О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 222009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 26/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от Р. Т. П. от гр. С. против решение без дата на Софийски градски съд,гражданска колегия,въззивно отделение,ІV”Г” състав,постановено по гр.д. №1912/2005г. по описа на същия съд.
В молбата-приложение към касационната жалба,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1,т.2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,като съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В подкрепа на твърдението си за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът навежда доводи за противоречиво прилагане на разпоредбата на член 107 от ГПК/отм/,като се заявява,че въззивното решение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд,който се е произнасял по сходни дела. В тази връзка, касаторът прилага към молбата изложение цитираните определение и две решения,постановени по посочените административни дела от Върховния административен съд. Тези съдебни актове са постановени в процеса на администартивно производство и не формират практика по гражданско-правен спор,поради което не могат да обосноват твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС. Още повече, в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,изрично е посочено,че на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения,в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд,която е формирана именно от съдебни актове,постановени от касационната инстанция,а не от такива постановени по административно производство от ВАС.
На второ място,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като атакуваното решение е в противоречие със съдебни актове ,постановени от други съдилища,които са приложени с молбата,и са актове постановени от Върховния административен съд. Както вече бе посочено по-горе,тези актове не са постановени по гражданскоправен спор,нито пък са постановени от съдебни инстанции, долустоящи на В. касационен съд,за да се приеме наличието на условията предвидени в тази хипотеза за допускане на касационно обжалване.
В молбата изложение,касаторът се позовава на П. на Пленума на ВСС №12/28.11.1971г.-относно ползването на семейното жилище след развода и Тълкувателно решение №46/01.04.1965г. по гр.д. №22/1965г. на ОСГК на ВС,според което малолетните и непълнолетните деца на разведени родители не дължат наем за заеманата от тях площ от семейното жилище,предоставено с решението за прекратяване на брака на съпруга-несобственик на жилището и децата,ако то е собственост на другия родител. При развод,когато жилището се предоставя на съпруг,който не е собственик,или на несобственика е даден срок за напущане,той дължи наем на съпруга-несобственик за жилището изцяло,ако от брака няма деца или частично в размер отговарящ на заеманата от него площ ,ако от брака има деца.
С решаващите си мотиви,по отношение на претенцията по член 286 от ГПК/отм/ на П. за ползване на апартамента,съдът е посочил,че процесното жилище,придобито по време на брака между страните, е предоставено за ползване по силата на съдебно решение от 15.07.1996г. по гр.д. №1274/1995г. по описа на Софийски районен съд,с което е прекратен брака между страните,на съпругата Е. В. К. и родените от брака деца Т. и М. ,като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството,твърдяно от ищеца,настоящ касатор,че едно от децата не живее в това жилище е върху последния,а в тази посока липсват доказателства по делото. При това положение съдът е стигнал до извода,че обезщетение се дължи само от бившия съпруг. Следователно,съществения въпрос,по който съдът се е произнесъл не е в противоречие с горепосочените актове на Върховния съд,а напротив в съответствие с постановената с тях практика на съда.
По отношение наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,касаторът поставя въпроса за приложението на разпоредбата на член 31 ал.1 от ЗС,когато в жилището са останали да живеят съпругата и родените от брака деца,което е неотносимо към решения от съда спор,тъй като горепосочената разпоредба се отнася за правата на съсобственици,докато в настоящия правен спор се иска делба на имущество,придобито по време на брака между страните,като ищецът претендира трансформация на лични средства при закупуването на процесното жилище,на основание член 21 ал.2 от СК. Поставя също така въпроса за тълкуване на семейното жилище по смисъла на член 28 от СК и във връзка с отменените разпоредби на ГПК,което също не обуславя горната хипотеза за допускане на касационно обжалване,тъй като няма нова правна уредба по посочените разпоредби от СК,която да се прилага за пръв път и да предполага неяснота,изискваща отстраняването й по пътя на тълкуването,а по отношение на ГПК/отм/,в това производство,което е започнало по време на действието на този отменен закон са били приложими неговите разпоредби.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение без дата на Софийски градски съд,гражданска колегия,въззивно отделение,ІV”Г” състав,постановено по гр.д. №1912/2005г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: