О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 20.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.04. 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 8 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Ж. М. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2143 от 10.08.2018 г., по т.д.№ 1816/2016 г., с което е обезсилено решение № 2356 от 07.12.2017г., поправено с решения: № 52 от 07. 01. 2016 г. и № 2356 от 07.12.2017 г., всички по т.д.№ 8450/2013 г. на Софийски градски съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК.
Поддържано при условията на евентуалност оплакване за неправилност е обосновано със съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила.
Основаното несъгласие на касатора е с извода на въззивния съд, че за липса на правен интерес от предявените установителни искове по чл.71ТЗ. Поддържа, че при изрично приетата от СГС допустимост на исковите претенции и доказан от ищеца правен интерес, в задължение на въззивният съд е било или да укаже на страната да обоснове отново правния си интерес, чрез оставяне исковата молба без движение, предвид невъзприетата правна квалификация, дадена им от СГС .
С касационната е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационно основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с твърдение за вероятна недопустимост, който порок е аргументиран с извършена от въззивния съд преквалификация на предявените искове при заявените в исковата молба факти и обстоятелства без предоставяне възможност на страната за ново уточнение, чрез оставяне исковата молба без движение и изготвяне нов доклад по делото.
Едновременно с визираното основание се поддържа и наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право: 1.”Налице ли е правен интерес, когато органите на дружеството нарушават членствени права на ищеца или отричат правото му на членство, когато твърденията на ищеца сочат но извършени от управителните органи действия, с които е отречено правото му на членство и качеството му на акционер?”; 2.”Дали с решенията, които не подлежат на вписване, независимо, че не е свикано Общо събрание на акционерите, може да възникне правен интерес от прогласяване на тяхната нищожност?”
Като израз на визираното противоречие са цитирани решения на ВКС по чл.290 ГПК: № 75 от 31.05.2010 г., по т.д.№ 538/2009 г. на ІІ т.о. и № 20/14.02.2010 г., по т.д.№ 839/2010 г. на ІІ т.о.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287 ГПК възразява по искането за достъп до касация, излагайки съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящия касатор, като ищец, обективно съединени искове по чл. 124, ал.1 ТЗ срещу „АГРОБИЗНЕСИНФОРМ ” АД за прогласяване нищожност на решения на СД от 22.02.2007 г., поради липса на мандат и компетентност и е прекратил производството по делото, поради тяхната недопустимост. Приел е, че доколкото атакуваните от ищеца решения на СД с оплаквания за нищожност не рефлектират пряко в правната му сфера, а твърдяното нарушаване на членственото му право е обусловено от бездействие на визирания орган на управление на ответното търговско дружество, правно и структурно обособено в АД за свикване Общо събраните на акционерите, то не е налице правен интерес за последния от установяване нищожността им по исков ред с установителен иск по чл.71 ТЗ във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. По отношение исковете за прогласяване нищожност на решенията на СД на ответното АД от 22. 02.2007 г., въз основа на които по партидата на ЮЛ- търговец е вписано новонастъпило обстоятелство – заличаване на ищеца, настоящ касатор, като изпълнителен директор и вписване на лицето В. А. за изпълнителен директор, а на Д.Д. за прокурист и промяна в начина на представителство на дружеството – от изпълнителния директор и от прокуриста – заедно и поотделно, приетата недопустимост е обоснована с липса на процесуална възможност чрез тях ищецът да постигне пълния обем на търсената защита, предвид необходимост от допълнително предявяване и на специалния установителен иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, по който, нищожността на решението на дружествения орган е преюдициален въпрос и като краен резултат обуславя заличаване на вписаното обстоятелства, като несъществуващо.
В останалата част, с която евентуалните конститутивни искове на Н. Ж. М. срещу „АГРОБИЗНЕСИНФОРМ” АД,основани на чл. 71 ТЗ, са отхвърлени като неоснователни първоинстанционния съдебен акт е потвърден. Позовавайки се на възприетото принципно разрешение в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според което решенията на органите на дружеството, приети при отсъствие на материална компетентност, независимо дали произходът и е липса на мандат на съответния персонален състав или превишаване правомощията, установени в закона или устройствения акт на ЮЛ- търговец, респ. навлизане в компетентността на други дружествени органи, без надлежно делегиране на упражняването и, са нищожни – порок, който се релевира с установителен иск по чл.124 , ал.1 ГПК или с иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, в зависимост дали подлежат на вписване на търговския регистър, както и на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като основание и на двете групи искови претенции -предпочитани и евентуални, въззивният съд е извел правен извод, че възможността защитата срещу тези решения да е реализируема и по реда на чл.71 ТЗ, т.е. да са отменими като материално незаконосъобразни защото накърняват членствени права, в случая е изключена.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Достъпът до касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, а не задължителен, е предпоставен от произнасяне на въззивния съд по конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който – основна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, се включва в предмета на делото и е от значение за постановения краен правен резултат. По отношение същия следва да е налице и някое от допълнителните селективните основания по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС този материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата правораздавателна воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като в производството по селектиране на касационните жалби, касационната инстанция не е оправомощена да се произнася по законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, каквито правомощия упражнява само при разглеждане на касационната жалба по същество.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, които в същността си се свеждат до правния интерес за ищеца в хипотезата на предявен установителен иск по чл.71 ТЗ отговарят на горепосочените критерии, поради което обосновават общото главно основание по см. на задължителните разясненията за същността му, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г.
Недоказана по отношение на същите е допълнителната предпоставка за достъп до касация – поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно трайно непротиворечивата практика на ВКС преценката дали е налице правен интерес от предявен установителен иск – абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на всеки установителен иск, е винаги конкретна – с оглед твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба и поведението на ответника преди и след предявяване на иска, като изградените от въззивния съд изводи в тази насока са резултат от решаващата му правораздавателна дейност, правилността на която е предмет на касационния контрол при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и на производството по неговото допускане. Правният интерес в хипотезата на предявен иск по чл.71 ТЗ, когато той е заявен като установителен от лице, легитимиращо се като съдружник в търговско дружество или като акционер в акционерно дружество също подлежи на служебна проверка.
С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил. Обсъдил е подробно дали изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, с които ищецът е аргументирал конкретния се правен си интерес от провеждане на установителния иск по чл.71 ТЗ за прогласяване процесните решения на СД, като нищожни, пряко нарушават негови членствени права или нарушаването е опосредено от действията или бездействия на дружествения орган и на други лица.
Разгледал е и разликата в обема на търсената защита с иска по чл.71 ТЗ, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК и с този по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, приемайки, че щом целяната с предявения установителен иск правна последица не би могла да настъпи без допълнителна искова защита, то страната не доказала правния си интерес от него.
Що се касае до обосноваността на изведените правни изводи, която всъщност касаторът оспорва, тя не е предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не подлижи на обсъждане.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и поради вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт.
Наистина според задължителните постановки в т.1 на ТР №1/ 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС ако съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимостта ще извърши с произнасянето си по съществото на подадената касационна жалба.
В случая вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение е аргументирана единствено с преквалифициране на предявения от ищеца иск, въпреки липсата на въведено в тази насока оплакване във въззивната му жалба, въз основа на която е образувано въззивното производство и липса на предоставена му възможност да организира защитата си спрямо последната.
Както многократно ВКС е изтъквал в трайно непротиворечивата си практика правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с него решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, като се е произнесъл извън въведения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва нарушение на диспозитивното начало, както е и в разглеждания случай, тъй като въззивният съд не се е произнесъл извън предмета на спора, с който е сезиран, променената от него правна квалификация е свързана с правилността, а не с допустимостта на постановеното решение.
Единствено за пълното на изложеното следва още да се посочи,че вложената с ТЗ специфика в съдържанието и характеристичните белези на нищожните /недействителните/ решения на органи на търговското дружество е подробно разяснена в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС и формираната след постановяването му казуална практика на ВКС. Същата налага в зависимост от това дали решението на дружествените органи, чиято нищожност се претендира да бъде установена по исков ред подлежи или не подлежи на вписване в търговския регистър, защитата да е чрез иск по чл. 124, ал. 1 и ал. 4 от ГПК – в първия случай и чрез специалния иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ – във втория случай, за да бъде реализирана в пълния й обем. Възприетото задължително за съдилищата в страната разяснение е изцяло съобразено от Софийски апелативен съд.
Що се касае до необходимостта от даване указания на страната, то следва да се посочи, че за съда, независимо от мястото му в изградената от ГПК, инстанционна структура не съществува задължение да указва на страните правните възможности на действащото законодателство за защита на нарушените им права, както и начините за тяхната реализация, вкл. и по съображения обусловени от диспозитивното начало и равенството на страните в гражданския процес. Затова, когато исковата молба не е нередовна по см. на чл.129, ал.2 ГПК, както е в разглеждания случай, не е налице и основание за оставянето и без движени и отправяне конкретни указания на ищцовата страна относно промяната и в съответствие с подходящата искова защита.
Ответникът не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2143 от 10.08.2018 г., по т.д.№ 1816/216 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: