О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 16.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,състав на второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.д № 196 / 2011 година, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.2 ГПК.
С молба вх. Nо 6050/28.06.2011 година , заявена от адв. С. К. В. -САК , като пълномощник на М. П.- К. от [населено място] е направено искане да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно , с писмения отговор по чл. 287 ГПК.
С писмен отговор вх. Nо 7188 /03.08..2011 година адв. Н. И. – САК, като пълномощник на Н. Л. К. се поддържа , че искането е неоснователно,тъй като разноски по делото се дължат само ако касационното обжалване е допуснато и ВКС се е произнесъл по съществото на касационната жалба с отхвърлителен диспозитив, като и се поддържа довод за прекомерност на ретендираните разноски–адвокатско възнаграждения .
По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
С Определение Nо 591/ 09.06.2011 година , постановено по гр.д. Nо 196/2011 година на ВКС-II отд., касационният съд не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 93938/27.12.2010 година, заявена от Н. Л. К. от [населено място] чрез адв. Н. И. – САК срещу въззивно Решение Nо 5264/17.11.2010 година по гр.възз.д. Nо 6709/2009 година на Софийския градски съд- 4 възз. с-в по иска по чл. 30 ал.1 ЗН.
В касационното производство, в качеството си на ответник по подадената от Н. К. касационна жалба , М. П.-К. чрез адв. С. В. – САК, е подала отговор- възражение по чл. 287 ГПК. С този писмен отговор е взето становище по недопустимостта на касационното производство с оглед на развитите доводи на касатора , както и становище по неоснователността на доводите по същество срещу атакуваното въззивно решение, като е направено и искане „ касационната жалба да не се допуска до касационно разглеждане, да се остави същата без уважение и да се остави в сила въззивното съдебно решение, заедно с произтичащите от това законни последици”.
С постановеното определение по чл. 288 ГПК съдът няма произнасяне по искането за разноски.
Правото да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса , което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.
Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, този срок е едномесечен от постановяване на съдебния акт.
При данните по делото следва, че срокът за допълване решението / определението по чл. 288 ГПК / , в частта за неприсъдените разноски ,към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК не е изтекъл. Съдът е сезиран своевременно, а с оглед на доказателствата от касационното производство, направените разноски за защита на ответниците са в размер на 3000 лв. / три хиляди лева/ .
Неоснователно е възражението на касатора , че заплатеният за защита пред ВКС адвокатски хонорар се дължи само и доколкото касационната жалба се разгледа по същество и с решението си ВКС я остави без уважения, т.е. потвърди решението на въззивния съд. Производството по чл. 288 ГПК е регламентирано като самостоятелен етап от касационното производство.След като това производство приключва с определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване, то именно с този окончателен съдебен акт, по арг. чл. 296 т.3 ГПК , с която норма на определението по чл. 288 ГПК и решението по чл.293 ГПК е придадено едно и също значение с оглед на последиците на касационно производство за проявяване на СПН на всеки един съдебен акт, следва , при наличие на предпоставките на закона, сезираният съд да се произнесе и по разноските на страните.
Основателно е направеното за прекомерност на претендираните разноски – адвокатски хонорара от 3000 лв. за защита в касационното производство от гл.т. на правната и фактическа сложност на защитата, ограничена в етапа на производството по чл. 288 ГПК.Това е хонорар, който е определен с оглед възможността процеса да се развие и във фаза на разглеждане на касационната жалба по същество и защитата в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 78 ал. 5 ГПК настоящият състав намира , че дължимите разноски следва да се редуцират до размер на 1/3 от платената сума- т.е. в рамките на 1000 лв.
По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Н. Л. К. от [населено място] да заплати на М. П. П.-К. от [населено място] сумата 1000 лв. / хиляда лева/ , разноски по делото за защита пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :