О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 20.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1726 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 346 от 21.11.2013г. по гр.д.№ 714/2013г.на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 181 от 29.04.2013г. по гр.д.№ 7639/2011г. на РС-Перник. С последното е отхвърлен предявеният от общината иск по чл.124 ГПК да се признае за установено по отношение на „Ч. Разпределение България”, че трафопост „М. бара”, находящ се в [населено място], [улица]и представляващ съвкупност от сграда на един етаж с идентификатор № 55871.508.684.2 със застроена площ 24 кв.м. и енергийно съоръжение, изградено в имот с идентификатор 55871.508.684 по кадастралната карта на [населено място] е общинска собственост.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – пар.7, ал.1 т.7 и ал.2 ЗМСМА и пар.4 от Закона за енергетиката, за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени всички доказателства по отделно и в съвкупност, а някой са надценени за сметка на други, дадена е вяра на нередовно водени счетоводни книги в нарушение на чл. 182 ГПК. приети са за доказани факти в нарушение на чл. 154 ГПК и като резултат решението е необосновано.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. при наличие на положителните, респективно при липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на пар.7, ал.1 и ал.2 ЗМСМА обектът на спора – сграда-трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991г. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК и противоречие с Р № 1337/06.01.2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. ІV гр.о. и Р № 921/2009г. по гр.д.№ 2704/2008г. І гр.о. 2.Допустимо ли е съдът при липса на каквито и да било първични счетоводни документи за заприходяване в баланса на елетроразпределителното дружество на енергиен обект-трафопост към релевантния за спора момент – 17.09.1991г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление на това предприятие по презумпция на основание Закона за електростопанството /отм/ По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с р № 64/2010 по гр.д.№ 2612/2008г. на ІІІ гр.о. ВКС, поради което се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и с решение №987 по гр.д. 3373/2007г., поради което се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. 3.Следва ли съдът да възложи доказателствената тежест върху страната, която твърди отрицателни факти, че в нейна тежест е тяхното доказване. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 325/2010г. по гр.д.№ 673/2009г. І гр.о..
Поставени са и въпросите каква е доказателствената стойност на счетоводните книги и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че те са редовно водени и длъжен ли е съдът да укаже това на страната, която се позовава на тези счетоводни книги. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 155/13.03.2006г. по т.д.№ 917/2006г. и основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. Последният въпрос, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1т.3 ГПК е допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално правна норма – пар.7, ал.2 ЗСМСА, създавайки задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, след като законодателят по силата на чл. 14, ал.1 ЗНА не й е придал обратно действие.
Ответникът по касация оспорва допускането до касация, тъй като по настоящото дело е установено записване на трафопоста в инвентарната книга след построяването му и предоставянето му за стопанисване и управление с съставения през 1973г. акт за държавна собственост, поради което поставените въпроси са неотносими към правния спор.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният установителен иск за собственост от Общината, основан на нормата на пар.7, ал.1 т.7 ЗМСМА е установено следното: Процесният трафопост е построен в недвижим имот, отреден за обслужващи дейности през 1972г., вписан е в инвентарната книга на предприятие „Електроснабдяване-П.” като съоръжение на – 01.06.1972 г. и като сграда – на 01.10.1972г. с инвентарен № 1111. На основание писмо № 805/1973г. от Електроснабдяване район П.” е съставен акт за държавна собственост за трафопоста № 6226/29.V.1973г. В акта също е отразено, че трафопоста е построен 1972г. и че се предоставя за стопанисване и управление на „Елетроснабдителен район П.” .Общината е съставила Акт за частна общинска собственост № 2660/ 08.05.2008г. на основание чл.2, ал.1 т.9 ЗОС във вр. с пар.10 ПЗР на ЗОС. В този акт в графа 11 също е записано, че имота е включен в капитала на търговско дружество. Установено е, че с разпореждане № 46/07.11.1991г. на МС е образувана Н. от предприятия, които са към Комитета по енергетика. Едно от тях е Стопански електроснабдителен комбинат – София област, към който е включено предприятие „Електроснабдяване – П.”. Със заповед № ДВ-143-А от 24.02.2000г. на Държавна агенция енергетика и енергийни ресурси, Н. се преобразува, като се отделя от нея на [фирма], което става правоприемник на енергийните мрежи и съоръжения електрически уредби и електропроводи с високо и ниско напрежение в района на югозападна България. С решение № 20 от 02.11.2007г. по ф.д.№ 6358/2000г. на СГС е вписано преобразуването на това дружество чрез вливането му в [фирма], което е преименувано в [фирма], вписано с решение № 21/29.01.2008г.
Въззивната инстанция е приела, че предпоставките на пар.7, ал.1 т.7 ЗМСМА са: имота – държавна собственост да е от типа на изброените в текста, да обслужва територията на общината и да не е включен в уставния фонд на търговско дружество. Прието е, че трафопоста е част от енергийната система още към момента на изграждането му съгласно чл.2 от Закона за електростопанството от / ДВ бр. 71/27.03.1948г./ и е останал такъв и при действие на следващия Закон за елетростопанството ДВ бр. 95 от 12.12.1995г. в сила от 01.07.1976г., отменен с пар.2 от ПЗР на ЗЕЕЕ /ДВ бр. 64/06.07.1999г., отменен със Закона за енергетиката/. Тъй като е установено, че е включен в капитала на търговското дружество от преди преобразуването на държавното предприятие в [фирма] и не е изключено изрично с акта на преобразуване, е прието, че не е налице отрицателната предпоставка на пар.7 ал.2 ЗМСМА, поради което общината не е станала собственик на процесния трафопост. Допълнително са изложени съображения и за това, че на основание чл. 2, чл.8 и чл.12 от Закона за електростопанството /отм/ в сила от 01.07.1976г до 1999г. енергийните обекти като част от енергийната система следва да се считат предоставени на енергийните предприятия по силата на самия закон. Затова е прието, че записването в счетоводните книги не е от значение.
Първият поставен въпрос – при наличие на положителните, респективно при липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на пар.7, ал.1 и ал.2 ЗМСМА обектът на спора – сграда-трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991г. е относим към предмета на спора. Тези предпоставки са посочени в закона – пар.7, ал.1 и 2 ЗМСМА и съдът е приел, че те не са доказани. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК и противоречие с Р № 1337/06.01.2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. ІV гр.о. и Р № 921/2009г. по гр.д.№ 2704/2008г. І гр.о. Първото решение обаче се отнася за котелно помещение и хидрохор в жилищна сграда. Тези обекти са такива за отопление и водоснабдяване. Те не са енергийни обекти по смисъла на Закона за електростопанството, какъвто е трафопоста. Втрото решение има за предмет терен, върху който е построен трафопост. И в него, както и по настоящото дело е прието, че терена е общинска собственост и в тази част решението е влезло в сила. Това решение не противоречи на възивното както предвид различния предмет на спора по него и по спора, предмет на касационно обжалване, така и защото с него е аден отговор на друг процесуален правен въпрос. Поради това, че с посочените две решения не се обосновава допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване.
Вторият въпрос – допустимо ли е съдът при липса на каквито и да било първични счетоводни документи за заприходяване в баланса на елетроразпределителното дружество на енергиен обект-трафопост към релевантния за спора момент – 17.09.1991г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление на това предприятие по презумпция на основание Закона за еллектростопанството /отм/ . Този въпрос е некоректно зададен при установените факти по делото, тъй като по делото е доказано заприходяване на процесния трафопост след построяването му и въвеждането му експлоатация през 1972г. в инвентарната книга на електроснабдителното държавно предприятие и не е установено изключването му при преобразуването на същото. заедно с други в [фирма], а последващото преобразуване на това дружество е на териториален принцип. Записванията в инвентарната книга се подкрепят и от съставеният акт за държавна собственост, в който не са внесени последващи отбелязвания, а напротив и в съставеният акт за общинска собственост през 2002г. е отбелязано включването на актувания обект в капитала на търговското дружество. Затова отговорът на поставеният въпрос е без значение за изхода от спора и не обуславя общото основание за допускане до касация, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Приетото в р № 64/2010 по гр.д.№ 2612/2008г. на ІІІ гр.о., пстановено по отменения ГПК за тълкувателният пояснителен характер на пар.7, ал.2 ЗМСМА не е различно от приетото от въззивния съд. В този смисъл е и Р № 244/25.02.2010г. по гр.д.№ 99/2008г. І гр.о. по чл. 290 ГПК. Макар с р № 64/2010 по гр.д.№ 2612/2008г. на ІІІ гр.о. да е прието, че трафопоста, предмет на спора по него е общинска собственост, от съдържанието му не се установяват фактите, пр които е постановено, но е ясно, че не са аналогични на установените факти по настоящото дело, защото трафопоста, предмет на онзи спор не е бил включен в капитала на дружеството. С Решение №987 по гр.д. 3373/2007г. ВКС І гр.о., на което също се позовава касаторът, е разгледан въпроса за доказателствената сила на счетоводните книги и необходимостта при разделяне на държавно предприятие да е съставен разделителен протокол, който определя кое имущество остава на дружеството за стопанисване и управление. На територията на [община] не се установява да са действали две електроснабдителни, респективно две елетроразпределителни дружества, а същевремено се установява, че разделянето е извършвано на териториален принцип, поради което този въпрос е неотносим към спора. По изложените съображения по този въпрос на релевираните основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване.
По въпроса „следва ли съдът да възложи доказателствената тежест върху страната, която твърди отрицателни факти, че в нейна тежест е тяхното доказване се твърди противоречие с Р № 325/2010г. по гр.д.№ 673/2009г. І гр.о., защото съдът е приел, че [община] следва да докаже отрицателната предпоставка по ал.2 на пар.7 ЗСМСА, а с представеното решение е прието, че доказателствената тежест не се опредея от процесуалната роля на страната, а от правните последици, които претендира. Този въпрос не кореспондира на мотивите на съда. С обжалваното решение е прието, че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството трафопоста, като електрическа уредба и мрежа е държавна собственост. Само по изключение чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството допуска кооперации и други обществени организации за задоволяване на собствени нужди да притежават с разрешение на Асоциация Електроника такива обекти. Въззивният съд е приел, че Общината не е доказала наличието на предпоставките на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството, а не на чл.7, ал.2 ЗМСМА. Те не са „отрицателни факти” – общината не е обществена организация и не би могла да получи разрешение от Асоциация електроника”.
Поставени са и въпросите: каква е доказателствената стойност на счетоводните книги и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че те са редовно водени и длъжен ли е съдът да укаже това на страната, която се позовава на тези счетоводни книги. Съдът не е решил спора само въз основа на записването на трафопоста в инвентарната книга, а и въз основа на отбелязването в акта за държавна собственост, а в този смисъл е и отбелязването в акта за общинска собственост, съставен от ищеца. Това записване е достатъчно доказателство за установяване предоставяне за недвижим имот за стопанисване и управление. С решения № 66/18.04.2012г. по гр.д.№ 493/2011г. на ВКС І гр.о. и Р № 643/04.01.2011г. по гр.д.№ 1196/2009г. на І гр.о., постановени на основание чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса дали невписването на един имот в баланса на фирмата е основание да се приеме, че тя не е собственик. Прието е, че предоставяне на определено държавно имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо му преобразуване са предпоставките за да придобие то правото на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП. От заприходяването на това имущество в баланса на държавното предприяние наред с всички останали доказателства, какъвто е акта за държавна собственост, може да се съди за предоставяне на това имущество при липса на други доказателства за това. Тъй като с акта за държавна собственост е отразено предоставянето за стопанисване и управление, счетоводните книги не са единствено доказателство за установяване на това обстоятелство. Затова този въпрос е неотносим, както и Р № 155/13.03.2006г. по т.д.№ 917/2006г., на което се позовава касатора, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на наведеното основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Последния въпрос, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално правна норма – пар.7, ал.2 ЗСМСА, създавайки задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, след като законодателят по силата на чл. 14, ал.1 ЗНА не й е придал обратно действие. Така зададен въпросът не рефлектира върху изхода от спора. Явно се твърди неправилност на практиката по пар.7, ал.2 ЗМСМА, но настоящия състав не я счита за такава. Дори да е налице неправилна задължителна съдебна практика, това не е основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 ГПК, а е основание за образуване на тълкувателно решение по чл. 124 ЗСВ, но инициативата за това не е в компетенциите на състав на ВКС.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 346 от 21.11.2013г. по гр.д.№ 714/2013г.на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от [община]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: