4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
[населено място] 23. 03. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6187 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. П. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 29.04.2014г., постановено по гр.д.№2682/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 29.04.2013г. по гр.д.№7443/2012г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Г. П. М. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 10000лв. до 40000лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Постъпила е касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура – София и като представител на Прокуратура на Република България, срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 29.04.2013г. по гр.д.№7443/2012г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Г. П. М. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв., ведно със законната лихва от 07.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. П. М. не взема становище по жалбата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявения от Г. П. М. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 /нова т.3/ ЗОДОВ за сумата 10000лв. – обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен иск за останалата част до претендирания размер от 40000лв.
Касаторът Г. П. М. сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка от съда на всички установени по делото, конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД”, който касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Касаторът немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд.
Във втората касационна жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД”, който касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г. Касаторът сочи също, че въпросът, „свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ”, е разрешен с въззивното решение при противоречива съдебна практика – представя решения на ВКС и влязло в сила решение на САС. За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът Прокуратура на Република България немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ и ТРОСГК №3/2005г. по т.д.№3/2004г., т.11 при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касаторите въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК, посоченото от касаторите решения и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл.52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения, тъй като практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии, като правилността на тази преценка не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение 29.04.2014г., постановено по гр.д.№2682/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: