2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 21.04.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 218/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1078 от 28.11.2011 г. /неправилно посочено „2008 г.”/ по в. гр. д. № 863/2011 г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение № 198 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 233/2010 г. на Радомирския районен съд, с което е допусната делба на УПИ ХІІ-352 от кв. 43 по регулационния план на [населено място], ведно с построената масивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв. м. със статут на строеж по пар. 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, между А. Д. И. с квота 11/18 ид. ч. и И. Д. Я. с квота 7/18 ид. ч.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от И. Д. Я.. Жалбата е в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Ответницата по касация е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочва се, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като в исковата и в допълнителната уточняваща молби ищцата /сега ответница по касация/ е поискала от съда да извърши реална делба на спорния имот при посочени съделители и квоти, тъй като споразумението по гр. д. № 866/2008 г. има действието на влязло в сила решение по първата фаза на съдебната делба, и прави искания за сметки и за съставяне на разделителен протокол. Приемайки за разглеждане иск по втората фаза, а същевременно произнасяйки се с решение по допускането на делбата, съдът веднъж се е произнесъл за нещо, за което не е бил сезиран, и втори път е ограничил правото и възможността на ответника по иска /сега касатор/ да организира правилно и адекватно защитата си с оглед на предявения и разгледан иск, както и да се възползува от предоставените му процесуални права във връзка с чл. 341, ал. 2, чл. 342, чл. 343 ГПК, с което е нарушено началото за равенство на страните в процеса; нарушено е и служебното начало. Възражението на ответника в първото по делото заседание за размера на дела на ищцата не е разгледано от първоинстанционния съд, който в доклада по чл. 146 ГПК не е изпълнил задължението си да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест, за кои факти не сочат доказателства; окръжният съд следвало да разгледа иска по същество и да се съобрази както с изложените основания за недопустимост на първоинстанционното решение, така и с посочените нарушения на основни начала в гражданския процес; нито в първоинстанционното, нито в обжалваното въззивно решение е видно съдът да е обсъждал изложените съображения за недопустимост и незаконосъобразност.
Съгласно т. 1 на задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд следва да го допусне до касационен контрол дори и недопустимостта и нищожността да не са подведени от касатора под основанията за допускане на касационно обжалване, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. В разглеждания случай не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо.
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от А. Д. И. като насрещен иск за делба на съсобствен между страните имот, като в исковата и в допълнителна уточняваща молба от 17.03.2011 г. ищцата е изложила обстоятелствата, въз основа на които твърди да е възникнала съсобствеността, както и квотите на съделителите. Искането да се извърши „реална делба” правилно е възприето от съда в двете инстанции като искане за прекратяване на съсобствеността върху общата вещ – чл. 34, ал. 1 ЗС. Това е действителната воля на ищцата, независимо че в исковата молба тя е изразила и становище относно начина на извършване на делбата и е предявила претенции по сметките между съделителите.
Делбеното производство е двуфазно, поради което, в съответствие с предвидения процесуален ред, съдът в двете инстанции се е произнесъл най-напред по допускането на делбата, като е разрешил въпросите, предвидени в чл. 344, ал. 1 ГПК. Със спогодба по гр. д. № 866/2008 г. на Радомирския районен съд, в производство по чл. 30, ал. 1 ЗН, страните са уредили отношенията си по повод дарението с н. а. № 77/2005 г. на 4/6 ид. ч. от спорния недвижим имот от общия на страните наследодател на съделителката А. Д. И.. Приели са то да се намали с 1/3 ид. ч. и дяловете им да възлизат на 7/18 ид. ч. за И. Д. Я. и 11/18 ид. ч. на А. Д. И.. Определяйки частта на всеки сънаследник в съответствие с постигната между тях спогодба, съдът не е лишил касатора от възможността в производството за делба на същия имот той да повдигне въпросите по чл. 341, ал. 2 и чл. 342 ГПК, а въпросът относно намаляване на дарението – чл. 343 ГПК, е разрешен със спогодбата, която има силата на влязло в сила решение – чл. 234, ал. 3 ГПК.
П. по посочения начин, съдът не се е произнесъл свръхпетитум и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и на основните начала на гражданския процес, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които да водят до недопустимо решение.
В обобщение, релевантните за случая правни норми са ясни и приложени с точното им съдържание, разкрито в трайната и последователна съдебна практика, а коннкретният казус не съдържа специфики, които да наложат произнасянето от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК по поставените от касатора въпроси. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба да бъде допусната за разглеждане по същество не е налице.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1078 от 28.11.2011 г. /неправилно посочено „2008 г.”/ по в. гр. д. № 863/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Д. Я. да заплати на А. Д. И. 600 /шестстотин лв./ лева – разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: