О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 18.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 2470 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. А., подадена чрез адвокат Р. А. срещу определение от 3.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5214/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на сумата 600 лв.- възнаграждение за представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК по гр.д. № 61044/2015 г. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано.
В изложение към касационната жалба са поставени следните въпроси: за задължението на съда при извършвана преценка по чл.83, ал.2 ГПК за наличие на предпоставките за освобождаване от заплащане на разноски за особен представител на ответната страна, ако за определени декларирани обстоятелства страната не е ангажирала доказателства; с какви доказателствени средства се удостоверява имотното състояние и към кой момент това имотно състояние е от значение с оглед преценката на съда по чл.83, ал.2 ГПК; представлява ли друго констатирано обстоятелство по т.7 на ал.2 на чл.83 ГПК заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, респ. основание ли е това за отказ да се признае на страната правото за освобождаване от внасянето на такси и разноски по делото. Поддържа се, че по поставените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са определения на ВКС.
По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на разноски за особен представител на ответната страна по чл.47, ал.6 ГПК, тъй като е в работоспособна възраст, не страда от здравословни проблеми, разполага с недвижимо имущество. Освен това е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., което сочи на материални възможности, които не кореспондират с декларираното.
Първият поставен в изложението въпрос не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – не е включен в предмета на спора, тъй като съдът е стигнал до извода за платежоспособност на жалбоподателката от поведението й- същата е заплатила адвокатско възнаграждение в голям размер. Вторият въпрос не е обусловил решаващите изводи, тъй като съдът не се е позовал на непълни данни в декларацията за материално и гражданско състояние, а е съобразил представените по делото доказателства за материалното състояние на жалбоподателката. По третия въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като при разрешаване на този въпрос съдът е изходил от обстоятелството, че жалбоподателката е заплатила собствената си адвокатска защита в размер над минимално определения по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но се позовава на липсата на средства да заплати възнаграждение за особения представител на ответника, което по силата на чл.47, ал.6 ГПК е вменено в нейно задължение.
Предвид изложеното, не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 3.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5214/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: