактически и правно възможно, с параметрите по техническото задание, а възможността за бъдещото реализиране на проектите, с оглед съответствието им с действащия ПУП, е неотносимо към предмета на възложеното. Съдът е акцентирал на установимата от експертизите възможност за изменение на ПУП, като последното не е част от предмета на възложеното, поради което е и неотносима забраната в чл.43 ал.1 ЗОП за изменение или допълване на договора, тъй като не се касае за необходима промяна на техническото задание. П р е д и в с и ч к о, обаче, съдът е посочил, че довода на ищеца за нищожност на сключения договор, поради невъзможен предмет, е неотносим към основанието на предявените от него искове – по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД , а не пр. първо ЗЗД. Предвид препращане към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК, очевидно въззивният съд е споделил извода за неизправност на ищеца, поради неоказано на изпълнителя необходимо съдействие да прегледа и одобри по реда на чл.3 ал.1 от договора преработените от последния идейни проекти, поставяйки го в невъзможност да продължи изпълнението на договора , с изготвяне на работен проект. Поради това за възложителя не е възникнало потестативно право за разваляне на договора.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът, макар излагайки съображения относно неправилното приложение на пар.82 ал.1 ПЗР на ЗИДЗСВ,с конституирането на Висшия съдебен съвет, вместо първоначалния ищец – Министерство на правосъдието, не е формулирал въпрос със съдържание, относимо към този касационен довод / раздел І от изложението /. В раздел втори от същото е формулиран въпроса : При наличие на ограничението в чл.43 ал.1 ЗОП /отм./ води ли явната невъзможност за изпълнение на техническото задание по договор за възлагане на обществена поръчка до нищожност на същия. Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата.
Съгласно задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция не е задължена да формулира възможния правен въпрос, при това обосноваван само в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Доколкото служебно следи за недопустимост на въззивния съдебен акт, настоящият състав не споделя наличието на такава, поради липса на процесуалноправна легитимация на настоящия ищец или наличието на друга процесуална пречка, респ. липсваща процесуална предпоставка за допустимост на иска , като изцяло възприема съображенията на въззивния съд по приложението на пар.82 ал.2 ПЗР на ЗИДЗСВ – кореспондиращо на уреденото в ал.1 на разпоредбата пълно правоприемство в правата и задълженията по сключените от Министерство на правосъдието договори, свързани с управлението и стопанисването на недвижими имоти на съдебната власт.
Единствено формулираният въпрос не удовлетворява изискването за правен. Както изрично е посочил и въззивният съд, възражението за нищожност на договора , поради невъзможен предмет, не кореспондира с правното основание на иска – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД и евентуалната му основателност би предпоставила аналогичен правен резултат – отхвърлянето му. Неудовлетворяването на общия селективен критерий е достатъчно да обуслови отказ от допускане на касационното обжалване. Независимо от това, въпросът е формулиран в разрив с възприетото от въззивния съд, който не е приел, че се касае за невъзможност за изпълнение на възложеното, изхождайки от съдържащ се единствено в техническото задание предмет на същото и изключвайки съобразяването с действащия ПУП и визата за проектиране към момента на сключването , като част от предмета на възложеното. Напротив, въззивният съд е изложил изрични мотиви, че изготвянето на техническата спесификация, в съответствие със застроителния режим на парцела, е било изцяло в тежест на възложителя, като липсват доказателства изпълнителят да е знаел или да е бил длъжен да знае за разминаването в техническите параметри , още повече че книжата относно регулационния и застроителен статут на имота, вкл. визата за проектиране , са му били предадени едва след сключването на договора. Дори да би удовлетворявал изискването за правен, въпросът е напълно необоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, който предпоставя посочването на непълната, неясна или противоречива правна норма, относима към разрешаването на правния спор, по тълкуването на която е създадена противоречива съдебна практика или макар непротиворечива такава, но явяваща се неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Изложението по чл.280 ГПК не съдържа обосноваване на „очевидна неправилност„, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, но такава се заявява в касационната жалба. Следва да се съобрази,обаче, че обосноваването й касае единствено произнасянето на въззивния съд по предявения насрещен иск на ответника, цената на който не предпоставя касационна обжалваемост, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК. Касационната жалба на Висшия съдебен съвет против тази част от въззивното решение е недопустима на това основание, което изключва необходимостта от анализ на предпоставки за допустимост, по смисъла на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1408/06.06.2018 г. по т.д.№ 2145/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет , на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, да заплати на „Консорциум Ателие 52„ АД разноски за настоящата инстанция, в размер на 4 560,95 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: