О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№301
гр. София, 13.06.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 858 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение 416 от 23.11.2018г. по гр.д. № 592/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 356 от 11.05.2018г. по гр.д.№ 663/2017г. на Пещерски районен съд за признаване за установено по отношение на ищците И. Д. Щ. и С. Д. Щ., че ответниците Й. И. С. и Е. Д. С. не са собственици по силата на придобивна давност на разликата над 116,44/524 /или 2/9ид.ч./ до 312/524 ид.ч. от УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], [община], с площ * кв.м., при посочени съседи.
Касационната жалба е подадена от ответниците Й. И. С. и Е. Д. С. чрез пълномощника адв. Б.. Поддържа се, че решението е необосновано и противоречи на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново са повторени оплакванията за несъобразяване с доказателствата и за нарушение на чл. 32, ал.1 З./отм./. Конкретни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК не са формулирани, не са посочени и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. Извършено е позоваване на Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК на ВС и е заявено, че решението противоречи на практиката по З. кога регулационния план се счита за приложен.
Ответниците И. Д. Щ. и С. Д. Щ. поддържат в писмения си отговор, изготвен от адв. Л., че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост. Ищците твърдят, че са собственици на 1/3 ид.ч. от парцел * в кв. * по обезсиления план на [населено място] от 1948г., заедно с построената двуетажна къща с излаз към площада. По действащия регулационен план от 1992г. за имота са отредени два парцела: *-* с площ * кв.м. и *-* с площ * кв.м. в кв. *. От разписната книга към плана от 1948г. е видно, че имотът е бил собственост на трима братя – Г., Д. и И. Щ. С., при равни квоти, като ищците са наследници на Д. С.. Ответниците са съпрузи, като ответникът Й. е син на третия брат И. С.. Всяка от трите групи наследници ползва определена част от двора, заедно със сградите в съответната част. През *г. ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност върху 312/524 ид.ч. от УПИ *-* в кв. *, с което са предизвикали завеждане на настоящия иск, тъй като по този начин претендират права, по-големи от квотата им 2/9, произтичаща от наследяването и извършените сделки. Затова се иска установяване, че двамата ответници не са собственици на 195,56/524 идеални части от поземления имот и отмяната на констативния нотариален акт.
Съдът е приел за безспорно, че към 1948г., когато е одобрени първия регулационен план, имотът е бил собственост на братята Г., Д. и И. Щ. С. при равни дялове, като документ за правото на собственост не са притежавали. Сградите в имота са били индивидуална собственост на тримата братя и всеки от тях е ползвал определена част от двора, където е сградата му. Ищците са правоприемници на дела на Д. С., така че притежават общо 1/3 ид.ч. Делът на И. Щ. С. понастоящем е преминал върху ответника Й. С. и съпругата му Е. /1/9 той притежава по наследство и 1/9 ид.ч. му е прехвърлена от съпругата на наследодателя чрез договор за издръжка и гледане/ и върху Г. С. С. – внук на наследодателя, комуто е прехвърлена 1/9 ид.ч. от баща му С. И. С.. Делът на първия брат – Г. Щ. С. е притежание понастоящем на наследниците му, които не участват в процеса – един от тях е свидетелката Д. К.. Данни относно установеното разпределение на ползване се съдържат в удостоверение на Кметство [населено място] от 25.04.2017г. Приетата техническа експертиза дава подробно описание на реалните части от имота, така както се ползват от съсобствениците: ответниците ползват * кв.м., попадащи в източната част на УПИ *-*; ищците ползват * кв.м. в югозападната част на притежавания от наследодателите имот, които попадат частично и в двата УПИ; наследниците на Г. Щ. С. ползват * кв.м. в северозападната част на УПИ *-*, а Г. С. С. ползва * кв.м., които са в северозападната част на УПИ *-*. По делото няма данни да е извършвана делба на собствения на тримата наследодатели имот, нито по каква причина регулационният план от 1992 г. разделя съсобствения имот на два парцела.
Установено е, че през април 2016 г. е настъпило ПТП, като товарен камион е паднал от пътя в частта, ползвана от ответниците и е причинил вреди. С цел получаване на обезщетение от застрахователя ответниците се снабдили с атакувания констативен нотариален акт от 30.06.2016г., удостоверяващ собственост по давност върху 312/524 идеални части от УПИ *-*, заедно с три сгради.
Събраните свидетелски показания сочат, че имотът се ползва от наследниците и правоприемниците, така както наследодателите /тримата братя/ са се разбрали навремето.
При тези данни решаващият съд е приел, че собствеността в идеални части при равни дялове на наследниците на тримата братя Щ. се е запазила непроменена /изключая извършените сделки вътре в наследствените колена/ и не е било налице самостоятелно владение на някои съсобственици върху определени части от имота, което да доведе до разместване на собственост поради придобивна давност. До влизането в сила на регулационния план от 1992 г. целият имот с предишен номер *-* е бил съсобствен между всички наследници в идеални части. Разделянето на имота на два парцела по силата на регулационния план от 1992г. не обуславя промяна в собствеността, без да е извършена делба. Не е доказано преди 2016г. да са извършени действия от страна на ответниците, с които те да са демонстрирали, че се смятат за еднолични собственици на ползваната от тях реална част или за съсобственици само в УПИ *-* с претендираните идеални части, по-големи от 2/9. Поради това съдът е счел, че явно и несъмнено владение не е имало и давност не е текла както преди, така и след 1992 г. Поради това е уважил предявения отрицателен установителен иск.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Повдигнатите от касаторите въпроси, без да са ясно формулирани, се свеждат до противоречие с практиката на ВКС по З./отм./, касаеща прилагането на регулационен план, като изрично е посочено Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК на ВС. Проблематиката за прилагане на дворищнорегулационен план е неотносима към правния спор и затова не е разглеждана от съда. По делото няма данни за придавани по регулация места, за които би могъл да стои въпроса дали планът е приложен и дали регулационните граници са станали имотни, за да послужат като основа за следващия кадастрален план – чл.33 З./отм./ В случая не е предвидено придаване на части от един имот към друг, а новият /и действащ/ регулационен план от 1992г. предвижда разделяне на съществуващия стар парцел на два нови такива. Доколкото собствениците на имота не са предприели действия по ликвидиране съсобствеността върху обособените два самостоятелни имота, то те остават съсобствени между тях при същите дялове. Изобщо, спорът по делото не е за отчуждаеми и придаваеми части, нито за непълноти или грешки на кадастралния план, а за придобиване по давност на по-големи права в съсобствения имот.
Предвид горното, тъй като липсва поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване, такова следва да бъде отказано.
В полза на ответниците И. Д. Щ. и С. Д. Щ. следва да се присъдят по 450лв. разноски, представляващи заплатеното от всеки от тях адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 416 от 23.11.2018г. по гр.д. № 592/2018г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на Й. И. С. и Е. Д. С..
ОСЪЖДА Й. И. С. и Е. Д. С., двамата от [населено място], [улица], ет.11, ап.55, да заплатят на И. Д. Щ. от [населено място], ул. „Д-р И. К.” № 23, ет.3, ап.6 и С. Д. Щ. от [населено място], [улица], ет.2, ап.4 сумата 450/четиристотин и петдесет/ лева на всеки от тях, представляващи разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: