О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр.София, 14.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2933/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. Б. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о. № 41 от 05.02.2013 г. по гр.д.№ 35/ 2013 г., с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение № 216 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 104/ 2012 г. на Смолянски окръжен съд. Прието е в обжалвания акт, че цената на исковете, предявени от [фирма], [населено място], срещу Г. Д. Б., е равна или под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като цената на иска по делото не е определена, нито е определяема. Според ищеца по делото тази цена била 5 000 лв, но според твърденията в отговора срещу исковата молба, продажната цена на фургона е в размер 8 000 лв. Според ответника (сега касатор) именно продажната цена съставлява пазарната цена на вещта, за която е предявен ревандикационен иск и щом тя е над 5 000 лв, въззивното решение по този иск подлежи на касационен контрол. Поради това моли определението, с което е прието обратното, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Според ищеца пазарната цена на вещта, предмет на иска за ревандикация, е 5 000 лв и поради това решението, с което въззивният съд се е произнесъл по този иск, не подлежи на касационно обжалване.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Делото е образувано по предявени срещу Г. Д. Б. искове за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху контейнер – фургон с размери 240 см х 700 см, за заплащане на обезщетение за ползване на тази вещ без основание в размер 583 лв и за заплащане на лихва за забава върху обезщетението в размер 29,22 лв. В исковата молба ищецът твърди че е закупил спорната вещ за 5 000 лв и че ответникът я владее без основание, като е поискано връщането й. В отговора срещу исковата молба ответникът е заявил, че е собственик на въпросния контейнер – фургон, като го е придобил чрез покупко-продажба за цена 8 000 лв. Като е оспорил правото на собственост на ищеца обаче, ответникът не е повдигнал въпрос за цената на предявения иск. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, а въззивният съд е отменил неговото решение и ги е уважил. Касационната жалба срещу въззивното решение е върната с обжалваното в настоящето производство определение.
Обжалваният акт е законосъобразен. Цената на иска за парично вземане се определя от търсената сума – чл.69 ал.1 т.1 ГПК. По делото са предявени два иска за парични вземания – за 583 лв и 29,22 лв – като тяхната цена е равна на търсената сума и е под 5 000 лв. С оглед цената им, за тези искове важи ограничението за касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Това ограничение важи и по иска за собственост. Съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК, неговата цена е пазарната оценка на вещното право (тъй като движимите вещи нямат данъчна оценка) и тя трябва да бъде посочена от ищеца в исковата молба – чл.70 ал.1 изр.1 ГПК. В случая ищецът е посочил пазарна оценка на вещта 5 000 лв и това е цената на предявения иск за собственост. Ответникът не се е възползвал от правото си по чл.70 ал.1 изр.2 ГПК да повдигне въпрос за цената на иска в указания преклузивен срок, нито съдът служебно е повдигнал такъв въпрос. Обстоятелството, че в отговора срещу исковата молба ответникът (сега касатор) е заявил свои самостоятелни права върху вещта и е посочил възмездно придобивно основание на по-висока стойност, не е равнозначно на оспорване на цената на предявения иск. Такова оспорване не е заявено и не може да бъде заявявано едва пред касационния съд, тъй като законът дава възможност това да бъде сторено най-късно в първото съдебно заседание пред първата инстанция. Следователно цената на предявения иск за собственост е 5 000 лв, а въззивно решение по иск с такава цена не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Частната жалба срещу определението, в което са направени същите правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о., № 41 от 05.02.2013 г. по гр.д.№ 35/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ