О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 20.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2060 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 398 от 11.12.2003г. по гр.д.№ 733/2013г.на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 283 от 23.05.2013г. по гр.д.№ 778/2011г. на РС-Перник. С последното е отхвърлен предявеният от общината иск по чл.124 ГПК да се признае за установено по отношение на [фирма], че сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафопост „Х. Б.”, находящ се в [населено място], [улица]етаж 1 обект 2 със застроена площ 39 кв.м. с идентификатор 55871.508.24.7.2 е общинска собственост на основание пар.7, ал.1 т.7 ЗМСМА.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – пар.7, ал.1 т.7 и ал.2 ЗМСМА, за допуснати съществени процесуални нарушения при приложението на чл. чл. 271,ал.1 изр.1, във вр. с чл. 273, във вр. с чл. 236, ал.2 ГПК и чл. 135, ал.2, 182 ГПК чл. 154 ГПК и за необоснованост на извода, че трафопоста е включен в капитала на ответното дружество.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. при наличие на положителните, респективно при липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на пар.7, ал.1 и ал.2 ЗМСМА обектът на спора – сграда-трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991г. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК и противоречие с Р № 1337/06.01.2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. ІV гр.о. и Р № 921/2009г. по гр.д.№ 2704/2008г. І гр.о. Към този въпрос е формулиран и въпроса „ако енергиен обект обслужва територията само на една община представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 т.7 дори той да е част и от националната електроразпределителна мрежа”. 2.Допустимо ли е съдът при липса на каквито и да било първични счетоводни документи за заприходяване в баланса на елетроразпределителното дружество на енергиен обект-трафопост към релевантния за спора момент – 17.09.1991г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление на това предприятие по презумпция на основание Закона за електростопанството /отм/ По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с р № 64/2010 по гр.д.№ 2612/2008г. на ІІІ гр.о. ВКС, поради което се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и с решение №987 по гр.д. 3373/2007г., поради което се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. Като свързани с този въпрос, касаторът формулира и въпросите: „след преминаване на дейността от държавните предприятия към [фирма] преминават ли и трафопостовете ако не са записани в баланса на държавното предприятие към 17.09.1991г., респективно ако липсва документация за това и доказателства за предаване на оперативното управление, като се има предвид и липсата на разделителни протоколи и списъци. По тези въпроси касаторът се позовава на и на Р № 33/06.04.2011г. по гр.д.№ 992/2010г. и Р № 96/06.07.2010г. по гр.д.№ 886/2009г.на ВКС І т.о. и Р № 258/08.06.2011г. по гр.д.№ 1679/2009г. І гр.о. Р № 1079/01.12.2005г.по гр.д.№ 511/2003г.ІV гр.о.
Поставени са и въпросите каква е доказателствената стойност на счетоводните книги и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че те са редовно водени и длъжен ли е съдът да укаже това на страната, която се позовава на тези счетоводни книги. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 155/13.03.2006г. по т.д.№ 917/2006г. и основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Последният въпрос, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1т.3 ГПК е допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално правна норма – пар.7, ал.2 ЗСМСА, създавайки задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, след като законодателят по силата на чл. 14, ал.1 ЗНА не й е придал обратно действие. Тук касаторът съпоставя Р № 244/25.02.2010г.по гр.д.№ 99/2009г. І гр.о. по чл. 290 и решение № 1253/30.12.2008г. по гр.д.№ 3541/2007г.ІІІ гр.о. по ГПК /отм/
Твърди се и противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д.№ 1/2000г. защото съдът е нарушил чл. 271,ал.1 изр.1, във вр. с чл. 273, във вр. с чл. 236, ал.2 ГПК и чл. 135, ал.2, 182 ГПК чл. 154 ГПК при разпределение на доказателствената тежест.
Ответникът по касация оспорва допускането до касация, тъй като по настоящото дело е установено записване на трафопоста в инвентарната книга след построяването му и предоставянето му за стопанисване и управление със съставения през 1973г. акт за държавна собственост, поради което поставените въпроси са неотносими към правния спор.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният установителен иск за собственост от Общината, основан на нормата на пар.7, ал.1 т.7 ЗМСМА е установено следното: Процесният трафопост е построен в недвижим имот, отреден за жилищно строителство през 1969г., вписан е в инвентарната книга на предприятие „Електроснабдяване-П.” като съоръжение от – 01.01.06.1965г. с инвентарен № 35122 и като сграда – на 01.03.1969г. с инвентарен № 1084. /Земята – терена на който е изграден трафопоста е вписана в инвентарната книга с инвентарен номер 10 264 от 05.04.1996г. и за него е прието, че не е придобит от дружеството с влязлата в сила част от решението./ На основание писмо № 805/1973г. от Електроснабдяване район П.” е съставен акт за държавна собственост № 6209/29.V.1973г. за трафопоста. В него също е отразено, че трафопоста е построен 1969г. и че се предоставя за стопанисване и управление на „Елетроснабдителен район П.” .Общината е съставила Акт за частна общинска собственост № 2598/ 03.05.2008г. на основание чл.2, ал.1 т.9 ЗОС във вр. с пар.10 ПЗР на ЗОС. В този акт в графа 11 също е записано, че имота е включен в капитала на търговско дружество. Установено е, че с разпореждане № 46/07.11.1991г. на МС е образувана Н. от предприятия, които са към Комитета по енергетика. Едно от тях е Стопански електроснабдителен комбинат – София област, към който е включено предприятие „Електроснабдяване – П.”. Със заповед № ДВ-143-А от 24.02.2000г. на Държавна агенция енергетика и енергийни ресурси, [фирма] се преобразува, като се отделя от нея [фирма], което става правоприемник на енергийните мрежи и съоръжения електрически уредби и електропроводи с високо и ниско напрежение в района на югозападна България. С решение № 20 от 02.11.2007г. по ф.д.№ 6358/2000г. на СГС е вписано преобразуването на това дружество чрез вливането му в [фирма], което е преименувано в [фирма], вписано с решение № 21/29.01.2008г.
Въззивната инстанция е приела, че предпоставките на пар.7, ал.1 т.7 ЗМСМА са: имота – държавна собственост да е от типа на изброените в текста, да обслужва територията на общината и да не е включен в уставния фонд на търговско дружество. Прието е, че трафопоста е част от енергийната система още към момента на изграждането му съгласно чл.2 от Закона за електростопанството от / ДВ бр. 71/27.03.1948г./ и е останал такъв и при действие на следващия Закон за елетростопанството ДВ бр. 95 от 12.12.1995г. в сила от 01.07.1976г., отменен с пар.2 от ПЗР на ЗЕЕЕ /ДВ бр. 64/06.07.1999г., отменен със Закона за енергетиката/. Тъй като е установено, че трафопоста е вписан в инвентарната книга на държавното предприятие, а в акта за държавна собственост е вписано предоставянето му за стопанисване и управление, е прието от съда, че е включен в капитала на търговското дружество от преди преобразуването на държавното предприятие в [фирма] и не е изключено изрично с акта на преобразуване. Затова е направен извод, че не е налице отрицателната предпоставка на пар.7 ал.2 ЗМСМА, поради което общината не е станала собственик на процесния трафопост. Това, че се е стопанисвал реално от електроснабдителното предприятие е прието за установено и от свидетелските показания.
Първият поставен въпрос – при наличие на положителните, респективно при липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на пар.7, ал.1 и ал.2 ЗМСМА обектът на спора – сграда-трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991г. е относим към предмета на спора. Тези предпоставки са посочени в закона – пар.7, ал.1 и 2 ЗМСМА и съдът е приел, че те не са доказани. По този въпрос, въззивното решение не е постановено в противоречие с Р № 1337/06.01.2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. ІV гр.о. и Р № 921/2009г. по гр.д.№ 2704/2008г. І гр.о. Първото решение се отнася за котелно помещение и хидрофор в жилищна сграда. Тези обекти са такива за отопление и водоснабдяване. Те не са енергийни обекти по смисъла на Закона за електростопанството, какъвто е трафопоста. Второто решение има за предмет терен, върху който е построен трафопост. И в него, както и по настоящото дело с влязлата в сила част от решението е прието, че терена е общинска собственост. Това решение не е в противоречие на въззивното и защото с него е даден отговор на друг процесуален правен въпрос. Поради това, че с посочените две решения не се обосновава допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване.
Въпросът „енергиен обект обслужва територията само на една община представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 т.7 ЗСМСА дори той да е част и от националната електроразпределителна мрежа” не е правен, а по-скоро технически, касаещ конкретни факти и специални знания, поради което съдът не го обсъжда.
Вторият въпрос – допустимо ли е съдът при липса на каквито и да било първични счетоводни документи за заприходяване в баланса на елетроразпределителното дружество на енергиен обект-трафопост към релевантния за спора момент – 17.09.1991г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление на това предприятие по презумпция на основание Закона за електростопанството /отм/ е некоректно зададен при установените факти по делото, тъй като е доказано заприходяване на процесния трафопост след построяването му и въвеждането му експлоатация през 1969г. в инвентарната книга на електроснабдителното държавно предприятие и не е установено изключването му до влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991г. и след това при преобразуването на същото. заедно с други държавни предприятия в [фирма], а последващото преобразуване на това дружество е на териториален принцип. Записванията в инвентарната книга се подкрепят и от съставеният акт за държавна собственост, в който не са внесени последващи отбелязвания, а напротив и в съставеният акт за общинска собственост през 2002г. е отбелязано включването на актувания обект в капитала на търговското дружество. Инвентарната книга е част от счетоводната документация, а воденето на балансите само по стойност не опровергава констатациите от инвентарната книга, водена в периода 1948-2000г. Затова отговорът на поставеният въпрос не кореспондира на установените факти по делото и е без значение за изхода от спора, поради което и не обуславя общото основание за допускане до касация, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Приетото в р № 64/2010 по гр.д.№ 2612/2008г. на ІІІ гр.о., пстановено по отменения ГПК за тълкувателният пояснителен характер на пар.7, ал.2 ЗМСМА не е различно от приетото от въззивния съд. В този смисъл е и Р № 244/25.02.2010г. по гр.д.№ 99/2008г. І гр.о. по чл. 290 ГПК. Макар с р № 64/2010 по гр.д.№ 2612/2008г. на ІІІ гр.о. да е прието, че трафопоста, предмет на спора по него е общинска собственост, от съдържанието му не се установяват фактите, пр които е постановено, но е ясно, че те са аналогични на установените факти по настоящото дело, защото трафопоста, предмет на онзи спор не е бил включен в капитала на дружеството. С Решение №987 по гр.д. 3373/2007г. ВКС І гр.о., на което също се позовава касаторът, е разгледан въпроса за доказателствената сила на счетоводните книги и необходимостта при разделяне на държавно предприятие да е съставен разделителен протокол, който определя кое имущество остава на дружеството за стопанисване и управление. На територията на [община] не се установява да са действали две електроснабдителни, респективно две елетроразпределителни дружества, а същевремено се установява, че разделянето е извършвано на териториален принцип, поради което този въпрос е неотносим към спора. По изложените съображения по този въпрос на релевираните основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване.
По въпроса „следва ли съдът да възложи доказателствената тежест върху страната, която твърди отрицателни факти, че в нейна тежест е тяхното доказване се твърди противоречие с Р № 325/2010г. по гр.д.№ 673/2009г. І гр.о., защото съдът е приел, че [община] следва да докаже отрицателната предпоставка по ал.2 на пар.7 ЗСМСА, а с представеното решение е прието, че доказателствената тежест не се определя от процесуалната роля на страната, а от правните последици, които претендира. Този въпрос не кореспондира на мотивите на съда. С обжалваното решение е прието, че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството трафопоста, като електрическа уредба и мрежа е държавна собственост. Само по изключение чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /отм/ е допускал кооперации и други обществени организации за задоволяване на собствени нужди да притежават с разрешение на Асоциация Електроника такива обекти. Въззивният съд е приел, че Общината не е доказала наличието на предпоставките на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството, а не на чл.7, ал.2 ЗМСМА. Те не са „отрицателни факти” – общината не е обществена организация и не би могла да получи разрешение от Асоциация електроника”. Наличието на енергийни обекти, собственост на такива субекти, както и изграждането на трафопостове за нуждите на отделни потребители в периода след отмяна на Закона за електростопанството обяснява приемането на пар.4, ал.1 от Закона за енергетиката, а ал.7 от този текст се прилага в случаите, когато енергийния обект е изграден със средства от държавния, или общинския бюджет. Последното не се установява по настоящото дело.
Въпросите, свързани с доказателствената стойност на счетоводните книги и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че те са редовно водени и длъжен ли е съдът да укаже това на страната, която се позовава на тези счетоводни книги са неотносими, защото съдът не е решил спора само въз основа на записването на трафопоста в инвентарната книга, а и въз основа на отбелязването в акта за държавна собственост, а в този смисъл е и отбелязването в акта за общинска собственост, съставен от ищеца през 2002г. Това записване е достатъчно доказателство за установяване предоставяне за недвижим имот за стопанисване и управление. С решения № 66/18.04.2012г. по гр.д.№ 493/2011г. на ВКС І гр.о. и Р № 643/04.01.2011г. по гр.д.№ 1196/2009г. на І гр.о., постановени на основание чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса дали невписването на един имот в баланса на фирмата е основание да се приеме, че тя не е собственик. Прието е, че предоставяне на определено държавно имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо му преобразуване са предпоставките за да придобие то правото на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП. От заприходяването на това имущество в баланса на държавното предприяние наред с всички останали доказателства, какъвто е акта за държавна собственост, може да се съди за предоставяне на същото имущество при липса на други доказателства за това. Тъй като с акта за държавна собственост е отразено предоставянето за стопанисване и управление, счетоводните книги не са единствено доказателство за установяване на това обстоятелство. Затова този въпрос е неотносим, както и Р № 155/13.03.2006г. по т.д.№ 917/2006г., на което се позовава касатора, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на наведеното основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Последния въпрос, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално правна норма – пар.7, ал.2 ЗСМСА, създавайки задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, след като законодателят по силата на чл. 14, ал.1 ЗНА не й е придал обратно действие. Така зададен въпросът не рефлектира върху изхода от спора. Явно се твърди неправилност на практиката по пар.7, ал.2 ЗМСМА, но настоящия състав не я счита за такава. Дори да е налице неправилна задължителна съдебна практика, това не е основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 ГПК, а е основание за образуване на тълкувателно решение по чл. 124 ЗСВ, но инициативата за това не е в компетенциите на състав на ВКС.
По въпросите на въззивното обжалване при действието на новия ГПК се прие ТР № 1/2013г. на ОСГТК. Съгласно т.1 от същото, въззивната инстанция не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, а разглежда само обоснованите във възивната жалба оплаквания и за правилното приложение на императивни правни норми. Въззивното решение е съобразено с това тълкувателно решение – обсъдени са относимите към спора доказателства и приложимите правни норми, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване поради нарушение на ТР № 1/04.01.201г. на ОСГК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно този резултат, на ответника следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски, съобразно представеното доказателство за банков превод в размер на 240 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 398 от 11.12.2003г. по гр.д.№ 733/2013г.на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от [община].
Осъжда [община] да плати на [фирма] деловодни разноски за касационно обжалване в размер на 240 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:1
2.