О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр.София, 14.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2904/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. И. срещу определение на Ямболски окръжен съд № 65/ 04.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 78/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Елховски районен съд № 33/ 07.01.2013 г. по гр.д.№ 496/ 2012 г. в частта му, с която е прекратено производството по предявените от жалбоподателката против Г. П. Т. искове за заплащане на обезщетение за пропусната възможност да се получат доходи от съсобствени имоти в размер 8 922,10 лв за стопанската 2008/2009 г. и 2 000 лв (частичен иск от 8 922,10 лв) за стопанската 2009/2010 г. и на мораторни лихви върху тези суми в размер съответно 300 лв и 50 лв.
С частната жалба е повдигнат процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) ползва ли се от последицата по чл.299 ГПК това влязло в сила съдебно решение по частичен иск, с което претенцията е призната за доказана по основание, но е отхвърлена поради недоказан размер. Жалбоподателката излага съображения, че когато съдът признае фактите, даващи основание на заявената претенция, но отхвърли същата поради липса на данни за размерът й, ответникът не може да прави отвод за пресъдено нещо при последващо предявяване на същия иск, но в пълен размер. Счита, че като е приел обратното, въззивният съд е постановил обжалваният акт в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Ответната по частната жалба страна – Г. П. Т. – я оспорва с доводи по същество. Счита, че атакуваното определение е правилно и съответства на практиката на ВКС, без да взема изрично становище по допускането на касационно обжалване.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Поставеният от жалбоподателката въпрос обуславя въззивното определение, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Ищцата се позовава на Тълкувателно решение № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, но в т.1 от мотивите на същото изрично е възприето разбирането, застъпено и от въззивния съд: при отхвърляне на частичния иск се отрича съществуването на спорното право изцяло. Няма значение по какви съображения е отхвърлен иска – мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, с такава сила се ползва единствено диспозитивът на решението. В този смисъл е не само цитираното тълкувателно решение, но и трайната практика на ВКС. Определението на въззивния съд е съобразено с така установената практика, поради което не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., правният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, ако разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а при непълни, неясни или противоречиви закони – за създаване или осъвременяване на съдебна практика по прилагането им. В случая процесуалният закон не е непълен, нито е неясен, а по поставения въпрос е налице установена практика и тя не се нуждае от осъвременяване или промяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Ямболски окръжен съд № 65/ 04.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 78/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: