О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 23. 03. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 7007/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Д., представлявана от адв. К. Т. против решение от 26.06.2014 г. по в. гр. д. № 135/2014 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решението на Районен съд – [населено място] по гр. д. № 401/2013 г., с което Д. е осъдена да заплати на А. А. А. сумата от 9779, 15 лв., предоставена по договор за заем от 22.07.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума от постъпването на исковата молба, както и разноски по делото.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата А. А. А. чрез адв. Р. Б. подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационно обжалване, поради липсата на изведен от касатора правен въпрос. Претендира присъждането на разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. Касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. В случая представеното изложение съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение досежно извода за наличието на договор за заем между страните , от който произтича вземането за процесната сума. В тази връзка се твърди противоречие на изводите на съда със задължителна практика на ВКС / Р №390/20.05.2010 г. по гр.д. №134/2010 г. и Р №274/19.12.2013 год. по гр.д. №1285/2012 г. Правен въпрос обаче не е изведен .
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Отделно от това касаторът не е посочил и обосновал нито едно от специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение, удостоверено като договорено и заплатено с договор за правна защита и съдействие, представен по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2014 г. по в. гр. д. № 135/2014 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решението на Районен съд – [населено място] по гр. д. № 401/2013 г.
ОСЪЖДА Р. Л. Д. да заплати на А. А. А. разноски за тази инстанция в размер на 800 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: