О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр. София, 10.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1182 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Т. Г. Дяковска, чрез адв.Н. Б. срещу определение №3827 от 05.12.2018г. по в.гр.д. №5809/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2-ри състав, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на неприсъствено решение от 01.11.2017г., постановено по гр.д.№2503/2017г. по описа на СГС, І-8 състав.
Жалбоподателката Дяковска излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не са й връчени надлежно съобщението по чл.131 ГПК и преписа от исковата молба, както и съобщенията за постановеното по делото съдебно решение. Оспорва законосъобразността на процедурата по връчване на постановеното неприсъствено решение, като заявява, че съдът в нарушение на закона е постановил прилагане на чл.41, ал.2 ГПК без да е удостоверено, че тя като адресат на съобщението отсъства от адреса повече от един месец. Поддържа, че едномесечният срок за подаване на искане за отмяна на неприсъствено решение тече от неговото връчване съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ГПК, като е недопустимо да се прилага по аналогия чл.240, ал.2 и ал.3 ГПК, т.е. срокът да се брои от датата, на която молителят е узнал за решението. Моли да се отмени обжалваното определение и претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът „А. ГТМ“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение от 01.11.2017г. по гр.д.№2503/2017г. на СГС, І ГО, 8 състав, постановено по реда на чл.238-239 ГПК, са осъдени А. И. Д. и Т. Г. Дяковска да заплатят солидарно на „А. ГТМ“ ЕАД на основание чл.93 ЗЗД- сумата 206 600 евро- задатък, подлежащ на връщане съгласно чл.14, ал.1 от предварителен договор за покупко-продажба на картини от 02.07.2013г., заедно със законната лихва от 27.02.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 16 197.44 лева съдебни разноски. До ответницата Т. Дяковска са изпратени две съобщения за връчване на постановеното решение- първото на 02.11.2017г., а второто на 28.11.2017г. Първото съобщение е върнато в цялост с удостоверяване от длъжностното лице призовкар, че лицето е търсено на посочените дати, като на 23.11.2017г. е отворило вратата /заедно с А. Д./, но е било крайно афектирано и категорично е отказало да получи съдебните книжа. В изпълнение указанията на СГС е изпратено второто съобщение, върнато в цялост с отбелязване, че до 02.01.2018г. лицето е търсено на посочените дати, но никой не отваря вратата. Изрично е посочено, че лицето не е напуснало адреса, но не отваря и не се обажда на оставеното съобщение. С разпореждане от 05.01.2018г. СГС постановява приложение на чл.41, ал.2 ГПК.
С молба от 30.08.2018г. Т. Г. Дяковска, чрез адв.Н. Б. иска отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение на основание чл.240, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като твърди, че е узнала за решението от обявление на ЧСИ С. А. за провеждане на публична продан върху собствения й недвижим имот от 03.08.2009г. до 03.09.2009г. Заявява, че всички съобщения по делото са получавани от другия ответник и неин съпруг А. Д., който е болен от А. и е недееспособен. Оспорва редовното връчване на съдебни книжа, като твърди, че адресираните до нея съобщения и съдебни книжа не са й предавани от получателя, т.е. била е в невъзможност да узнае и да участва в делото. Излага доводи, че не й е надлежно връчено и постановеното по делото решение, като оспорва приложението на чл.41, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение САС приема, че молбата по чл.240 ГПК е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок от връчване на решението на 05.01.2018г. Съдът излага и довод за приложение по аналогия на чл.240, ал.3 ГПК, т.е. дори да се приеме, че решението не е надлежно връчено на посочената дата, то молителката е узнала за него на 24.05.2018г., когато й е връчена поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по постановеното неприсъствено решение.
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно.
Неприсъственото съдебно решение, постановено по реда на чл.238 и чл.239 ГПК, не подлежи на обжалване, но страната, срещу която е постановено, може в едномесечен срок от връчването му да иска неговата отмяна при наличие на предпоставките по чл.240, ал.1, т.1-3 ГПК. Срокът за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е преклузивен, като няма спор в теорията и практиката, че започва да тече от момента на връчване на самото решение. В настоящия случай е налице спор дали и кога е връчено процесното решение на ответницата Т. Дяковска, подала молба за отмяна по реда на чл.240, ал.1 ГПК на 30.08.2018г.
Като взе предвид, че първото съобщение за постановеното решение, изпратено на 02.11.2017г., е върнато в цялост с удостоверяване от длъжностното лице призовкар, че на 23.11.2017г. адресатът Т. Дяковска е отворила вратата на жилището си, но е била крайно афектирана и категорично е отказала да получи съдебните книжа, настоящият съдебен състав намира, че е налице редовно връчване на решението на посочената дата в хипотезата на чл.44, ал.1, изр.пето и шесто ГПК- при отказ. Съгласно цитираната разпоредба отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като не засяга редовността на връчването. Съобщението /призовката/ от 02.11.2017г., в която длъжностното лице призовкар е удостоверило обстоятелствата по връчване на съдебните книжа на 23.11.2017г. и отказа на адресата да ги получи, е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страната, нито удостоверените в него факти се опровергават от останалите доказателства по делото.
С оглед изложеното, ВКС приема, че решението, чиято отмяна се претендира, е надлежно връчено на молителката Т. Дяковска на 23.11.2017г., като последващите разпореждания на СГС за изпращане на ново съобщение и прилагане на чл.41, ал.2 ГПК са ирелевантни за редовността на връчването и не следва да се обсъждат. С изтичането на едномесечния срок от получаване на постановеното по делото неприсъствено решение /на 23.12.2017г./ се погасява и правото на ответницата Дяковска да иска отмяна по реда на чл.240, ал.1 ГПК. Недопустимостта на молбата за отмяна обуславя оставянето й без разглеждане от САС, поради което обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №3827 от 05.12.2018г. по в.гр.д. №5809/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2-ри състав, с което е оставена без разглеждане молбата на Т. Г. Дяковска, чрез адв.Н. Б. за отмяна на неприсъствено решение от 01.11.2017г., постановено по гр.д.№2503/2017г. по описа на СГС, І-8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2