О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 15.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. д. № 6266/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 100466 от 11.07.2013 г. на Я. А. Л., С. А. Л., Г. К. Г., Е. К. С., чрез адв. В. В. и адв. В. М. на влязло в сила решение № 114 от 22.03.2006 г., постановено по гр. д. № 2430/2004 г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Молителите са поискали отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че неотдавна случайно са се снабдили с доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на спора и за чието съществуване не са знаели. С молбата се позовават на: 1/ Протокол на Т. комисия от 16.12.1962 г.; 2/ Ревизионни актове от 26.08.1955 г. и два броя ревизионни актове от 11.12.1956 г.; 3/ Писмо на МЗГ № 7000-5665/23.01.2001 г.; 4/ Протокол от 27.01.1984 г.; 5/ Протокол на Архитектурно-строителна комисия № 26-00-69 от 01.06.1999 г.; 6/ Удостоверение № 1133/17.05.2005 г. на [община]; 7/ Удостоверение № 94-Н-154/16.09.2009 г. на [община]; 8/ Констативен акт от 26.03.2004 г. на кмета на [община]; 9/ Решение № 40/10.05.1990 г. на Комитета по туризъм; 10/ Решения за учредяване и регистрация на ДФ „Дюни” № 15/24.04.1990 г. и решение на БОС от 05.06.1990 г. по ф.д. № 1896/1990 г.
С решение № 114 от 22.03.2006 г., постановено по гр.д. № 2430/2004 г. на ВКС, IV г.о., чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 15 от 21.06.2004 г. по гр. д. № 1414/2003 г. на ОС – Бургас. С посоченото решение е отменено решение № 741 от 15.08.2003 г. по гр. д. № 2583/2001 г. на РС – Бургас и са осъдени Г. П. К. и Е. П. Л. да предадат на [фирма] – [населено място] владението на недвижим имот с площ от 3.862 дка, представляващ част от къмпинг „К.” в м. „М.”, имот № 010560, възстановен с решение № 1450 от 17.03.1999 г. на ПК С., отменен е нотариален акт № 197 от 08.09.1999 г. в частта в която Г. П. К. и Е. П. Л. са признати за собственици на нива с площ от 3.890 дка, представляваща имот № 010560 и нотариален акт № 42 от 08.09.1999 г. в частта, в която Г. К. продава на Е. Л. ? ид.ч. от нива с площ от 3.890 дка, представляваща имот № 010560 по плана на [населено място]. Посочените дела са унищожени, поради изтичане на срока за съхранение.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
Съгласно уредбата на производството по отмяна на влезли в сила решения – чл. 303 – 309 ГПК /2007 г./ като двуфазно, то разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай молбата за отмяна е на влязло в сила през 2006 г. решение, поради откриване на нови доказателства, имащи значение за решаване на делото. Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Атакуваното решение е влязло в сила при действие на ГПК /1952 г./ и пределният едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е изтекъл много преди подаване на молбата. Това е така, защото според разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, б. „е” и „ж” ГПК /отм./ – от деня, в който страната или нейният представителят са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. С изтичане на визирания едногодишен срок е преклудирано правото да се иска отмяна на това основание. ГПК /2007 г./ не дава нова правна възможност за атакуване по реда на отмяната на влезли в сила и станали неотменими, съгласно приложимите към релевантния момент законови срокове, съдебни актове. Ето защо молбата е просрочена като подадена извън пределния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. За спазването на преклузивните срокове по чл. 232, ал. 1 ГПК/отм./, респ. по чл. 305 ГПК съдът е длъжен да следи служебно и да приложи правните последици от предявяване на процесуално недопустима молба за отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна вх. № 100466 от 11.07.2013 г. на Я. А. Л., С. А. Л., Г. К. Г., Е. К. С. на влязло в сила решение № 114 от 22.03.2006 г., постановено по гр. д. № 2430/2004 г. на ВКС, IV г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: