О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 17.07.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2798 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 4.01.2015 год. по гр. д. № 1047/2014 год. Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 30.07.2014 год. по гр. д. № 3788/2013 год. на Великотърновския районен съд и вместо това е постановил друго, с което Н. П. А., И. П. Г. и Д. Л. Г. са осъдени да премахнат направените от тях незаконно водопроводни и канализационни проводи и връзки от общия водопроводен щранг в общото таванско сервизно помещение на сградата на Ж. „М.” в [населено място], находяща се на [улица], до техните тавански помещения в същата сграда – съответно тавански помещения № 2 и № 8, собственост на Н. А. и таванско помещение № 4, собственост на И. и Д. Г..
Ответниците Н. П. А., И. П. Г. и Д. Л. Г. обжалват въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК и приподписана от адв. Ел.А.. Поддържат оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искат отмяната му, с присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се на противоречие с практиката на ВКС и на значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото произнасянето по поставените въпроси, формулирани в следния смисъл: 1. Необходимо ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право и 2. За да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС достатъчно ли е ищецът да докаже, че дадено преустройство е незаконно или е необходимо да докаже, че това преустройство му пречи да упражнява правото си на собственост. Цитираната е съдебна практика в обратен според касаторите смисъл.
Ищците Г. Т. Х. и С. М. Х., чрез пълномощника им адв. Вл. Н., оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на решението, по съображенията в представения писмен отговор, както и относно неоснователността на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените против касаторите искове по чл. 109 ЗС са уважени по съображения, че изградените в таванските им помещения водопроводни и канализационни отклонения от общия щранг в общото мокро помещение в таванския етаж са в отклонение от проекта на сградата, без съгласието на останалите етажни собственици и без одобрен проект за преустройство на таванските помещения. Установено е от заключението на приетата техническа експертиза, че изграденото санитарно помещение в таванското помещение № 8 – баня и тоалетна, както и санитарния възел в помещение № 4 са разположени над кухнята на апартамент № 7 на последния жилищен етаж, съответно над кухнята на ап. № 8 на същия, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 на Наредба № 5 от 1977 год. за правила и норми по териториално и селищно устройство, респ. чл. 134, ал. 3 от Наредба № 5 от 2001 год. за правила и нормативи за устройство на територията, респ. чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7 от 2004 год. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съдът приел, че самото изграждане на тези инсталации и сервизни помещения над жилищата на последния жилищен етаж на сградата и конкретно над жилището на ищците, в нарушение на горните забрани, застрашава или осъществява заплаха за увреждането на техния имот, а с оглед ползването на тези съоръжения се смущава и правото им на безопасно и съобразно хигиенните правила ползване на тяхното жилище с оглед предназначението му. Без значение е дали конкретно ответниците са осъществили отклоненията на водопровода и канализацията, достатъчно за уважаване на иска е обстоятелството, че същите като собственици на таванските помещения поддържат това състояние към настоящия момент, което накърнява правото на собственост на ищците както върху собственото им жилище, така и върху общите части на сградата.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед релевираните основания по т. 1 и т. 3 да обоснове в какво се състои противоречието с цитираната съдебна практика, респ. значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както е възприето в съдебната практика, вкл. и в цитираната от касаторите, искът по чл. 109 ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост, т. е. предметът на спора обхваща наличието или липсата на такова неоснователно действие или поддържането на такова състояние, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълния му обем и този въпрос е предмет на спора. Търсената защита с него е срещу посегателства, които пречат на собственика и се иска тяхното преустановяване, поради което и в случая формулираните в изложението въпроси, макар и да са релевентни за изхода на спора, не са в противоречие със съдебната практика, тъй като съдът е обсъдил негативното отражение на неоснователните действия на ответниците в правната сфера на ищците, в какво се изразява това пречене да ползват собственото им жилище, като е обсъдил установените по делото факти за незаконно изграждане на отклоненията на водопровода и канализацията от общото таванско помещение до тези, собственост на ответниците и е изложил мотиви за негативното въздействие при упражняване правото на ищците върху собствения им имот с оглед безопасността и хигиенните правила. Съображенията във въззивното решение кореспондират и с приетото в цитираното от касаторите решение 150 по гр. д. № 551/2010 год. на ІІ г. о. относно характера на въздействието върху имота, което може да обоснове основателността на иска по чл. 109 ЗС, като такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице, и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Не се констатира противоречие и с останалата цитирана съдебна практика, а развитите от касаторите доводи в тази насока представляват по същността си оплаквания за неправилност на направените от съда изводи, но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и по тях не могат да се излагат съображения в настоящето производство. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице,както и поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което освен това не е обосновано със съответни съображения, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Затова и касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
В одим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2 от 4.01.2015 год. по гр. д. № 1047/2014 год. на Великотърновския окръжен съд по подадената от Н. П. А., И. П. Г. и Д. Л. Г. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: