4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
С., 20.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 261/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на И. Г. И. – от [населено място] и С. Г. Н. – от [населено място] срещу Определение № 343 от 9.ХІІ.2011 г. по ч.т.д. № 300/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 966 от 23.ХІ.2011 г. по т.д.№ 520/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по исковете на И. Г. И. – от [населено място] и на С. Г. Н. – от [населено място] срещу И. Й. И. – от [населено място] за признаване за установено, че всеки от ищците е собственик на по 16 дяла и 1/3 ид.ч. от 2 дяла от капитала на [фирма], равняващи се на 1/6 от капитала на дружеството, а ищецът е собственик и на 16 дяла и 1/3 ид.ч. от 2 дяла от капитала на дружеството, като недопустими. Жалбоподателите поддържат, че съдебното постановление е неправилно и необосновано, като неправилно съдът не е приел доводите, че притежаваните дружествени дялове се превръщат в членствени права, като ищците не са прехвърляли дружествените си дялове, нито са изключвани като съдружници, затова ОС не е взело решение да им се изплатят дружествените дялове. Поддържат, че и двете съдебни инстанции не мотивират определението за прекратяване не производството по делото по иска на ищеца да бъде признат за собственик на дружествени дялове на основание покупка на дружествен дял, че съдът не е мотивирал и становището си защо счита, че исковете са предявени срещу ненадлежна страна, а в случая субект на правния спор за собственост на дяловете му, не е дружеството, а дяловете му, като и че и двете съдебни инстанции необосновано отказват да разгледат предявените искове, от воденето на които ищците имат правен интерес. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателите сочат правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и/ или са решавани противоречиво от съдилищата:за прилагането на разпоредбите, уреждащи приемането на нов съдружник, прехвърлянето на дружествени дялове и имуществените последици от прекратеното участие в О. – Р. на ВКС №Ф-129/15. VІ.1997 г. по ф.д.№ 81/1997 г. и Р. №996/9.VІІ. 2009 г. на САС по ф.д.№1524/2009 г. Поддържат, че в частта за недопустимостта на иска на ищеца, е решен материалноправен въпрос за ефекта от прехвърлянето на дружествен дял, в противоречие с Р.№18/4.ІІ.2008 г. на ВКС по т.д.№ 523/2007 г. и процесуалноправен въпрос за мотивираност на определението, в противоречие с Опр.№321/ 6.Х.2008 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1/2008 г. и Опр. №477/22.ІІ.2011 г. на БОС по ч.гр.д.№ 299/2011 г. Във връзка с приетото за липса на надлежна страна – ответник – жалбоподателите сочат, че определението противоречи на Опр.№321/6.Х.2008 г. на ВКС по ч.гр.д.№1/2008 г. и на Опр.№ 477/22.ІІ.2011 г. на БОС по ч.гр.д.№ 299/2011 г. и искат да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове и поради предявяването им срещу ненадлежна страна – физическо лице, и намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване поради недопустимост на производството по иск за признаване за установено спрямо И. Й. И., че всеки от двамата ищци (наследници на починалия съдружник Г. Й. И., който е притежавал 50 дяла от капитала, равняващи се на 2500 лв.) е собственик на по 16 дяла и 1/3 от 2 дяла от капитала на [фирма] на основание наследство и правоприемство и по иск на ищеца за признаване спрямо ответника, че е собственик на 16 дяла и на 1/3 от 2 дяла от капитала на същото дружество. Съдът е изложил, че дружественият дял е наследим и ако наследниците са приели наследството, придобиват дела на наследодателя си, което не ги прави автоматично съдружници, и че дружествените дялове не се превръщат в членствени права, а следва да е спазена процедурата по приемане на наследниците за членове, съгласно дружествения договор и закона, за която процедура няма доказателства да е изпълнена. Съдът е приел, че исковете са предявени срещу ненадлежна страна – И. Й. И., а не срещу дружеството, което също прави безпредметно разглеждането им.
Като излага, че въззивният съд е решил правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и/ или са решавани противоречиво от съдилищата: за прилагането на разпоредбите, уреждащи приемането на нов съдружник, прехвърлянето на дружествени дялове и имуществените последици от прекратеното участие в О., жалбоподателят не доказва въпросите да се решават противоречиво от съдилищата. Соченото от него Р. на ВКС №Ф-129/15. VІ.1997 г. по ф.д.№ 81/1997 г. е по искане на управител на О. за вписване на прекратяване на членство в О. на починал съдружник и промяната му в Е., като в дружествения договор е била предвидена възможност за наследяване на членство и в което ВКС е приел, че О. не може да откаже на наследника да замести наследодателя си в членственото правоотношение, което решение няма приложение към предявените по настоящото дело установителни искове. Жалбоподателят не доказва да се решават противоречиво материалноправни въпроси и с Р.№ 996/9.VІІ.2009 г. на САС по ф.д.№1524/2009 г., постановено по обжалване на отказ на АВ за вписване по заявление на О. за прехвърляне на дружествени дялове от един на друг съдружник и заличаване на прехвърлителя като съдружник.
Изложеният въпрос за ефекта от прехвърлянето на дружествен дял, жалбоподателят не доказва да се решава противоречиво – посоченото Р.№18/4.ІІ.2008 г. на ВКС по т.д.№ 523/2007 г. няма отношение към настоящото дело, тъй като е постановено по жалби срещу решение, с което са разгледани искове срещу търговско дружество за отмяна на решения на ОС с правно основание чл. 74 ТЗ. Въпросът за задължението на въззивния съд да мотивира изводите си защо приема, че са недопустими предявените искове, с оглед съображенията, изложени в обжалваното определение, не е решен в противоречие със съдебната практика, посочена и от жалбоподателя – Опр.№ 321/6.Х.2008 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1/2008 г. и Опр. №477/22.ІІ.2011 г. на БОС по ч.гр.д.№ 299/2011 г. Жалбоподателят с представените Опр.№321/6.Х. 2008 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1/2008 г. и Опр.№ 477/22.ІІ.2011 г. на БОС по ч.гр.д.№ 299/2011 г. не доказва с обжалваното определение да е решен противоречиво въпросът надлежна страна ли е физическото лице, срещу което са предявени исковете или такава е търговското дружество.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 343 от 9.ХІІ.2011 г. по ч.т.д. № 300/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: