6
гр. д. № 4996/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 301
София, 07.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4996/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Р. П., И. Г. П., Р. Г. П. и Д. С. П. срещу решение № 1108 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 1112/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 10146/2015 г. на Варненски районен съд, е постановено друго, с което е допуснато да се извърши делба на УПИ V-550, в кв. 39 по действащия план на [населено място] между съделители и при квоти както следва: Р. П. – 201.24 /1102 ид. ч.; И. Г. П. – 201.24 /1102 ид. ч.; И. П. и Д. Н. общо 92/1102 ид. ч. в режим на СИО; М. Т. С. – 246.58/1102 ид. ч.; С. К. С. – 180.45/1102 ид. ч. и Т. К. С. – 180.45/1102 ид. ч.
Допуснал е да се извърши делба и на построената в имота двуетажна жилищна сграда между съделители и при права както следва: Р. Г. П. – 27/216 ид. ч.; за И. Г. П. – 27/216 ид. ч.; за М. Т. С. – 86/216 ид. ч.; за С. К. С. 38/216 ид. ч. и за Т. К. С. –38/216 ид. ч. Изключил е от делбата на УПИ и построената в него жилищна сграда Ж. П. Л. поради направени откази от наследство.
Поддържа довод за необоснованост на решението в частта по определяне правата на съделителите и от изключването от делбата на Ж. П. без да се излагат мотиви. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса разрешението за строеж достатъчно ли е за да се легитимира едно лице като суперфициарен собственик на постройките, който е решен в противоречие с приетото в ТР от 04.05.2012 г., по т. д. № 1/2011 г. на ОСГК, че сградата, реализирана въз основа на право на строеж, трябва да е завършена и обособена като самостоятелна.
Ответниците по касация в подадения отговор намират, че поставения въпрос не е разрешаван от съда, поради което не е налице основание за допускане на решението до касация. Не заявяват претенция за разноски.
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че през 1968 г. П. К. С. и синът му К. П. С. са закупили 700 кв. м. от УПИ ІV-373 в кв. 39 по плана на [населено място], а през 1975 г. са закупили и останалите 310 кв. м. от имота. Имотът е бил упълномерен с придаваемо общинско място. В резултат на тези сделки се легитимират като собственици на по 505 кв. м. /ид. части от дворното място. През 1970 г. са се снабдили с разрешение за строеж и им е дадена строителна линия и до 1972 г. са построили двуетажна жилищна сграда. В този смисъл са направените от касаторите твърдения в исковата молба и молбата за уточняването й, които не са оспорени от конституираните като ответници съсобственици и не са опровергани с други доказателствени средства.
През 1976 г. П. С. е дарил на сина си Г. П. С. 300 кв. м. от дворното място.
За да определи между кои лица и при каква права е съсобствен УПИ V-550, идентичен с УПИ ІV-373, в кв. 39 по плана на [населено място], съдът е съобразил, че при придобиване на имота, купувачите са били в брак съответно П. С. с И. М., а сина му К. С. с М. С.. П. С. е починал през 1985 г. и оставил за наследници съпруга И. и четири деца: К., Г., М. и дъщеря Ж.. Последните двама са се отказали от наследството на баща си. Съпружеската имуществена общност по отношение на 505 кв. м. /ид. ч. от дворното място е прекратена след смъртта на единия съпруг. На посочените основания след смъртта на наследодателя П. М. преживялата съпруга И. се легитимира като собственик на 4/6 ид. ч. или 136.66 кв. м. , а синовете К. и Г. на по 1/6 ид. ч. или по 34.17 кв. м./ ид. ч. от дворното място.
След смъртта на И. С., настъпила през 1995 г. и поради направен отказ от наследството от две от децата й Ж. и М., тя е наследена от синовете й К. и Г. като всеки от тях е придобил по 1/2 от 136.66 кв. м. /ид. части или по 68.33 кв. м. /ид. ч.
К. П. К. е починал през 2004 г. и е оставил за наследници съпруга М. С. и С. С. и Т. С. – синове. В резултата на откриване на наследството и прекратяване на семейната имуществена общност, която е възникнала само по отношение на 155 кв. м., тъй като бракът им е сключен през 1970 г., т. е. след придобиване на 350 кв. м./ид. ч. от имота през 1968 г., придобитите от преживялата съпруга права са в размер на 248.58 кв. м. /ид. ч., а тези на синовете му по 169.07 кв. м. / ид. ч.
Г. П. К. е починал през 2011 г. и е оставил за наследници съпруга Г. и деца И. П. и Р. П.. През 2016 г. съпругата е дарила притежаваните от нея права върху имота на двете си деца, поради което по отношение на дворното място И. П. и Г. П. се легитимират като собственици на по 201.24 кв. м. /ид. ч.
Въззивният съд е приел, че на основание договор за покупко-продажба сключен от наследницата на Г. П. – И. П. с [община] тя е придобила 92 кв. м. от имота, които са били придадени към УПИ от общински имот. Тези права е придобила в режим на СИО със съпруга си Д. Н.. В резултата на установените правопораждащи факти съдът е допуснал делбата на имота да се извърши между: Р. П. при права 201.24 кв. м./ид. ч.; И. П. – за 201.24 кв. м./ид. ч.; И. П. и Д. Н. за 92 кв. м./ид ч. в режим на СИО; М. С. за 246.58 кв. м.; С. С. за 180.45 кв. м./ид. ч. и Т. С. за 180.45 кв. м./ид. ч.
По отношение на построената в имота жилищна сграда, съдът е приел, че тя е построена преди П. С. да дари на сина си Г. 300 кв. м. / ид. ч. от УПИ, поради което е станала съсобствена между съсобствениците на терена на основание приращение. Към 1985 г., когато е открито наследството на общия наследодател П. С., той е имал 1/4 ид. ч. от къщата на основание приращение като собственик на 1/4 от дворното място на основание покупко-продажба и прекратяване на СИО. Тази част е наследена от преживялата съпруга И. и от синовете му К. и Г., в резултата на което И. С. е имала 1/4 ид. ч. от прекратената СИО и 1/12 по наследяване или 4/12 ид. ч., а синовете по 1/12 ид. ч.
И. М. С. е починала през 1995 г. и нейната 1/3 (4/12) ид. ч. от сградата е наследен от децата й Ж., Г. и К. при равни права ( по 1/9 ид. ч.), тъй като синът М. се е отказал от наследството на майка си.
Въз основа на това е прието, че Г. П. К. е придобил на основание наследствено правоприемство общо 7/36 ид. ч. Той е починал през 2011 г. и е оставил за наследници Г. П. – съпруга, Р. П. – син, И. П. – дъщеря и внучка Г. Н. от починала през 1996 г. дъщеря И.. Поради направен отказ от наследство от внучката Г. Н. както от това на майка й, така и от това на дядо й, наследството на Г. К. е наследено при равни права или по 7/108 ид. ч. от преживялата съпруга и останалите му две деца И. и Р..
През 2016 г. Г. П. е дарила на децата си 5/72 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и сградата, но тъй като е притежавала само 7/108 ид. ч. съдът е зачел транслативното действие на дарствения акт до този размер, съобразявайки принципа, че никой не може да се разпореди с права, които няма. В резултат на дарението Р. П. и И. П. се легитимират като собственици на по 21/216 ид. ч. от имота или по 7/72 ид. ч.
Пред въззивната инстанция е представено доказателство, че Ж. П. Л. се е отказала от наследството на майка си И. С., поради което полагащата й се 1/9 ид. ч. е уголемила дяловете на братята й Г. и К. с по 1/18 ид. ч. След смъртта на Г. неговата 1/18 ид. ч. е наследена от Р. П. и И. П. по 1/38 ид. ч., а тази на К. е наследена от С. С. и Т. С. също по 1/36 ид. ч. Въз основа на горното съдът е намерил, че делбата на сградата следва да се допусне между съделителите и при квоти подведени по общ знаменател както следва: за Р. П. 27/216 ид. ч., за И. П. 27/216 ид. ч.; за М. С. 86/216; за С. К. С. 38/216 и за Т. К. С. 38/216.
Съдът е отхвърлил иска за делба предявен от Г. Р. П. на описания имот и сграда, тъй като тя се е разпоредила с правата си в хода на производството. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част.
В касационната жалба е заявено, че подателите не са доволни от въззивното решение в частта относно определените квоти, при които е допусната делбата. В изложението на жалбата не са изложени мотиви към това твърдение. Касаторите са възпроизвели само диспозитива на съдебното решение. На втора страница заявяват, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Позоваването е формално, тъй като не се излагат конкретни нарушения и твърдението не е мотивирано. В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса дали разрешението за строеж легитимира едно лице като суперфициарен собственик на постройките. Считат, че той е разрешен в противоречие с възприетото в ТР 1/2011 г. на ОСГК.
Поставеният въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като не е разрешаван от съда и въз основа на него не е формиран решаващия извод относно това, кой е придобил вещни права върху сградата по приращение.
Съдът е обсъдил твърдението на касаторите, заявено в молба, подадена в изпълнение на указанията на съда, но липсваща по делото, в проведеното първо съдебно заседание на 18.04.2016 г. и въз основа на нея е приел, строителството на сградата е завършено през 1972 г. В следващото проведено съдебно заседание на 30.01.2017 г., след възобновяване производството по делото, повереникът на касаторите не е имал възражение по доклада и по заявеното от повереника на ответниците по иска относно това, че сградата е построена преди общия наследодател П. К. да дари през 1976 г. на сина си Г. К. К. 300 кв. м. от УПИ. В срока по чл. 146, 3 ГПК касаторите не са заявили становище по доклада и не са предприели процесуални действия за да установят нещо различно от приетото, относно момента на построяване на сградата.
Въз основа на обстоен анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че сградата е завършена през 1972 г., поради което по приращение е станала съсобствена при равни права между собствениците на терена П. С. и сина му К. П. С. и техните съпруги, като правата са придобити в режим на СИО.
Поставеният въпрос от касаторите не е разрешаван от съда, тъй като те не са твърдяли, че сградата не е била завършена в груб строеж към датата на придобиване от наследодателя им Г. П. на 300 кв. м. от УПИ на основание дарение от баща му П. С..
За да обуслови основание за допускане касационна проверка на обжалвано въззивно решение, поставеният въпрос трябва да е конкретен, да се включва в предмета на спора и да обуславя решаващата воля на съда. Поставеният въпрос не е бил включен в предмета на спора, по него не се е произнесъл съда и той не е обусловил решаващите му изводи относно момента на построяване на сградата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1108 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 1112/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: