О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр.София, 01.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 192/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №498 от 20.12.2008г., постановено по ч.гр.дело №532/2008г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила определението на Д. окръжен съд от 29.10.2008г., с което е прекратено производството по гр.дело № 43/2005г. Жалбоподателят Р. “С” от гр. К. иска отмяната на определението, като излага оплаквания за неправилност като твърди, че определението на съда противоречи на ТР №1 от 6.12.2002г. по т.дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, счита за неправилен правния извод на съда, че въпросът за установяване на собствеността върху супермаркета следва да бъде разрешен в производството по чл.108 ЗС, направен е довод за неправилно приложение на чл.224, ал.2 ГПК отм. поради отсъствието на обективно тъждество между делата. В изложението за допустимост на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят се позовават на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдението, че определението на Варненския апелативен съд не е съобразено с приетото в ТР при наличие на правен интерес порочните вписвания в регистъра да се установяват с самостоятелен иск, както и че определението на въззивния съд показва противоречивото прилагане на чл.224, ал.2 ГПК отм. и чл.498 ГПК отм.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Предмет на обжалване е въззивно определение, с което е оставено в сила определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото, по съображения, че при висящ спор по чл.108 ЗС, искът по чл.431, ал.2 ГПК отм. се явява преждевременно предявен. Първоинстанционният съд е приел още, че в производството по чл.431, ал.2 ГПК отм. не могат да се изследват спорни вещноправни отношения между страните по делото. Варненският апелативен съд е оставил в сила прекратителното определение по съображения, че по така породения между страните спор за правото на собственост върху супермаркет в гр. К. и включването му в капитала на дружеството “П” ООД като апортна вноска има висящо гр.дело №102/2005г. с правно основание чл.108 ЗС, поради което е недопустимо идентичен спор да се разглежда по две дела, като второто заведено дело следва да бъде прекратено.становяването на нищожността на вписаното обстоятелство или несъществуването на вписаното обстоятелство по чл.498 ГПК отм. се явява резултат и последица от доказването на такъв установителен иск. В този смисъл, приема въззивния съд, исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа петитум за установителен иск по чл.97 , ал.1 ГПК във връзка с чл. 431, ал.2 ГПК отм., което не е установено от съда своевременно и е довело до разглеждането на недопустим иск, както и до неправилно спиране на производството по двете висящи между същите страни дела.
Разглеждането на частната касационна жалба по същество е предпоставено от наличието на разгледан от съда съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителна или константна практика на ВС или ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и в подкрепа на доводите си представя съдебна практика, без обаче да формулира същественият правен въпрос, който е обусловил крайния извод на съда за прекратяване на производството по делото. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Не посочването на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата, или решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Без посочване на съществения правен въпрос не може да се прецени наличието на допълнителните основания за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1 и т.2 ГПК, което само по себе си е основание да се откаже разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Независимо от горното, поначало искът по чл. 431, ал. 2 ГПК отм, чиято правна последица е прилагането на чл. 498 ГПК отм, е предоставен на разположение на третите лица, които не участват в охранителното производство, но чиито права са засегнати от постановеното позитивно регистърно решение, с което са вписани подлежащите на вписване обстоятелства по партидата на съответното юридическо лице – кооперация или търговско дружество. В обжалваното определение Варненският апелативен съд не отрича правото на трето на регистърното производство лице да предяви иск по чл.431, ал.2 ГПК отм. за установяване на порок на самото вписване или несъществуването на вписаното обстоятелство, поради което позоваването на ТР№1/2002г. на ОСГК от касатора, като основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение, е неоснователно. Производството по делото е прекратено не поради отсъствието на такова право за ищеца, а по съображения, че установяването на нищожността или несъществуването на вписаното обстоятелство по чл.498 ГПК отм. се явява резултат и последица от доказването на правото на собственост по такъв установителен иск, висящ между страните по друго гражданско дело.
Определението на Варненския апелативен съд не противоречи на приетото в решение № 257 от 10.04.2006г. по т.д. № 551/2001 г. на ВКС, тъй като последното касае недопустимостта да се констатира служебно по висящ между страните друг спор недействителността или несъществуването на вписаното обстоятелство, каквато теза не е застъпена в обжалваното определение, както и на определението от 10.07.2002г. по гр.д. № 1387/2002 г. на САС, поради липсата на идентичност на двата казуса. В определение №614/2002 г. по ч.гр.д. № 578/2002г. на ВКС г. на V г.о. е прието, че юридическото лице е легитирания ответник по иск по чл.431, ал.2 ГПК, а такъв правен въпрос в обжалваното определение не е стоял на разрешаване, поради което отсъства основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Неоснователен е доводът на касатора за допускане касационно обжалване на въззивното определение поради противоречивото правоприлагане на чл.224, ал.2 ГПК отм. от съдилищата, респ. от ВАС. В случая решаващият извод на съда за прекратяване на производството по делото не е изведен от прилагането на чл.224, ал.2 ГПК, т.е. че има разрешен с влязло в сила решение правен спор между страните, а поради това, че установяването на нищожността на вписаното обстоятелство се явява само резултат и последица от доказването на правото чрез самостоятелен иск, какъвто не е бил предявен в това производство, а ще бъде разрешен в процеса по чл.108 ЗС по гр.дело № 102/2001г.
Отделен е въпросът, че в регистъра по партидата на търговеца подлежи на вписване капитала на дружеството, а не апортната вноска, както е сторено от регистърния съд в решението от 14.10.1996г. по ф.дело 1443/1996г. на Бургаския окръжен съд / чл. 119 , ал.1 ТЗ/.
В заключение липсва основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 498/20.12.2008г., постановено по ч.гр.дело № 532/2008г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: