О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ч. т.дело №814/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. А. Г. от[населено място] против решение № 544 от 21.06.2010г. по гр.д. № 470/2010 г. на П. апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] –[населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил като основание за допускане на касационно обжалване- чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Посочил е още, че материалноправните въпроси били – „ предаването на облигациите като ценни книги от дружеството емитент на лицето записало и заплатило облигации, представлява ли елемент от фактическия състав на облигационния заем и съответно непредаването на облигациите налице ли е валидно сключен договор за облигационен заем…и юридическия факт на предаването на ценните книги / облигации/, със посочване на изискуемите по закон реквизити, следва ли да бъде надлежно документирано и установено от дружеството емитент..”. След поставянето на тези въпроси лаконично е отбелязано че те били в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №46/09г. на ВКС, І г.о. и били от значение за развитие на правото тъй като липсвала „достатъчна практика”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираните от него матиралноправни въпроси въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че не са обвързани изрично с решаващите изводи на въззивния съд, поставени са общо и хипотетично, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. За да бъде допуснато такова, страната следва да установи кумулативно и наличие на една от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни решения и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите.В случая във връзка с това основание е сочено решение на ВКС, І г.о., което обаче обективира казуална, а не задължителна практика тъй като е постановено по реда на чл.218а ГПК / отм./ . Или по твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната не е развила никакви доводи, които да установяват наличието му. Посоченото решение, съставляващо казуална практика на ВКС е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не го установява, тъй като, освен, че касае различни факти и оттам и различна правна проблематика, е свързано с конкретно доказване на определени юридически факти неидентични с разглежданите. Освен това, с него не се разглеждат поставените от касатора въпроси, тъй като решение №46 /09г. на ВКС, І г.о. третира въпроси породени от неизпълнение на договор за неправилен влог/ чл.257, ал.1 ЗЗД/, по който са били издадени американски доверителни разписки, какъвто не е разглеждания случай. Или не се установяват и предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява възпроизвеждане текста на нормата, нито твърдението / необосновано по друг начин/, че нямало „ достатъчно практика”.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 544 от 21.06.2010г. по гр.д. № 470/2010 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: