Определение №302 от 18.10.2012 по гр. дело №452/452 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 302

[населено място] , 18.10. 2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 452 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. А. от [населено място], подадена чрез адвокат Е. Я. срещу въззивно решение № 429 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 833/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3857 от 3.08.2010 г. по гр.д. № 678/2005 г. на Районен съд, [населено място], с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.31, ал.1 ЗЗД, чл.472 ГПК /отм./, чл.431, ал.2 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС.
Ответниците В. К. и Д. К. в писмения отговор на касационната жалба, подадена чрез адвокат Г. Г. изразяват становище за нейната недопустимост, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, евентуално, че същата е неоснователна. Останалите ответници не са подали писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че жалбата срещу решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението на райнния съд по отхвърлените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.31, ал.1 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела.
Решението на въззивния съд по исковете с правно основание чл.26, ал.1, т.2 ЗЗД и чл.31, ал.1 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК е под 5000 лв. Данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на договор за покупко-продажба, материализиран в Н.А. № 33/2002 г. на нотариус Краси М., с район на действие Районен съд, [населено място] и на договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в Н.А. № 106/2004 г. на нотариус Г. М., с район на действие Районен съд, [населено място] е 28.10 лв., а пазарната цена 1500 лв.
Не подлежи на касационно обжалване въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск с правно основание чл.108 ЗС и искането по чл.431, ал.2 ГПК /отм./, тъй като цената на иска определена по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК е под 5000 лв. Данъчната оценка на недвижимия имот е 28.10 лв. Искането по чл. 431, ал.2 ГПК /отм./ касае отмяна на нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, като последица от уважаване на предявен срещу титуляра на нотариалния акт иск за защита на правото на собственост. След като решението по предявения ревандикационен иск не подлежи на касационно обжалване, то искането по чл.431 ,ал.2 ГПК /отм./ също не подлежи, тъй като не подлежи на самостоятелен касационен контрол.
С оглед изложеното жалбата в посочените части следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и се прекрати производството по настоящото дело в тези части.
Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне предявеният от жалбоподателката иск за прогласяване нищожността на Н. А. №33/2002 г.и Н.А. № 106/2004 г. на нотариус Краси М. с район на действие Районен съд, [населено място] на основание чл.472 ГПК /отм./ вр. чл.470 ГПК /отм./, поради нищожност на нотариалното действие е процесуално допустима.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Изложил е съображения, че твърдението в исковата молба за нищожност на нотариалното действие като противоречащо на добрите нрави се обосновава с обстоятелството за нееквивалентност на престациите по двата договора и неспособност на К. да формира съгласие. Приел е, че това са основания за порок на договорите и като не е констатирал допуснати от нотариуса нарушения на чл.470 ГПК /отм./ относно добрите нрави е отхвърлил иска като неоснователен.
В изложение за допускане на касационно обжалване са посочени процесуални въпроси за които се поддържа, че са от значение за спора. Същите са относими към частта от решението което не подлежи на касационно обжалване. По иска с правно основание чл.472 ГПК /отм./ вр. чл. 470 ГПК /отм./ не е формулиран въпрос от материалноправно или процесуално правно естество относим към предмета на спора. Правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е първото условие за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и формулирането му е задължение на жалбоподателя. След като такъв не е формулиран, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в производството по чл.288 ГПК съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. И. А. от [населено място], подадена чрез адвокат Е. Я. срещу въззивно решение № 429 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 833/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3857 от 3.08.2010 г. по гр.д. № 678/2005 г. на Районен съд, [населено място], с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.31, ал.1 ЗЗД, и чл. 108 ЗС вр. чл.431, ал.2 ГПК /отм./, като прекратява производството по гр.д. № 452/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. в тази част.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 429 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 833/2010 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3857 от 3.08.2010 г. по гр.д. № 678/2005 г. на Районен съд, [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Е. И. А. иск за прогласяване нищожността на Н. А. №33/2002 г. и Н.А. № 106/2004 г. на нотариус Краси М. с район на действие Районен съд, [населено място] на основание чл.472 ГПК /отм./ вр. чл.470 ГПК /отм./.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top