ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
София, 31. март 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4981 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 09.05.2008 г. по гр.д. № 2637/2007, с което по реда на чл. 218з ГПК са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 – 3 и чл. 221 КТ.
Недоволен от решението е касаторът А. Д. А., представляван от адв. П от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че по обуславящия иск въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за задължението на ръководителя да следи за изпълнението на работата и от непряко подчинени работници, за съответствието на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, които са съществени, решени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „Параходство БМФ“ АД, В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а останалите са обусловени от първия, поради което е без значение обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите въпроси са съществени – материалноправните обуславят съдържанието на въззивното решение, а процесуалноправният има значение за правото на защита, но те не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът в рамките на правомощията си е наредил оферирането на таймчартър за нова по-ниска цена и нов срок преди изтичането на срока на наемния договор за м/к Българка, но поради невключването от водещия преговорите и неупражняване на контрол от прекия му ръководител на условие в контраофертата за одобряване на рекапитулацията, работодателят е обвързан от контраофертата, което е изключило възможността да бъде изпълнено изискването за одобряване на промените в договора от съвета на директорите, генералния директор и министерство на транспорта. Ищецът отговаря за изпълнението на изискването за надлежно одобряване на договорите, от неспазването на това изискване са последвали значителни вреди за работодателя, поради което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Представеното Постановление на пленума на Върховния съд, е постановено при действието на ЗУС, поради което то е задължително, но повдигнатите въпроси не са решени в противоречие с него. По първия поставен въпрос съдът е приел, че ръководителят е длъжен да следи за изпълнението на работата и от непряко подчинените му работници и нищо различно не е прието и в посочите от касатора съдебни решения на различни съдилища в т.ч. на Върховния касационен съд. По втория поставен въпрос съдът е приел, че тежестта на наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, което не противоречи на посочените от касатора съдебни решения в т.ч. на Върховния касационен съд, в които се приема, че във всички случаи съдът преценява това съответствие. В приложението към касационната жалба не е формулиран изрично материалноправния въпрос, че за нетежко нарушение на трудовата дисциплина (несъздаване на необходимите условия за осъществяването на ефективен контрол върху начина изпълнение на трудовите задължения от работниците) е наложено несъразмерно тежко наказание (дисциплинарно уволнение). За да бъде поставен този въпрос, трябва да бъде посочена практика на съдилищата, по преценяването на тежестта на различни нарушения на трудовата дисциплина. Но в обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът отговаря за създаването на условия за стриктното изпълнение на правилата за водене на преговори и на заповед № 95/24.02.04, което не се изчерпва с огласяването им. По третия поставен въпрос касаторът счита, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички обстоятелства по делото и по-специално тези, че една седмица по-рано съветът на директорите е одобрил по-ниска наемна цена за подобен кораб, че след постигането на съгласие за промяната е продължено изплащането на по-високата цена до предсрочното прекратяване на наемния договор два месеца по-късно, а в последствие е одобрена още по-ниска цена за същия кораб, но тези обстоятелства, дори да се приеме, че са установени, имат значение за определянето на имуществените вреди от неизпълнението на трудовите задължения, но не и към последиците от несъздаването на условия за изпълнението на изискването за надлежно одобряване на договорите.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 09.05.2008 г. по гр.д. № 2637/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.