1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр.София, 02.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2116 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Ц. срещу въззивно определение № 900/13.03.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 536/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение (с характер на разпореждане) от 11.12.2018 г. по гр. д. № 186/2017 г. на Окръжен съд – Видин. С първоинстанционния съдебен акт е върната като нередовна, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, подадената от страната частна жалба с вх. №3507/21.11.2018 г. срещу определение № 64/ 08.11.2018г. , постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК по гр. д. № 186/2017 г. на ОС-Видин.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, като счита, че въззивното определение е очевидно неправилно, тъй като видно от представеното пред САС платежно нареждане, указанията за внасяне на дължимата държавна такса са били изпълнени срок. Сочи, че в разпореждането на ОС – Видин от 22.11.2018 г. липсват указания за представяне на платежния документ по делото. Поддържа се, че въззивното определение противоречи и на установената съдебна практика, като се цитират определения на състави на ВКС.
Ответната страна по частната касационна жалба – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) – изразява становище, че атакуваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното определение апелативният съд е приел, че определението на Видинския окръжен съд от 11.12.2018 г., с което е разпоредено връщане на частната жалба с вх. № 3507/21.11.2018 г. на И. Ц. срещу определение № 64/08.11.2018 г., постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК по гр. д. № 186/2017 г. на ОС-Видин, е правилно, тъй като указанията на окръжния съд, дадени с разпореждане от 22.11.2018 г., за внасяне на дължимата за частната жалба държавна такса от 15 лева, са надлежно съобщени на страната на 27.11.2018 г., но са останали неизпълнени. Посочено е, че представеното от жалбоподателя във въззивното производство платежно нареждане за внесена на 26.11.2018 г. по сметката на САС сума в размер на 15 лева, не установява отстраняване на нередовността, тъй като от документа не може да се направи категоричен извод, че сумата е заплатена за разглеждането на частната жалба – в основанието на вносната бележка липсва посочване номера на делото, или на частната жалба, или друг индивидуализиращ белег. При тези данни е прието, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и същият е потвърден от САС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Нормата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу прекратително определение на първата инстанция, от наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице посоченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, предл.3-то ГПК – постановеният от въззивния съд съдебен акт е очевидно неправилен.
Неблагоприятните последици, следващи при неотстраняване на констатирани от съда нередовности в подадена жалба, за които въззивният съд е посочил, че страната е била уведомена, могат да настъпят само, ако съдът е дал на страната надлежни указания. Съгласно установената съдебна практика на ВКС (напр. – определения на ВКС постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК – опр. № 626/24.10.2012 г. по ч. т. д. № 605/2012 г., I т. о., опр. № 474/11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 418/2009 г., II г. о. , опр. № 477/29.09.2011 г. по ч. гр. д. № 417/2011 г., III г. о., опр. по ч. гр. д. № 4841/2013 г. на II г. о., опр. по ч. гр. д. № 4897/2018 г. на III г. о., опр. № 238/ 04.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2030/2018 г., III г. о. и др.), един от основните принципи на гражданския процес (чл. 7 ГПК) изисква съдът да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални права и задължения. Когато съдът оставя без движение подадена жалба и дава срок за отстраняване на констатирани нередовности, той може да приложи чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК само, ако е дал ясни и точни указания на страната за всички предоставени й от закона процесуални права и задължения.
Съгласно чл. 261, т. 4 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК към частната жалба се прилага документ за внесена такса, когато такава е дължима. Неприлагането на такъв документ се счита за нередовност на жалбата, като администриращият съд има задължение да даде възможност на страната да изправи нередовността, като ясно и точно й укаже в какво се състои тя, как следва да бъде изправена, да посочи срока за отстраняването й, както и да я предупреди за последиците при неизпълнение на указанията. Когато дадените указания не са изпълнени и страната изрично е предупредена за следващите се негативни последици от това, съдът постановява връщане на жалбата.
В конкретния случай, видно от разпореждането от 22.11.2018 г. на ОС – Видин, на жалбоподателя е указано „да внесе 15 лв. д. т. в едноседмичен срок от съобщението”. Така дадените указания са изпълнени от страната, която е получила съобщението на 27.11.2018 г. и видно от представеното пред въззивната инстанция платежно нареждане, още на 26.11.2018 г. е внесла сумата от 15 лв. по сметката на САС. Вярно е, че платежното не съдържа номер на дело, или друго означаване, но при липса на данни в обратен смисъл и представянето на документа по настоящото дело, следва да се приеме, че внесената сума е за разглеждането на подадената частна жалба, каквито са и твърденията на страната. На следващо място, разпореждането на окръжния съд не съдържа указание платежният документ да се представи в деловодството на съда за прилагане по делото, както и че при неизпълнение на указанията за внасяне на такса и представяне на документа жалбата ще бъде върната. При липса на изрично дадени в този смисъл указания, съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Дадени указания за представяне на внесената държавна такса в деловодството на съда няма и съответно липсва подобно неизпълнение от страна на жалбоподателя. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно опредеделение и на потвърдения с него акт на първата инстанция като неправилни, предвид наличното по делото платежно нареждане за внесена от страната държавна такса. Делото следва да се върне на окръжния съд за администриране на подадената въззивна частна жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на възззивно определение № 900 от 13.03.2019 г., постановено по възз.ч. гр. д. № 536/2019 г. на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 900/13.03.2019 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 536/2019 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение от 11.12.2018 г. по гр. д. № 186/2017 г. на Окръжен съд – Видин.
ВРЪЩА делото на ОС-Видин за извършване на следващите се съдопроизводствени действия по администрирането на подадената от И. Д. Ц. частна жалба с вх. № 3507/21.11.2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.