2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 302
гр. София 13.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1146 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2133 от 05.11.2015г. по гр.д.№ 2299/2015г. Софийският апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав е потвърдил решението на Софийския градски съд , първо гражданско отделение № 632 от 28. 01. 2013 г. по гр. д. № 8768/2011 г. С това решение: 1. са отхвърлени предявените от Ц. Г. Т., Д. С. И. и Р. С. З. против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответното дружество да премахне незаконна постройка – автосервиз с обслужващи помещения с обща площ около 300 кв.м. , с идентификатор 68134.4084.6034.1, построена върху собствен на ищците имот пл. № 6034, кв. 4 по плана на [населено място],[жк] с идентификатор 68134.4084.6034; 2. Осъден е [фирма] [населено място] на осн. чл. 59 ЗЗД, да заплати на Ц. Г. Т., Д. С. И. и Р. С. З. по 13490, 16 лв. обезщетение за неоснователно ползване на мястото за времето от 01. 07. 2006 г. до 19. 04. 2010 г. на част от 1072 кв.м. от описания имот, ведно със законните лихви върху тези суми считано от 30. 06. 2011 г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата до 30000 лв. за всяка от ищците, за останалата част от имота с площ от 795 кв.м. и за периода 19. 04. 2010 г. – 30. 06. 2011 г. Отхвърлени са акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД.
Срещу въззивното решение е подадена по пощата на 14.12.2015г. заведена с вх. № 16717 от 15.12.2015г. касационна жалба от ищците Ц. Г. Т., Д. С. И. и Р. С. З. чрез процесуалния представител адв. Б.Б. в частта, в която са отхвърлени исковете. Доводите на касаторите са, че съдът неправилно е приел за допустими , непреклудирани със силата на пресъдено нещо по гр.д.№ 125/2006г. на СГС, първо отделение, дванадесети състав , възраженията на ответника [фирма] [населено място] за притежавани права върху постройката, отделно от мястото, както и че не е доказано ползването на имота от ответника след датата на въвода – 19.04.2010г.
С втора касационна жалба вх.№ 16215 от 07.12.2015г. въззивното решение е обжалвано и от ответника [фирма] [населено място] , представляван от адв. П.С. в частта, в която са уважени исковете. Доводите на касатора са за неправилност на извода на въззивния съд за пределите на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д.№ 125/2006г. на Софийския градски съд, за датата на влизане в сила на това решение както и необоснованост на изводите относно ползването на имота.за исковия период.
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК , поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
1. По касационната жалба на ищците Ц. Г. Т., Д. С. И. и Р. С. З..
Правните въпроси : 1. „Преклудират ли се незаявените в процес по чл. 108 ЗС възражения, ограничаващи правото на собственост върху земя, от действието на силата на пресъдено нещо спрямо възникнали преди датата на формиране на силата на пресъдено нещо по този иск факти и обстоятелства” и 2. „ Когато се предявява иск по чл. 108 ЗС за право на собственост върху земя, върху която съществува незаконна според ищеца постройка, необходимо ли е в предмета на спора да се въвежда твърдение от страна на ищеца за собственост върху тази сграда по силата на приращението или на друго придобивно основание, за да бъде обвързан ответникът със сила на пресъдено нещо” и 3. „Може ли ответникът срещу когото успешно е проведен иск по чл. 108 ЗС за земя да заяви възражение за собственост върху постройката в нов процес на основание възникнало преди формиране на сила на пресъдено нещо по иск по чл. 108 ЗС право върху тази постройка” не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената от касаторите съдебна практика. Съгласно решение № 463 по гр.д.№ 109/2011г. на ВКС, ІV г.о. силата на пресъдено нещо на решението по иск за собственост обхваща и застроения терен, щом решението не го изключва и произнасянето не е само за незастроената част от мястото. В случая предмет на ревандикационния иск по гр.д.№ 125/2006г. на Софийския градски съд е само земята и поради това спорът за сградите не е бил включен в предмета на делото, който се определя от основанието /фактите от които ищецът извежда своето право/ и петитума. Видно от мотивите на решението по гр.д.№ 125/2006г. ищците са се легитимирали като собственици на дворното място с решение на Поземлената комисия от 18.06.1999г. , което изключва приращението по чл. 92 ЗС по отношение на сградите, придобити на валидно основание от трети лица към момента на възстановяването на собствеността, освен при изрично възражение за нищожност на придобивното основание за страдите или предявен иск по чл. 212 ГПК – решение № 245 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 4491/2013 г. на ВКС, II г. о. Ето защо изводите на въззивния съд в обжалваното решение, че с решението по иска по чл. 108 ЗС не е разглеждан въпросът дали наследодателят на страните е бил носител на право на собственост върху процесната сграда или идеална част от нея, нито има постановен диспозитив и ответникът може да противопоставя на ищеца възражения, свързани със собствеността върху сградата, законността й, както и права по чл. 64 ЗС , е съобразен с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Отделно от това следва да се посочи, че въззивният съд не е възприел довода на ищците, че сградата в имота представлява незаконен строеж, следователно правният въпрос № 2 не е изведен от решаващите изводи на съда.
Правният въпрос: „Съставянето на акт за узаконяване на сграда достатъчно основание ли е за придобиване на собственост от лицето „ не е разрешен в противоречие с посоченото от касаторите решение № 399 по гр.д.№ 1013/2009г. на ВКС, І г.о. поради липса на идентичност на случаите. По настоящото дело съдът е приел, че сградата е била построена въз основа на одобрени строителни книжа, които впоследствие са загубени и узаконяването е извършено при условията на чл. 231б ППЗТСУ /отм./, сградата не е била с временен статут, към момента на приватизацията е представлявала склад № 4 , включен в баланса на „Строително предприятие 1“ към Общинска фирма „Т.” като дълготраен материален актив и описана в приложение /№ 2 към приватизационния договор като склад за стъкла /дограма/. Оттук съдът е приел за противопоставими правата на купувача по приватизационния договор и неговите последващи преобретатели на собствениците на реституирана след това земеделска земя в контекста на чл. 10б ЗСПЗЗ. В решение № 399 по гр.д.№ 1013/2009г. на ВКС, І г.о. е разгледана съвсем различна хипотеза за правното действие на последващото узаконяване на незаконно строителство в подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост, осъществено само от част от етажните собственици. С оглед на изложеното и разясненията в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК , не е налице фактическият състав на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Правният въпрос: „К. нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК притежава ли материална доказателствена сила по чл. 179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост” не е разрешен в противоречие с приетото в ТР 11/2012г. на ВКС, ОСГК. Съдът е зачел легитимиращото действие на нотариалния акт, след като оспорващата го страна /ищците/ не са доказали правоизключващите си възражения.
Правният въпрос: „При наличие на доказано право на собственост и ползване на имота от ответника без основание, необходимо ли е да се установява и друга предпоставка , за да бъде уважен иска по чл. 59 ЗЗД” не е обуславящ за делото, защото съдът е приел, че не е доказано ползването на имота от ответника за периода, за който е отхвърлен иска , следващ датата на осъществения от съдебния изпълнител въвод във владение въз основа на издадения изпълнителен лист по делото, по което е уважен ревандикационния иск срещу [фирма].
С оглед на изложеното поради отсъствие на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба на Ц. Г. Т., Д. С. И. и Р. С. З. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
2. По касационната жалба на [фирма] [населено място].
Правният въпрос: „При влязло в сила решение , с което са уважени искове срещу трето лице, което не е съсобственик с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на имота без правно основание и за ревандикация на ? ид.ч. от имота , след извършване на съдебна делба и образуване на два реални дяла от същия имот, налице ли е пълна идентичност между предмета на двете дела”, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 133 от 14.03.2011г. по гр.д.№ 2020/2009г. , защото в него ВКС е приел липса на идентичност между страните по две дела с предмет спор за собственост, ако по едното от тях страната участва в качеството си на търговец, а в другото – като физическо лице. Няма противоречие между обжалваното решение и решение № 43/2014г. по гр.д.№ 6421/2013г. на ВКС, ІІ г.о. , в което е прието, че силата не пресъдено нещо се формира по спорното право, а не само от посоченото в диспозитива на решението. Разрешението на конкретния въпрос по това дело е, че когато са отхвърлени искове на държавата за прогласяване нищожност на сделки на разпореждане от държавата с имот публична държавна собственост , не е допустимо в последващ процес съдът да пререшава въпроса за транслативния ефект на сделката именно поради това че същият имот е бил публична държавна собственост, която е неотчуждима. Няма никаква връзка с разглеждания случай , решение № 225 по т.д.№ 631/2010г. с което ВКС се е произнесъл за правните последици на възражението за съдебно прихващане. Съдебната практика приема /решение № 463 по гр.д.№ 109/2011г. на ВКС, ІV г.о./, че силата на пресъдено нещо на решението по чл. 108 ЗС обхваща както цялата вещ, така и идеална част от нея. От това разрешение следва извод, какъвто е направил и въззивния съд, че при трансформиране впоследствие на идеалната част в реален дял при съдебна делба , след като вече правото на ответника да възрази срещу правното основание за придобиване на съответната идеална част е преклудирано, силата на пресъдено нещо се разпростира и върху получения при делбата реален дял. При тази задължителна съдебна практика на ВКС няма основание да се приеме, че от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е правният въпрос към кой момент се счита за установено със сила на пресъдено нещо упражняването на фактическа власт върху чужд имот при наличие на влязло в сила решение относно ползването на ? ид.ч. от имота без правно основание по отношение на впоследствие полученият от собственика реален дял от имота при делба.
П. въпрос към кой момент се счита за установена силата на пресъдено нещо на решението – към датата на устните състезания или влизане в сила на решението, не е от значение за делото, защото правоизключващите възражения, които ответникът е направил в настоящото производство се отнасят до правопораждащ факт, възникнал преди предявяването на ревандикационния иск. Правните въпроси дали въззивният съд следва служебно да изясни коя е датата на влизане в сила на решението по обуславящо дело, по което има заверка, несъответстваща на другите данни по делото , задължен ли е въззивният съд да установи точната дата на влизане в сила на решението като изиска делото, по което е постановено, имат значение за изводите в обжалваното решение относно доказването на факта на ползване на имота, но не са обуславящи за делото, защото съдът, макар да е посочил за дата на влизане в сила на съдебното решение написаната в представения по делото препис, всъщност е приел като решаващо доказателство , установяващо преустановяването на ползването на имота , протоколът за принудително отнемане и предаване на вещи от 19. 04. 2010 г. При уважен иск по чл. 108 ЗС и проведен въз основа на влязлото в сила решение въвод във владение, няма основание да се приеме, че ползването на имота е прекъснато преди датата на въвода.
Правният въпрос дали протоколът за въвод ,в който не е посочено изрично, че едно лице е намерено в имота и че взискателят е въведен във владение на този имот се ползва с материална доказателствена сила , не е обуславящ за делото, защото представеният по делото протокол на часттия съдебен изпълнител за принудително отнемане и предаване на вещи от 19. 04. 2010 г., е подписан от взискателя и длъжника и поради това удостоверява отнемането на фактическата власт от дължника.
С оглед на изложеното касационната жалба на [фирма] [населено място] не следва да се допуска за разглеждзане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
При този изход на делото, след не се допуска касационно обжалване и по двете касационни жалби , разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Воден от горното върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, дванадесети състав № 2133 от 05.11.2015г. по гр.д.№ 2299/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: