О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 04.05. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2582 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Ж. Л. чрез адвокат Т. Г. срещу решение № 1022/26.05.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, ІІ състав по гр.д. № 4489/2013 г. в отменително отхвърлителната му част, с която след частична отмяна е отхвърлен иск на настоящия касатор срещу [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ за разликата от 12000 лв. до 30000 лв. със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Е. Ж. Л. по чл.226 ал.1 КЗ срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. за получени увреждания от ПТП, виновно причинено от застрахован при [фирма] водач по риска „Гражданска отговорност”. СГС е уважил иска за 30000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 50000 лв. По жалба на [фирма], САС е намалил присъденото обезщетение на 12000 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част. САС е приел, че ищецът е пострадал като пътник в лек автомобил при ПТП настъпило на 16.03.1012 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС. Е. Л. е получил счупване на първа дланна кост на дясната ръка, причинило трайни затруднения на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни и разкъсно-контузна рана на главата. Преценявайки уврежданията, получени от Е. Л., съобразявайки обстоятелствата от значение за размера на обезщетението, съобразно ППВС № 4/1968 г. и по справедливост съдът е преценил, че сумата от 12000 лв. справедливо ще обезщети Е. Л.. Изложени са много подробни съображения за проведеното лечение, причинените затруднения за повече от 30 дни, възстановителен процес, протекъл около 2 месеца, остатъчните явления, подлежащи на корекция и оплаквания от травмите.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросите на касатора в изложението му касаят определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно : 1. „Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?” 2. „Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?”
С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, конкретно преценени за всеки случай. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4/1968 г. указания, с които в настоящия случай САС се е съобразил и изложил съображения в решението си. В производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. След като определянето на размера на дължимото обезщетение е функция от анализа на доказателствата и на фактите, отнасящи се до обема на причинените вреди и тяхното остойностяване, не би могло да се приеме, че въведените с изложението въпроси имат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Представените решения на тричленни състави на ВКС са постановени по казуси обективно неидентични с настоящия и не обуславят наличие на допълнителен критерий за селекция и то при така формулираните въпроси.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е взела становище по жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1022/26.05.2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав по гр.д. № 4489/2013 г. в обжалваната му отменително отхвърлителна част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.