3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 277/2012 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.З.Н. – пълномощник на В. Т. Г. и Г. С. С. – Г. против определение № 116/26.03.2012 год.постановено по гр.д.№ 208/2012 г.,по описа на Върховен касационен съд,І г.о.,с което е оставена без разглеждане касационната им жалба вх.№ 112426/07.12.2011 год. против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът неправилно е определил цената на иска по чл.108 ЗС.Освен това се поддържа, че разпоредбата на чл.55, ал.1,б.”б”ГПК (отм.) касае събиране на държавната такса ,но не определя цената на иска.
Ответникът Н. К. Н. в писмения отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС, при условията на иззета компетентност,е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./ Позовал се е на данните за цената на предявения иск за собственост в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота, съгласно действуващия към момента на предявяването му процесуален закон – чл.55 ,ал.1,б.”б”ГПКотм.).
Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 7.12.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г.,която предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Искът е предявен на 9.10.2002 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“,съгласно която, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота /л.9 от първоинстанционното производство/.Именно тази сума – 2296,80 лв., като цена на иска е обосновала извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Настоящият тричленен състав изцяло споделя, като правилни изводите за недопустимост на касационното обжалване. Цената на иска е посочена от ищците, съгласно задължението им по чл.56 ,ал.1 ГПК (отм.) и важи за цялото съдебно производство. Въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 116/26.03.2012 год.постановено по гр.д.№ 208/2012 г.,по описа на Върховен касационен съд,І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: