1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
[населено място], 13.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3108/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], представлявано от адв. С. И., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на определение №319 от 16.07.2015г., постановено по ч.т.дело №447/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, т.о., ІІ състав. Искането за отмяна е мотивирано с постановено от същия съд преди него друго определение между същите страни, по същия въпрос и на същото основание, а именно определение №1721/29.08.2014г. по ч.т.дело № 955/2014г. на Пловдивския апелативен съд.
В отговор на молбата за отмяна ТД [фирма], чрез адв. М. С. поддържа становище да не се допуска отмяна на определение №319/16.07.2015г. Определението не разрешава спор за материално право и не отговоря на критериите за отмяна, установени в т.1 и т.2 от Постановление №2/1977г. на Пленума на ВС, защото е определение по движение на делото. Изразено е също становище, че не са налице предпоставките на чл.304, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не е постановен преди това съдебен акт за същото искане и на същото основание, който да противоречи на атакуваното определение. Двете определения са със различен предмет. С определението чиято отмяна се иска, апелативната инстанция е извършила проверка на законосъобразността на определение №723/28.05.2015г. на Старозагорския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, а с определение № 1721/29.08.2014г. апелативният съд се е произнесъл по правилността на определение № 838/17.06.2014г. на първоинстанциония съд налице ли е или не явна фактическа грешка при постановяване на определението за спиране на производството по т.дело № 298/2011г.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 307, ал.1 ГПК изисква от Върховният касационен съд да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание. Проверката за допустимост на молбата за отмяна се ограничава в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от заинтересовано лице /чл.303, ал.1 ГПК/, на наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, дали са спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове за подаване на молбата за отмяна, както и наличието на точно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК.
В случая молбата за отмяна е недопустима, по следните съображения:
Молбата е за отмяна на определение на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 231, ал.1 ГПК. По своя характер определението на Пловдивския апелативен съд е определение по процесуален въпрос, не е прекратително по своя характер и не разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. С постановяването му се възобновява исковото производство и съдът е задължен да се произнесе по заявените с исковата молба на [фирма] претенции. Отмяната е извънредно средство за проверка на неправилните влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 2 на Постановление №2/1977г на Пленума на Върховния съд, на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. В случая определението на Пловдивския апелативен съд не представлява акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо, нито попада в посочената категория съдебни актове, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 ГПК.
Затова като недопустима молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК следва да се остави без разглеждане.
Неоснователно е искането за спиране на производството на основание чл.309, ал.1 ГПК с оглед на приетото, че молбата за отмяна е недопустима и се оставя без разглеждане.
Неоснователно е искането за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК доколкото тълкувателно дело, образувано пред Върховния касационен съд, не съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК / ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане молбата [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], област Стара З., на определение №319 от 16.07.2015г., постановено по ч.т.дело №447/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, т.о., ІІ състав.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: