О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр. София, 20.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 251 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на П. Х. Н.-У., чрез процесуалния й представител адв. М. Ц., против определение № 125 от 15 март 2012 г., постановено по гр.д. № 137 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което е отменено определение № 49 от 19 януари 2012 г. по ч.гр.д. № 11 по описа на трето гражданско отделение (неправилно посочено четвърто гражданско отделение) на ВКС за 2012 г.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, защото определение № 124 от 15 март 2012 г. по гр.д. № 137 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г. е обжалвано и не е налице окончателен съдебен акт, поради което отмяната на спирането е незаконосъобразна; съдът не е поискал становище на жалбоподателката за отмяната на спирането; решението в производство по жалба срещу действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване, но именно затова подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
Ответниците Л. И. М. и И. Н. М. лично и като пълномощник на Т. Н. Е., Л. М. Т., И. Г. С., А. Х. Я., П. Д. С., М. В. С. и Р. В. С., чрез процесуалния си представител адв. А. Д., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочат доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си касационният съд приел, че с определение № 124 от 15 март 2012 г. по гр.д. № 137 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г. молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е оставена без разглеждане, поради процесуалната й недопустимост и е прекратено производството по делото, поради което допуснатото по повод на образуваното по молбата на отмяна обезпечение чрез спиране на изпълнението на атакуваното съдебно решение следва да се отмени.
Частната жалба е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда, в т. ч. и на Върховния касационен съд (ал. 2, изр. второ), могат да бъдат подавани частни жалби само в две конкретно посочени хипотези – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението по чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на решение, срещу което е подадена молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези. Доколкото този акт нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, т. е. производството по неговото разглеждане и решаване, нито законът предвижда изрично обжалваемостта му, то атакуването на същия по реда на чл. 274 ГПК се явява недопустимо. С оглед изложеното, подадената частна жалба е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на П. Х. Н.-У. от [населено място] против определение № 125 от 15 март 2012 г., постановено по гр.д. № 137 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: