O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 05.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2348 /2018 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6387/05.04.2018 г. на М. Г. П., чрез адв. Е. П., срещу определение № 1013 от 26.03.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1497/2018 г. за потвърждаване на разпореждане № 44821 от 20.11.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 6255/2016 г., с което при условията на чл.130 вр чл. 299, ал. 1 ГПК е върната исковата молба и прекратено производството по делото.
Иска се отмяна на обжалваното определение като се твърди, че апелативният състав неправилно е възприел идентичност в основанието на предявените в настоящето дело искове и на тези по приключилото с влязло в сила решение гр.д. № 16793/2011 г. по описа на СГС между същите страни и за същото искане. Изтъква се, че в настоящето производство ищецът е основал качеството си на наследник на завещание от 22.06.2010 г., докато в приключилото дело е представил завещание от 15.05.1998 г. и именно то е прието за нищожно като антидатирано, след което исковете са били отхвърлени. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Ответникът по жалбата Х. Д. Н. – В., чрез адв. С. О., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на IV-г.о. предвид данните по делото намира частната касационна жалба допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ и по аргумент от чл. 280, ал.3, т.1 ГПК акт на въззивен съд.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобразява следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 6255/2016 г. по описа на СГС е образувано по обективно съединените искове на М. Г. П., в качеството му на наследник на починалата М. П. А. по силата на саморъчно завещание от 22.06.2010 г., срещу Х. Д. Н., за признаване на установено, че сключените между ответницата и наследодатeлката на ищеца договори за продажба на дворно място, ведно с построената в него едноетажна вилна сграда в с. Д. П., и на апартамент в [населено място], обективирани съответно в нотариални актове № *** и № ***, и двата от 22.11.2000 г., са симулативни, прикриващи договор за издръжка и гледане; за разваляне на последния поради неизпълнение от страна на ответницата; както и за предаване на владението върху имотите, предмет на договора за издръжка и гледане. С отговора на исковата молба ответницата е навела възражение за нищожност на представеното от ищеца завещание, в контекста на липса на правен интерес от предявяваните искове, както и за отвод на сила на пресъдено нещо, предвид наличието на обективен и субективен идентитет между настоящето производство и това по гр.д. № 16793/2011 г. по описа на СГС, приключило с влязло в сила решение.
С разпореждане № 44821 от 20.11.2017 г. Софийският градски съд е приел, че е налице отвод за сила на пресъдено нещо, като позоваването на ново завещателно разпореждане е от значение единствено за иска по чл. 108 ЗС, но не и за исковете по чл. 17, ал.2 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
На свой ред, за да потвърди това прекратително разпореждане на градския съд, апелативният състав е приел, че независимо от това, че в приключилото гр.д. № 16793/2011 г. по описа на СГС ищецът се е позовал на друго завещание, от 14.05.1998 г., прието за нищожно поради антидатиране и ценено от втората по същество инстанция единствено с оглед преценката за наличието на правен интерес от разкриване на симулацията, то е налице обективен идентитет с настоящето производство, тъй като в приключилото съдът е отхвърлил исковете като неоснователни, следователно формирана е сила на пресъдено нещо между същите страни и относно същия по основание и петитум правен спор. Приел още, че новото универсално завещателно разпореждане от 22.06.2010 г., представено сега, е от значение единствено за правния интерес от воденето на исковете за разкриване на симулацията и развалянето на прикритата сделка, а не за тяхната основателност, поради което е налице идентитет, така и сила на пресъдено нещо.
При този предмет на делото и при тези мотиви на въззивния съд. поставеният в изложението въпрос за това налице ли е идентичност между споровете когато страните по делата и петитума са еднакви, но са различни правопораждащите факти, се явява обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, защото приетото от апелативния съд влиза в противоречие с мотивите към т.5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса кога е налице обективен и субективен идентитет между две решения, респективно между две дела, а оттук в пределите на силата на пресъдено нещо, следователно налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по него.
При това положение обсъждането на очевидната неправилност като наведено основание за допускане на касационното обжалване се явява безпредметно и разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК не намира приложение в настоящия случай.
По съществото на частната касационна жалба – същата е основателна.
Предмет на гр.д. № 16793/2011 г. по описа на СГС, приключило с влязло в сила решение, са предявени от М. Г. П. срещу Х. Д. Н. искове по чл. 17 вр чл. 26, ал. 2 , предл. 5-то ЗЗД , чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС за разкриване на относителна симулация на договори за продажба на дворно място, ведно с построената в него едноетажна вилна сграда в с. Д. П., и на апартамент в [населено място], обективирани съответно в нотариални актове № *** и № ***, и двата от 22.11.2000 г., като прикриващи договор за издръжка и гледане между ответницата и наследодателката на ищеца, за разваляне на последния поради неизпълнението му от ответницата и за предаване владението върхи имотите предмет на договора за издръжка и гледане. В това производство ищецът е основал материалноправната си легитимация на качеството наследник на починалата М. П. А. – отчуждителка по сделките, чрез представяне на универсално собственоръчно завещание от 14.05.2998 г.
В настоящето производство, ищецът основава материалноправната си легитимация на завещание от 22.06.2010 г. Това завещание също е част от основанието на всеки един от предявяваните сега искове. То е нов, различен, невключен в предмета на приключилото с влязло в сила решение по гр.д. № 16793/2011 г. по описа на СГС, така непреклудиран от силата на пресъдено на нещо на решението, факт. В приключилото № гр.д. №16793/2011 г. съдът не е допуснал изменение на основанието на исковете чрез прибавяне на други конкретно посочени от ищеца завещания.
Следователно налице е пълен субективен ( откъм страни) идентитет между предявените сега и тези в приключилото дело искове, както и идентитет в петитума им, но не е налице идентитет в основанието им, следователно не е налице пълен идентитет от обективна страна.
Обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, ведно с първоинстанционното и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на 4-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1013 от 26.03.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1497/2018 г.
ОТМЕНЯ определение № 1013 от 26.03.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1497/2018 г. и разпореждане № 44821 от 20.11.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 6255/2016 г.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените с искова молба вх. № 69222 / 19.05.2016 г. от М. Г. П. искове .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: