О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
С. 02.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4443 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от Х. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. и от [фирма], представлявано от управителя А., чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 840 от 30.06.2017г. по в.гр.д. № 1040 по описа за 2017г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 448 от 15.02.2017г. по гр.д.№ 5000/2015г. на Районен съд Пловдив, в частта в която са отхвърлени предявените искове за заплащане, на основание чл.200 ал.1 КТ, на сумата до 10 000лв. /при предявен иск в размер на 32 000лв./, обезщетение за неимуществени вреди и за сумата до 1 2830.30лв./ при предявен иск в размер на 4 115.47лв./,на основание чл.86 ЗЗД, лихва за забава върху главницата и вместо това е постановено друго, с което е осъден [фирма] да заплати на Х. М. Д. сумата от 10 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 21.01.2014г. в дървообработващо предприятие [фирма] в Република Е., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете 27.04.2015г. и сумата 1 283.30лв., обезщетение за забава върху главницата от 10 000лв. за периода 21.01.2014г.- 27.04.2015г., както в останалата отхвърлителна част е потвърдил първоинстанционния акт и са присъдени разноски.
В. съд е постановил акта си след като е приел, че са налице предпоставките на чл.200 КТ : 1/валидно трудово правоотношение между страните, 2/.претърпяна трудова злополука от ищеца, който е заемал длъжността „общ работник”, по време на действие на трудовия му договор, въз основа на който е бил командирован в Е., 3/. злополуката е настъпила, при и по повод изпълнение на възложената му работа в дървообработващо предприятие,с оглед договор между ответника [фирма] и естонско дружество и 4/. са налице претърпени неимуществени вреди. По спорния по делото въпрос относно реда, по който следва да бъде установена настъпилата трудова злополука, въззивният съд е приел, че тъй като ищецът не е бил осигурено лице в България, редът по КСО е неприложим. Когато събитието е настъпило в държава членка на Европейския съюз, работникът е осигуряван в друга държава-членка, а работодателят е дружество, регистрирано като чуждестранен данъкоплатец в Република Е., приложимият ред за установяване на трудовата злополука следва да е този, по мястото на настъпване на злополуката. Съдът е направил този правен извод, съобразявайки основните принципи на Д. и обстоятелството, че работникът /като по-слабата страна в трудовоправното отношение/ не може да бъде поставян в невъзможност да упражни законните си права. В тази връзка, съдът се е позовал на заключението за разследване на трудовата злополука от 17.03.2014г. на Инспекцията на труда в Е. и решение за установяване на трайна нетрудоспособност № 1140748 от 24.09.2014г., за да определи механизмът за настъпване на увреждането и причинените вреди – многофрагментно счупване на втори и трети пръсти на дясната ръка в областта на средната и върхова фаланга, ампутация на четвърти и пети пръсти на дясната ръка от втората става нагоре. Възприел е и заключението на приетата по делото медицинска експертиза, съгласно което след извършената операция за наместване на втори и трети пръсти на дясната ръка, са настъпили деформации в областта на нокътното ложе на втория пръст и липсват движения във върховата става на третия пръст. За да се подобрят движенията на последния е необходима кинезитерапия и нова операция. Като цяло двигателната /хватателната/ функция на дясната длан е силно нарушена. При определяне на обезщетението, съдът е взел пред вид следните обстоятелства : характерът и интензитета на причиненото увреждане, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е осъществено, личността и младата възраст на пострадалия /39г./, допълнителното влошаване на здравето /пострадалият, който е десничар не може с дясната ръка да хваща дребни предмети, а ги изпуска, силата на захващане е изключително слаба, може да извършва само елементарни движения и при допир с върха на чуканите на четвърти и пети пръст, изпитва силна болка/, причинените морални страдания, осакатяване, загрозяване, факта, че е бил нетрудоспособен до 1.04.2014г. Съобразявайки релевантните обстоятелства, съдът е преценил,че справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди е 20 000лв., който е намалил с 50% , на основание чл.201 ал.2 КТ. Изводът за груба небрежност е обосновал с ангажираните гласни доказателства, съгласно които ищецът е бил инструктиран за безопасност, включително и как следва да се реагира при проблем /да се изключат машините, нещо което пострадалият не е направил/, че ищецът се е облегнал с ръка на веригата /нещо което е било абсолютно забранено/ и че се е явил на работа в състояние, което не му е позволявало да изпълнява адекватно задълженията /недоспал и изглеждал неадекватно/. Съдът е съобразил и факта, че машината не е имала предпазни механизми /а е следвало да има/ и че след злополуката такива са поставени. Относно възражението, касаещо компетентността на българския съд, въззивният съд е посочил, че въпросът вече е бил предмет на разглеждане, разрешен е с постановено определение по ч.гр.д.№ 1316/2016г. на ПОС, като той споделя изведения извод, че Регламент № 883/2004г. касае приложимото право досежно осигурителните правоотношения, поради което не е приложимо за трудовите.
В представеното изложение, касаторът Х. М. Д. се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Без да поставя конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, желае да се допусне касационно обжалване на въззивния акт в потвърдителната му част. Развива доводи за неправилност на направения извод, че работникът е действал при груба небрежност и относно определения размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди. Позовава се на конкретна съдебна практика, на която счита, че въззивният акт противоречи : решения по гр.д. № 674/1988г. на ІV г.о., гр.д.№ 86/1993г., гр.д.№ 3522/1994г., гр.д.№ 938/2006г., гр.д.№ 298/2009г. на ІV г.о., гр.д.№ 248/2010г. на ІІІ г.о., гр.д. №673/2011г. на ІV г.о.,гр.д.№ 159/2010г. ІV г.о., гр.д.№ 2530/2015г. ІІІ г.о./
В представеното изложение, касаторът [фирма] като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по следните три въпроса: 1. Допустимо ли е иск по чл.200 КТ против работодател, който не е подчинен на българското осигурително право, а е регистриран като осигурител и данъкоплатец в друга държава членка на Европейския съюз, да се разглежда от български съд и кое е приложимото право?, 2. Може ли установяването на факта на трудовата злополука, като предпоставка за уважаване на иска по чл.200 КТ, да не се извършва по реда, предвиден в чл.57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, а по ред, предвиден в законодателството на друга държава членка на Европейския съюз и как в този случай ще бъде удостоверено спазването му? и 3. Може ли влязлото в сила разпореждане по смисъла на чл.60 ал.1 КСО относно наличието на трудова злополука да бъде заменено от друг официален удостоверителен акт, на друг орган, извън България, намиращ се на територията на друга държава членка на Европейския съюз? Позовава се на задължителна съдебна практика, на която счита, че въззивният акт противоречи : решения по гр.д. № 1894/2009г. на ІV г.о., гр.д.№ 204/2009г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 3766/2014г. на ІV г.о.
Срещу подадената от Х. М. Д. касационна жалба е постъпил отговор от [фирма], с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поради липса на поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, за който да е възможно да се провери дали е налице някое от посочените от касатора специални основания за допустимост, не е възможно да се допусне касационно обжалване по жалбата на Х. М. Д.. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – именно посоченият от касатора въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
Независимо от това следва да се посочи, че в случая въззивният съд е съобразил установената практика досежно съдържанието на понятието „груба небрежност” и относно начина на определяне на размера на дължимото обезщетение при причиняване на неимуществени вреди. Проявената от работника груба небрежност като основание за намаляване на отговорността на работодателя, се изразява в неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Съотношението на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
Относно справедливостта, като критерии за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, въззивният съд е съобразил, че определящи са фактите, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Преценката за съответните обективни характеристики /например характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет/, е конкретна и зависи от установените факти. В случая съдът я е направил въз основа на всички ангажирани по делото доказателства, които е обсъдил в съвкупност, поради което цитираната съдебна практика, която е постановена за други случаи, които са с различна фактическа обстановка, е несъотносима.
По касационната жалба на [фирма]:
По поставените от касатора въпроси независимо, че отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /без третия/, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания. В. акт не е в противоречие с приетото в цитираната задължителна съдебна практика по гр.д. № 1894 от 2009г. на ІV г.о., гр.д.№ 204/2009г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 3766/2014г. на ІV г.о., съгласно които липсата на влязъл в сила административен акт относно наличието на трудова злополука, е пречка за уважаване на исковете по чл.200 КТ, тъй като не е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, защото е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Така цитираната практика е несъотносима към настоящия спор, защото разгледаните в нея въпроси не съвпадат с нито един от конкретно поставените от касатора въпроси. Съгласно приетото в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, конкретно поставеният правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с посочено решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК по същия въпрос.
Отделно – в конкретния случай – основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, защото по поставените въпроси е налице установена практика, която е съобразена от въззивния съд. При положение, че работодателят е търговско дружество със седалище в България и работникът е български гражданин, предявеният иск с правно основание чл.200 КТ следва да се разгледа от български съд. Посочените от касатора обстоятелства, че работодателят не е подчинен на българското осигурително право и е регистриран като осигурител и данъкоплатец в друга държава членка на Европейския съюз, нямат отношение към допустимостта на предявения иск. Вторият поставен от касатора въпрос /за установяване факта на трудова злополука, като предпоставка за уважаване на иска по чл.200 КТ/,е разрешен от въззивния съд съобразно установената практика, съгласно която установяването на този факт не може да стане по съдебен ред, а по специален административен ред /в случая съдът е приел, че това е административният ред, установен в Република Е./. Съдържащото се в поставеният въпрос възражение, касаещо възможността за удостоверяване на спазването му, доколкото е направено за първи път пред касационната инстанция, не може да бъде обсъждано.
Третият поставен от касатора въпрос, доколкото не е свързан с решаващите доводи на въззивния съд, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Съдържащото се в него условие – че влязлото в сила разпореждане, по смисъла на чл.60 ал.1 КСО, относно наличието на трудова злополука, е заменено от друг официален удостоверителен акт – не отговаря на фактите по делото. Това е така, защото в случая, въззивният съд е извършил преценката си за конкретно приложимия /с оглед фактите по делото/ ред за установяване на трудовата злополука, въз основа на основните принципи на правото на ЕС, какъвто е принципът за свободно движение на стоки, капитали и услуги, обстоятелството, че работникът не може да бъде поставян в невъзможност да упражни законните си права и наличието по делото на неоспорени документи, установяващи релевантните за спора обстоятелства.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице посочените от касаторите основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 840 от 30.06.2017г. по в.гр.д. № 1040 по описа за 2017г. на Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.