О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 19.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1944 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. М. срещу решение №349 от 23.02.2015 г. по гр.д.№3873/2014 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение от 08.08.2014 г. по гр.д.№8434/2013 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Р. М. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на баща му Р. М. Р. вследствие на ПТП от 01.05.2012 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС – за критериите по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и следва ли да съобрази икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, възрастта на загиналия и практиката на други съдилища. По отношение на така формулирания въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, че се решава противоречиво от съдилищата и че има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че ищецът е измежду лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му, настъпила вследствие на ПТП, причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС през 2012 г. По отношение на размера на дължимото обезщетение, съобразявайки както непосредствените болки и страдания на ищеца от загубата на родител, така и годината на инцидента, респективно лимитите на гражданската отговорност за 2012 г. и възрастта на починалия – 66 г. и липсата на каквото и да е било виновно поведение от негова страна, въззивният съд е достигнал до извод, че справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД е сума в размер на 80 000 лв.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановеният от касатора въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но не се установява наличие на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективни основания. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението –такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната задължителна съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Наличието на визираната задължителна практика изключва приложението на бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а така също и на това по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а тъй като в случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид в решението си, анализирал е и е съобразил посочените критерии, не е налице и твърдяното отклонение от практиката на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №349 от 23.02.2015 г. по гр.д.№3873/2014 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение от 08.08.2014 г. по гр.д.№8434/2013 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Р. М. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на баща му Р. М. Р. вследствие на ПТП от 01.05.2012 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.