О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
Гр. София, 03.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 465 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 12983 от 24.11.2016 г., подадена от Н. Й. К. и С. С. К. чрез адвокат И. А. от АК – П. против въззивно решение № 454 от 20.10.2016 г. по в.гр.д.№ 538/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът по касация [фирма] е подал отговор на касационната жалба чрез юрисконсулт М. Д., като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Ответниците по касация В. И. В. и Е. Г. Т. (В.) не са подали отговор на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК изцяло Решение № 49 от 11.04.2016 г. по гр.д.№ 388/2016 г. по описа на Районен съд – Никопол, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от настоящите касатори, с петитум съда да признае за установено по отношение на настоящите ответници по касация, че Н. Й. К. и С. С. К. са собственици на имот, представляващ първи сутеренен етаж – жилище с идентификатор № 51723.500.520.1.1, състоящо се от спалня, кухня, коридор и сервизно помещение, заедно със съответстващите му ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № 51723.500.520.1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 51723.500.520 в [населено място], [улица], като производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Въззивният съд е приел, че в сключения между касаторите (като продавачи) и В. И. В. и Е. Г. В. (като купувачи) договор за продажба, оформен с нотариален акт № 62, том 11, рег.N 4417, н.д.№ 11319 от 23.11.2009 г. на съдията по вписванията Д. Д. е допусната грешка при изписването на кадастралния номер на имота (вписано е „51723.500.520.1.1” вместо „51723.500.520.1.3”), която може да бъде поправена извънсъдебно. По тази причина, въпреки заявеното с отговорите на исковата молба оспорване на иска и установеното обстоятелство, че имотът с идентификатор № 51723.500.520.1.1 е обект на насрочена публична продан по изпълнително дело с взискател [фирма] (чието вземане е обезпечено с ипотека върху този имот) и длъжници В. И. В. и Е. Г. В., съдът е заключил, че по делото отсъства спор относно собствеността върху притежавания от Н. Й. К. и С. С. К. имот – жилище с идентификатор № 51723.500.520.1.1, с което е обосновал постановеното прекратяване на производството поради недопустимост на иска.
В приложеното към жалбата изложение на касационните основания са формулирани питания, които се свеждат до правния въпрос (обобщен и уточнен от касационната инстанция съобразно правомощията й, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) „Налице ли е правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу длъжник, формално легитимиращ се като собственик на имот, и неговия кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека върху същия имот, който е и обект на принудително изпълнение ?”. Въпросът има обуславящо значение за изхода на спора. Даденият от въззивната инстанция отговор се намира в противоречие с постановките по т. 2 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което преценката за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на първо място е обусловена от наличието на правен спор (какъвто по настоящото дело е установен, видно от заетите от ответниците позиции в депозираните отговори на исковата молба). Налице е противоречие и с утвърденото в задължителната съдебна практика тълкуване, съгласно което третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, има интерес от предявяването на положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право, доколкото не се е възползвало от предоставената му с чл. 440 ГПК възможност да предяви отрицателен установителен иск. Констатираното противоречие обосновава извод, че са установени предпоставките за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25,92 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 454 от 20.10.2016 г. по в.гр.д.№ 538/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2017 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите Н. Й. К. и С. С. К. чрез процесуалния им представител адвокат адвокат И. А. от АК – П. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 25,92 (двадесет и пет лева и 92 стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: