O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 27.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4707 /2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 138579/25.10.2018 г. на А. Г. А., чрез адв. Р. Д., срещу определение № 20676 от 03.10.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 12329/2018 г. за потвърждаване на протоколно определение от 11.07.2018 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 42798/2014 г., с което е прекратено, при условията на чл. 130 ГПК, производството по предявения иск.
С жалбата се иска отмяна на въззивното определение като незаконосъобразно . Твърди се, че искът е имал за предмет установяването на фактическо трудово правоотношение при определен работодател, както и на съдържанието му, вкл. че трудът е бил полаган от ищеца като шофьор на бетон помпа. Въззивният съд, противно на изложеното в исковата молба и уточняващите я молби, с които е било поискано установяване на трудов стаж за определен период при определена по вид и характер извършвана от ищеца работа, бил приел, че се касае за факт, чието установяване се извършва по административен ред. В допълнително представеното на 24.01.2019 г. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят във връзка с чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, с твърдение, че са обуславящи, следните правни въпроси: 1. За подсъдността на иска за установяване на трудов стаж – дали е подсъден на гражданския или на административния съд? 2. Може ли съдът да се произнася по съществото на спора на етапа на проверката за допустимост на иска? 3. Допустимо ли е съдът да се произнася едновременно по допустимостта и редовността на иска или следва да спазва определена последователност ?
От НОИ, като ответник по жалбата, чрез юрисконсулт Д. В., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който същата се оспорва като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о., предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК и въззивен съдебен акт. Въпреки това същата се явява недопустима съгл. чл. 274, ал.4 вр 280, ал. 3, т. 3 ГПК като насочена срещу определение, постановено в производство, решението по което не подлежи на касационно обжалване.
Гр.д. № 42798/2014 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по исковата молба на А. Г. А. срещу НОИ, с искане да бъде признато за установено, че трудовият стаж за периода 20.03.2002 г. – 10.05.2004 г., натрупан при работодателя ЕТ- „ Витан – Витан Илиев“, както и този за периода 01.01.2008 г- 21.12.2012 г. при работодателя „ФЦЦ Конструксион клон България“ КЧТ, е за положен втора категория труд. Изложено е от ищеца, че след прекратяване на трудовите договори, данните, отразени в трудовата книжка и УП, които са приложени, се разминавали относно категорията труд за съответния трудов стаж. Изложено е още, че осигурителните вноски били внасяни от работодателя за трета категория труд, а осъществяваната по трудов договор дейност отговаряла на втора категория труд. В ОСЗ по делото пред районния съд от 11.07.2018 г. ищецът е посочил, че спорът не е за това дали и за колко време е натрупан трудов стаж, а при каква категория труд е натрупан – дали втора, както се домогва да установи страната, или трета, както са приели, по твърденията му, работодателите.
За да потвърди прекратителното определение на районния съд поради недопустимост на предявения иск, градският на свой ред е приел, че е предявен иск, с който се цели установяването на факта на категорията полаган труд. Съобразявайки ППВС №8 /63 г., съгласно което категорията труд може да бъде установявана само в рамките на предявен иск за установяване на трудов стаж, както и обстоятелството, че искът за установяване на трудов стаж е допустим само при липса на писмени доказателства за вида и характера на извършваната от лицето работа, какъвто настоящият случай не е, въззивният съд приел, че заявената искова претенция е недопустима. Липсвал законов текст, който да предвижда възможност за предявяване на установителен иск само за факта на категорията труд, а при установен, както в случая, осигурителен стаж, категорията труд се установявала по административния ред посочен в чл. 98 КСО.
Предявеният иск е за установяване на факта на характера на извършваната работа, следователно това е иск за установяване на категорията труд, при който е натрупан трудов и осигурителен стаж за определен период. Безпротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че категорията труд може да бъде установявана по исков ред само в рамките на иска за установяване на трудов стаж по чл. 1 ЗУТОССР, както е прието в т. 14 от ППВС № 8 /63 г., което не е загубило своята актуалност. Същевременно в чл. 357 КТ като трудови са определени и споровете за установяване на трудов стаж. Следователно предявената в настоящия случай искова претенция е по трудов спор. Съгласно чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнанграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв., а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационен инстанционен контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба, по която е образувано настоящето производство, има за предмет определение, постановено в производство по трудов по своя характер спор, който не попада сред изключенията визирани в чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК, така решението по него е изключено от касационен контрол, а като последица от това изключено е и определението за прекратяване на производството по иска. Като лишена от годен предмет частната касационна жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о.,
O П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 138579/25.10.2018 г. срещу определение № 20676 от 03.10.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 12329/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 4707 /2018 г. по описа на ВКС, IV- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: