– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
гр. София 02.04.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.10.2018 (седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2378 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2945/29.01.2018 година, подадена от К. И. К., срещу решение № 1798/01.12.2017 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1679/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен Варна е изменил първоинстанционното решение № 2166/26.05.2017 година на Районен съд Варна, ХLІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 8424/2015 година, при което като краен резултат упражняването на родителските права върху малолетното дете М. М. Н. е предоставено на бащата М. И. Н., а на майката К. И. К. е определен режим на лични отношения като й е дадено право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато-от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка година на рождения ден на майката-двадесет и трети март от 10.00 часа до 18.00 часа; всяка нечетна година-дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са обявени за неучебни и почивни от 18.00 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16.00 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и великденска ваканция; всяка четна година-дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18.00 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18.00 часа на последния почивен/неучебен ден; последните пет дни от коледната и великденската ваканции и е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 115.00 лева, считано от влизането на решението в сила до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, платима на всяко пето число на месеца за който се дължи, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В касационната си жалба К. И. К. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на нова, с което упражняването на родителските права върху малолетното дете М. М. Н. да бъдат предоставени на нея, като на бащата М. И. Н. бъде определен подходящ режим на лични отношения и същия бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба М. И. Н. е подал отговор на същата с вх. № 11 295/16.04.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1798/01.12.2017 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1679/2017 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е обсъдил направените по делото от М. И. Н. и К. И. К. искания, твърдения и възражения, като въз основа на това и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е приел, че в случая не е постигнато споразумение между двамата по отношение на местоживеенето, упражняването на родителските права и режима на лични отношения по отношение на общото им дете М. М. Н.. Всеки един от двамата искал упражняването на родителските права върху детето да бъде предоставено на него, като и двамата имали изградена емоционална връзка с детето, обичали то и разполагали с подходящи условия и възможности за отглеждането му. Твърдели, че детето следвало да осъществява пълноценни контакти с родителя, който нямало да упражнява родителските права. Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства било установено, че след раздялата на родителите основните грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от бащата М. И. Н., с помощта на бабата по бащина линия, която оказвала подкрепа и съдействие. След раздялата детето било останало да живее при бащата в дома, в който преди това живяло с двамата си родители. К. И. К. се била установила да живее в друго жилище, което било нейна собственост, а от януари 2017 година там живеела и нейната майка-баба на детето. Имало данни, че последната била с влошено здравословно състояние, а в жилището имало добри битови условия. К. работела по трудов договор и получавала основно месечно възнаграждение от 600.00 лева. М. И. Н. работел по служебно правоотношение и получавал възнаграждение в размер над средната за страната работна заплата, като бил в състояние да осигурява нормална издръжка на семейството си. Не се установявало, че работата и на двамата родители налагала отсъствия от града или страната поради командироване или други причини.
Освен това е посочено, че при изслушването на М. И. Н. той бил заявил, че при нужда за грижите за детето може да разчита на помощ от майка си. Считал, че детето следва да има контакти с майка си и той не ги е ограничавал, но желае те да са урегулирани предвид установения режим и график за занимания на детето. По делото не било установено Н. или негови близки да са създавали пречки за осъществяване на контактите на детето с майката. При изслушване си К. И. К. заявила пред съда, че желаела да й се предостави упражняването на родителските права, защото имала силна емоционална връзка с детето и то искало да живее с нея. Считала, че предвид пола на детето, тя била по-подходящия родител за упражняването на ежедневните грижи за него. Излагала притеснения от това, че бащата запознавал детето и водел в дома си жени, с които имал връзки.
Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че детето обичало и било привързано и към двамата родители, като имало и силна емоционална връзка с всеки един от тях. Пред социалния работник то заявило, че желае да има по-чести контакти с майка си. Детето М. М. Н. посещавало училище и през учебната 2017/2018 година било в трети клас. Според проведеното социално проучване то имало изграден приятелски кръг сред децата в училище и района, в който живеело. Според класния ръководител на М. М. Н., тя била отлична ученичка и била адаптирана в училищната среда. Пристигала в училище в добър и спретнат вид. На родителски срещи ходели и двамата родители.
Освен това е прието, че от събраните по доказателства, включително и посоченото в приетия социален доклад, се установявало, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия, при които детето да живее. Относно социална среда, при която се отглеждало детето, въззивният съд приемал., че по делото не се установявало детето да се отглежда в рискова среда. Било установено, че майката на М. И. Н. го подпомага при отглеждането и възпитанието на детето. От ангажираните по делото доказателства не се установявали наведените от К. И. К. твърдения, че обективно бащата не бил в състояние да полага ежедневните грижи за детето, както и че те се полагали преимуществено от бабата по бащина линия, при когото то било оставяно често с преспиване.
Изложени са съображения, че от данните по делото безспорно се установявало, че М. М. Н. била привързана и към двамата родители, които имали нужния родителски капацитет да я отглеждат и възпитават. Двамата родители били полагали грижи за детето, като освен заявеното желание, имали и обективна възможност да полагат грижи за детето. В тази връзка, въззивният съд приемал, че от данните по делото не се установявали твърденията на К. И. К., че М. И. Н. не полагал достатъчно грижи за здравословното състояние и хигиената на детето. Напротив от представените медицински документи се установявало, че той бил предприел адекватни действия и бил положил необходимите грижи, като са били взети мерки за преодоляване на възникнали здравословни проблеми на детето. Обстоятелството, че детето е от женски пол само по себе си не можело да обоснове извод, че бащата не е в състояние или е по-малко подходящ да полага грижи за неговото отглеждането и възпитание. В случая от събраните по делото доказателства се установявало, че бащата бил осигурил много добри битови условия за отглеждането на детето и полагал необходимите непосредствени и ежедневни грижи за възпитанието му, подпомаган от майка си. Не се установявали отсъствия на бащата от дома за кратки или продължителни периоди от време по каквито и да е причини. Установявало се той се интересувал от развитието и поведението на детето в училище и полагал адекватни грижа и контрол за подготовката му с учебния материал. К. И. К. живеела в собствено жилище и работела на пълен работен ден. От началото на 2017 година при нея се била установила и нейната майка, за която по делото имало данни, че била с влошено здравословно състояние и не би следвало да се очаква да оказва помощ при обгрижването на детето. От събраните по делото доказателства се установявало, че бащата разполагал с по-високи материални възможности, като по този критерий има предимство пред майката. Същевременно по критериите наличие на възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение на родителите към детето, желание на родителите да отглеждат и възпитават детето, пол и възраст на детето, привързаност на детето М. И. Н. и К. И. К. имали равен потенциал. Н. имал предимство пред майката при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата родители да упражнява родителските права от гледна точка на възможност да разчита на помощ от близки при отглеждане на детето и изградените емоционални връзки между детето и тези близки и приятелска среда. Съдът вземал предвид и обстоятелството, че детето се отглеждало в дома, в който се било родило, в позната обстановка, където имало изградена среда и установени приятелски отношения. Промяната в битовата и социална обстановка можела да създаде дискомфорт и риск за емоционалното състояние на детето. Съставът на Окръжен съд Варна вземал предвид и обективния факт, че след раздялата на родителите, повече от година преди решението, детето било живяло с бащата, който е полагал и ежедневните грижи за него. Било установено, че детето се чувствало добре и сигурно в настоящото си обкръжение, като било изградило и приятелски кръг сред децата в квартала и училище.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. И. К. е поискала решението на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това при извършване от съда на задължителната преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ЗЗакрД той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства установени по делото и имащи значение за тази преценка в тяхната съвкупност; за това дължи ли съдът обсъждане на всички установени по делото обстоятелства, свързани с интересите на детето и излагане на мотиви в решението си по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите и за това по-пригодна ли е майката да отглежда и възпитава дете от женски пол-момиче на девет години и следва ли в този случай да се отчитат като преимущество на майката полът и възрастта на детето. Изложени са съображения, че по тези въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 година, решение № 152/18.06.2012 година, постановено по гр. д. № 1066/2011 година, решение № 214/15.10.2013 година, постановено по гр. д. № 1665/2013 година, решение № 158/28.06.2016 година, постановено по гр. д № 3316/2015 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 58/22.02.2013 година, постановено по гр. д. № 1064/2012 година, решение № 54/16.02.2015 година, постановено по гр. д. № 5475/2014 година и решение № 67/06.03.2015 година, постановено по гр. д. № 4648/2014 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставените въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на състава на Окръжен съд Варна при постановяване на обжалваното решение, но не обуславят допускането на същото до касационен контрол. При постановяването му въззивният съд е съобразил установената практика, че при за определяне на мерките за родителските права са от значение и следва да бъдат взети предвид изброените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, които след приемането на действащия към момента СК са нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 от СК, като прецени всички тях, с оглед на интересите на детето. При това преценката на са съда прябва да бъде извършена въз основа на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, а не само на някои от тях, като се има предвид и това, че изброяването им не е изчерпателно, а примерно и трябва да бъде извършвана с отлед на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗакрД. Съставът на Окръжен съд Варна е обсъдил всички посочени в чл. 59, ал. 4 от СК и т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, като е посочил какво приема по отношение на и кой от родителите има предимство пред другия, с оглед на обстоятелствата, като ги е преценявал и с оглед интересите на детето. Затова обжалванотно решение не е постановено в противоречие с посочената от К. И. К. съдебна практика и не следва да бъде допускано до касационно обжалване по посочените по-горе въпроси. Освен това третият от тях е фактически тъй като изисква отговор с оглед на данните по делото, доколкото пригодността на един родител да отглежда и възпитава детето не може да бъде определена само въз основа на пола на същото и годините, на които е, като от тези обстоятелства бъде извлечено общозадължително правило. В посоченото от К. И. К. решение № 152/18.06.2012 година, постановено по гр. д. № 1066/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. полът и възрастта на детето не са изведени като единствен критерий даващ предимство на майката, а са преценявани и с оглед на останалите обстоятелства по делото.
Във връзка с горното не обуславят допускане на касационно обжалване и поставените от К. И. К. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси за това битовите условия и по-високите материални възможности на единия родител явяват ли се предимство на един от родителите и решаващи ли са при преценката кой от двамата родители е по пригоден да отглежда детето и възможността на бащата да разчита на помощ от трето лице за отглеждането и възпитанието на детето следва ли да има приоритетна тежест при преценка интереса на детето при положение, че трудовата ангажираност на майката позволява да полага непосредствена грижа за детето, които били решени в противоречие с б. „к” и б. „з” от т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година, решение № 9/11.03.2015 година, постановено по гр. д. № 3642/2014 година и решение № 267/23.09.2015 година, постановено по гр. д. № 7140/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Тези въпроси биха обусловили допускането на обжалваното решение на Окръжен съд Варна, в случай че въззивният съд е разрешил въпроса за мерките за родителските права само въз основа на тези обстоятелства, което в случая не е налице. Съдът е преценявал тези две обстоятелства в съвкупност с всички останали имащи значение на това и е направил изводите си с оглед на тази преценка.
Не обуславя допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна и въпросът за това длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната и жалба и да изложи свои решаващи мотиви по предмета на спора. Според К. И. К. този въпрос е бил решен от въззивният съд в противоречие с посочените в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК решение № 503/16.01.2013 година, постановено по гр. д. № 168/2012 година, решение № 197/17.07.2016 година, постановено по гр. д. № 1332/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 169/02.10.2017 година, постановено по т. д. № 1672/2016 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. Такова противоречие обаче не се констатира, доколкото съставът на Окръжен съд Варна е обсъдил всички наведени от страните и релевантни за спора доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства и е изложил мотиви по отношение на тях.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. И. К. е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1798/01.12.2017 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1679/2017 година по подадената срещу него от К. И. К., касационна жалба с вх. № 2945/29.01.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото К. И. К. ще трябва да заплати на М. И. Н. сумата от 1125.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1798/01.12.2017 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1679/2017 година.
ОСЪЖДА К. И. К. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на М. И. Н. от [населено място], [улица], с Е. сумата от 1125.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.