О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 21.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 8 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. П. като Е. „С”, гр. Е. срещу решение № 1175/06.08.2009г. по гр. д. № 1105/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 26.02.2009г. по гр. д. № 798/2007г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 4 състав в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за вреди и пропуснати ползи над присъденото възнаграждение в размер 1 760 лв. до предявения частичен иск общо 20 000 лв.
Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в същото време сочи, че в ППВС № 2/21.12.1981г., определение № 3592/2008г. по адм. дело № 2976/2008г. на ВАС и ТР № 3/22.04.2005г. по т. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС въпросът е решаван противоречиво.
Ответникът О. Е. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е за заплащане на обезщетение поради виновно прекратяване на договор за изработка – обществена поръчка, сключен с О. Е. , поради което законосъобразно първоинстанционният съд го е разгледал по общия исков ред, прилагайки разпоредбите на ЗЗД. Изложил е съображения, че първоинстанционното решение би било недопустимо като постановено от некомпетентен съд, ако беше предявен иск срещу държавата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от незаконните действия на държавния орган „областен управител”, какъвто не е настоящият случай. Във въззивното решение е прието, че не е доказана цената на закупения пясък и не е установено разходите за поддържане на автомобилния парк на търговеца и за закупеното гориво да са направени единствено във връзка с изпълнението на процесния договор за обществена поръчка. Относно претенцията за пропуснати ползи са изложени съображения, че пропуснатата полза не представлява евентуалния приход, който би получил изпълнителят, а печалбата, която би реализирал и която ищецът не е доказал. Според решаващия съдебен състав, дори размерът на пропуснатите ползи да е доказан, то претенцията би следвало да бъде отхвърлена като погасена по давност, тъй като има характер на обезщетение за неизпълнен договор и приложение намира тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „б” ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът за допустимостта на решението е решен в съответствие с практиката на ВС и ВКС, съгласно която решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или иск на различно правно основание от заявеното. Правното основание на предявения иск се определя от съда съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства и заявеното искане. Съобразявайки се с постоянната съдебна практика, въззивният съд е определил правното основание на предявения иск – обезщетение за вреди и пропуснати ползи от незаконосъобразно прекратен договор за изработка на основание чл. 79 и чл. 82 във връзка с чл. 258 и сл. ЗЗД, въз основа на което правилно е определил компетентния първоинстанционен съд. Позоваването на определение № 3592/2008г. по адм. дело № 2976/2008г. на ВАС и ТР № 3/22.04.2005г. по т. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е неоснователно, тъй като съдебните актове на административните съдилища, включително ВАС не попадат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а ТР № 3/22.04.2005г. по т. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС се отнася до приложението на ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, какъвто не е настоящият случай, поради това, че иск по чл. 1 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ не е предявен.
Когато решението е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда, съдебният акт е нищожен. В конкретния случай с оглед правната квалификация на иска, както първоинстанционното, така и въззивното решение са постановени от компетентен съд, респективно СГС и САС, функциониращ в надлежен състав.
Въпросът за давността и началото на срока е важен, но не е от значение за изхода на настоящия спор, тъй като основните съображения на въззивната инстанция за неоснователност на претенцията за обезщетение за вреди и пропуснати ползи са недоказана цена на закупения пясък, неустановяване, че разходите за поддържане на автомобилния парк на търговеца и за закупеното гориво са направени единствено във връзка с изпълнението на процесния договор, и недоказване на печалбата, която ищецът би реализирал, ако договорът за обществена поръчка не беше прекратен.
Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 1175/06.08.2009г. по гр. д. № 1105/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.