ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
гр. София, 12.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1546 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. В. М. и Х. В. М. срещу решение от 22.06.2009 г. по гр. д. № 2515/06 г. на Софийски градски съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация В. З. К. и В. З. Н. оспорват жалбата.
Ответниците по касация П. П. М. и Д. К. М. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 28.06.2002 г. по гр. д. № 1713/01 г. на Софийски районен съд.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран материалноправен въпрос за наличие на предпоставките за установяване правото на собственост при извършена замяна на земеделски имоти въз основа на решение на ТПС комисия. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
За да потвърди първоинстанционното решението въззивният съдът е приел за доказан факта, че през 1971 г. С. М. придобила по замяна с неин имот включен в ТКЗС, ливада в м. “П” с площ от 1 дка. През 1972 г. продала на сина си В. М. ? ид. ч. от имота и по ? ид. ч. на дъщерите си Й. и Г. Въз основа на протокол за доброволна делба от 1992 г. от имота, с графична площ 1110 кв. м., Владимир получил имот пл. № 7 с площ 500 кв. м., Гергина получила имот пл. № 5 с площ 300 кв. м., а Й. – имот пл. № 6* кв. м. С решение на ОСЗ от 1993 г., на наследниците на З. К. била възстановена собствеността на ливада с площ 2 014 кв. м. П. М. закупил от В. и В. К. 1/3 ид. ч. от ливадата. През 2001 г. П. М. премахнал оградата между неговия и имота на ищците. През 2000 г. имотът на касаторите бил заснет с площ 350 кв. м. Според техническа експертиза, процесните 150 кв. м. представлявали част от имот пл. № 7 /стар/ по КП от 1976 г., а понастоящем попадали в имот № 1* възстановен на ответниците. Според съда, касаторите не са могли валидно да придобият тези 150 кв. м., тъй като те не са били притежание на праводателката им. Съделителите поделили имот с по-голяма площ, като разликата 150 кв. м. е предмета на иска.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по формулирания по горе съществен въпрос. Сочи се противоречие с решение № 52 от 09.02.2009 г. по гр. д. № 4599/2007 г., на ВКС III ГО. В това решение е разгледан конкретен фактически въпрос за извършена замяна на ТПС комисия на друг имот, който няма отношение към настоящия спор, затова няма противоречиво решаване на въпроса. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да са идентични с обжалваното решение, не са достатъчни за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. Към изложението не е представено друго влязло в сила съдебно решение, в което формулираният въпрос е разрешен по различен начин.
Касаторите излагат и доводи, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика. Развитие на правото е налице тогава, когато произнасянето по съществен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго. Поддържаното от касаторите основание дали ОСЗ е съобразил нормата на чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ по същество представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разрешеният от съда въпрос обуславящ основателността на предявения иск няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а има значение с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора на страните по делото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2009 г. по гр. д. № 2515/06 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Х. В. М. и Х. В. М. да заплатят на В. З. К. и В. З. Н. 300 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: