О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 12.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4645/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №537/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Н. Р. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „ общ работник”, извършено на осн. чл.325, ал.1,т.9 КТ, със заповед от 1.09.15 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Намира, че се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните три въпроса от предмета на спора: 1.Следва ли да се счита, че в хипотезата на чл.325, ал.1,т.9 КТ за установяване на подходящи работни места, различни от заеманото от трудоустроения, съобразно противопоказните условия на труд, работодателят е абсолютно длъжен във всички случаи да иска становище – предписание единствено и само от ТЕЛК, дали съществуващите в предприятието други длъжности са подходящи и непротивопоказни за влошеното здраве на работника, щом съответната разпоредба на закона не поставя такова ограничително изискване и не определя изключителна и единствена компетентност по въпроса само на този здравен орган?; 2.Съществен , а не формален елемент от пълния обхват на материалноправния фактически състав на уволнението по чл.325, ал.1,т.9 КТ ли е само по себе си предварителното искане – допитване на работодателя до ТЕЛК, дали някоя, част от или всички останали за трудоустрояване длъжности в предприятието са подходящи за здравето на съответния работник и може ли да се приеме уволнението за незаконно, щом по същество и обективно по делото се установява категорично, че няма такава подходяща работа / както е в настоящия случай/? 3. Преценката на работните места, подходящи за заемане от трудоустроено лице при определени противопоказни условия на труд, може ли да се определя като медицински въпрос, при положение, че работодателят може да преценява при същите факти дали лицето отговаря на изискването за квалификация и при съобразени противопоказни условия на труд за другите възможни длъжности, което е технически въпрос, но невъзприет от съда.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За обосноваване на основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК касаторът се позовава на противоречиво решаване на въпросите във въззивното решение и в решение по гр.д. №3835/11 г. на ВТРС, потвърдено с решение №49 по в.гр.д. №47/12 г. на ВТОС, което не представя по делото, с данни за окончателност – ТР №1/19.02.10 г. Затова твърдението на касатора за наличие на това основание за допускане на обжалването е недоказано.
Не се установяват и специфичните допълнителни основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според дадените в цитираното ТР №1/2010 г. указания. Въззивният съд е отговорил на поставените въпроси като се е съобразил с цитираната в решението му практика на ВКС по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №1002/09 г. на трето г.о. и по гр.д. №3483/14 г. на четвърто г.о.. Наличието на непротиворечиви решения по чл.290 ГПК за уеднаквяване на практиката по поставените въпроси изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба. Във второто от цитираните решения е посочена и нормативната подзаконова опора на изводите на ВКС за компетентността на ТЕЛК и НЕЛК по медицинските въпроси в сходни с процесния случаи – Наредба за трудоустрояване, ДВ бр.7/1987 г..
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №537/16 г. от 27.07.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: